„Актьорската работа е като тази на магьосника - казва Филип. - Ако той ти махне илюзията и ти покаже как става фокусът, ти премахва удоволствието от това, което се случва на сцената.
Съседът ми в Мадрид ме поздравява: „Браво, тук си по всички телевизии и вестници“. Казвам му, че се гордея с това, което работя извън ролите ми, за да съм в Испания близо 25 години. Да бъда в играта. Да поема всички удари на живота...“
При актьора Филип Булгари ударите са жестоки, един след друг, а той ги отбива със силата на характера си, кален в годините като джудист.
Историята му е като за потресаваща драма. Филип Григоров е роден в краен софийски квартал - Нови искър. На 4 години се научава да чете и до 10-ата си година изчита всички стотици книги в кварталните библиотеки в Нови искър и в съседното село. „Това по-късно ми помогна като актьор да бъда наблюдателен, креативен, координиран“, казва той.
От малък е як и мускулест, добър във всички спортове. Като футболист се състезава с отбора на Нови искър в софийското юношеско първенство. Тренира джудо от 10-годишен и от 20 години е с черен колан. Но черна случка прекъсва щастливото му детство.
Когато е на 10 години, баща му бяга в Канада. Обявен е от комунистите за „невъзвращенец“, „изменник“ и „враг на народа“. „За пръв път споделям това пред медии...
"Баща ми излезе предател на собственото си дете“, казва Филип с горчивина.
Майка му, също обявена за „предател“, не може да си намери добра работа. „Имаше дни, в които направо гладувахме“, спомня си Филип. Когато е на 10 години, майка му е принудена да го даде в дом за сираци, за да не гладува поне той.
Там влиза като отличник по български език и литература, но сваля успеха си. След 2 години го измъква треньорът, създал най-добрите джудисти в България - Васил Георгиев, за новооткритото спортно училище на „Локомотив“. Искат го и за борбата, но той си избира джудото. С него влиза в спортното училище.
„Васил Георгиев ни възпита, че джудото е дгентълменски спорт, в който не нараняваш противника, а само го обезоръжаваш. Тази ценностна система прилагах през целия си живот“, казва той.
Като ученик в спортното училище вече може да спи вкъщи, денем да се храни в стола. Става в 6, занятия, тренировки и така до 10 вечерта. Трамвай, автобус и се прибира в 11. За да не гладува семейството му, си намира работа в кухнята на „Новотел Европа“ (сега „Рамада“), напуска спортното училище и се записва в ПУЦ.
Сутрин от 6 до 14 е на работа в хотела, след обяд е на занятия в ПУЦ. Самичък на 13 години си урежда в Агенцията за закрила на децата разрешение да работи като непълнолетен. Лятото в близко ТКЗС товари огромни бали със слама, изкарва по 20-30 лв. на ден, при заплата тогава 120-130 лв., за да помогне на майка си.
Когато идват промените, през 1989 г., е на 17 години. Инстинктивно усеща, че трябва да е мъжът в къщата. Хваща се като вестникарче, продава сутрин рано първите броеве на вестниците „Демокрация“ и „Свободен народ“. Те свършват бързо и после е на всички митинги. „Нали вярвахме, че нещо ще се промени“, казва той. Влиза да следва „Право“ в Нов български университет и участва на около 50 протеста.
Прочети още
Влюбва се в „най-неподходящата жена“. Жени се, ражда им се син Ясен и от перспективен студент по „Право“ се превръща в таксиметров шофьор. Върти волана по 14 часа дневно, за да издържа жена си, която е със заплата 100 лв. като детска учителка, и малкия си син.
После му се случват неща, за които не му се говори. Развод. Но ударът за него е, че в съда, с усилията на кръга около съпругата, му отнемат правото да вижда детето от понеделник до петък.
„Приех го, все едно ми отнемат детето“, казва Филип.
Това е последната капка, която прелива чашата на търпението му. Разочарован от неслучващите се промени, от тежкия живот в държавата и най-вече от отнетото му право да вижда сина си, когато поиска, Филип решава да се махне от България.
Когато излиза от съда, пали колата и си купува от автогарата билет за Мадрид. В родния си дом не иска да се върне - там живее брат му алкохолик. С майка му продават набързо къщата на много по-ниска цена и с парите от своя дял през 2000-та година той заминава за Испания. Идеята е да посъбере пари и да се върне.
В Мадрид работи като охрана в дискотека. За повече респект, качва 10 кг и става 108 кг. Мускулестият мъж се харесва като статист във филми към една агенция, в която по коридора среща звезди като Хавиер Бардем и Пенелопе Круз. И тогава съдбата го прегръща, вместо да му удари поредната плесница.
На снимките като статист откриват, че много прилича на премиера Хосе Сапатеро. Няколко месеца подред участва като имитатор в много скечове в телевизионна програма, подобна на „Куку“.
Тогава приятелката му, работеща като камериерка, му казва: „Лесно ти е на теб, приличаш на Сапатеро“. „Амбицирах се да й докажа, че мога да успея и без тази прилика“, казва той. На другия ден отива в агенцията, остриган нула номер, с шапка и очила, по къси панталони, с изпъкналите мускули.
А в агенцията в коридора вдясно е департаментът на артистите, забелязват мачото и го канят на кастинг за малка роля. Избират го измежду 600 човека.
„Явно с голата глава и многото мускули им заприличах на лошо момче, но оттогава ми тръгнаха все такива роли“, казва той.
Има шанса да се снима и с актьора Хуан Хосе Артеро, изиграл като дете Хави в култовия и в България сериал „Синьо лято“. „Хуан в сцената беше полицай, който ме арестува, а аз - престъпник. Трябваше да ми извие ръцете отзад, но като видяха колко съм як, започнаха да се карат кой да ме арестува, толкова ги бях уплашил“, смее се Филип.
От там започва филмовата му кариера, като почти всеки делничен ден е на снимки, ходи на кастинги. „Така попаднах на агентка, която е като „Атлетико Мадрид“ в киното, много висока класа“, казва Филип. Тя го вижда в сцената с Хуан Артеро и започва трескаво да го издирва за сериала „Щурите съседи“, излъчван в най-престижните телевизии и много популярен в Испания.
По-късно започва да се излъчва в друга телевизия и заради авторските права го наричат „Новите съседи“, както е известен и в България.
Творческия псевдоним „Филип Булгари“ той приема от първите дни на „Щурите съседи“. Снима се в няколко епизода в този сериал, после и в „Новите съседи“.
„За сценаристите в Испания ние, чужденците, сме или мафиоти, или проститутки при жените“, казва Филип.
Той решава да се запише на курс по актьорско майсторство. Съвсем случайно попада на най-престижната театрална академия - школата на Кристина Рота, където учат двамата испански актьори с „Оскар“ - Пенелопе Круз и Хавиер Бардем.
Прочети още
От 4-те си години в академията Филип ще запомни едно представление в престижния театър „Зала Мирадор“. На финала има монолог. Когато „излиза от ролята“ и се опомня след бурните аплаузи, той вижда, че жените в залата плачат. А неговата учителка в академията, която винаги е много критична към него, настоява да изразява по-ясно емоциите си, го гледа с благ поглед, сякаш му казва: „Видя ли, че можеш!“.
Не че не е искал да играе в театър, да се снима в други роли, освен лошо момче, но така го виждат испанците. Спомня си случка с негова приятелка. Обезврежда трима буйстващи мъже в дискотеката, където е охрана, и я питат, много ли обича лоши момчета, че се влюбва във Филип. А тя казва: „Аз си падам по лоши момчета, дето всъщност са добри, само изглеждат лоши“.
„Това съм аз - един добър човек с вид на лошо момче“, споделя Филип.
Голямата му неосъществена мечта е да се снима в нещо българско. Най-вълнуващото предложение е от Влади Въргала - за втория сезон на сериала му „Шменти Капели“. „Аз съм на плажа в Майорка, Влади ми звъни, гледал видеото от кастинга и ми предлага друга, главна роля - на дясната му ръка в сериала, както Васил и Георги Илиеви“, спомня си Филип.
Прочети още
Той зарязва всичко в Испания. Товари целия си багаж и се връща за постоянно в България. Годината е 2015-а, фалира ЦКБ, повлечена е и ТВ7, не се снимат и 15-те епизода от втория сезон на „Шменти Капели“, в които Филип трябва да участва.
Не е броил ролите си, но при една справка в испанското НОИ още преди 10 години е имал над 1000 снимачни дни и стотици роли. Още тогава е участвал в около 20 филма и 50 епизода в тв сериали и програми.
Най-голямата му радост и гордост е, че е помогнал на сина си Ясен Григоров да следва „Журналистика“ в престижне университет в Лондон, сега е талантлив фотограф с изложби. Радва се и, че са останали приятели и до днес.
Живее сам, макар със зеления пронизващ поглед и мускулестото тяло да се радва на огромен интерес от страна на испанките. „Явно не мога да намеря жена с това, което търся аз, качественото. А може би ми пречи това, че съм популярен“, споделя той.
Гради дом в подножието на планина близо до Мадрид. Инвестирал е в малък бизнес, който ще продаде по-късно, защото желанието и мечтата му е един ден да се завърне в България.
