Българката е европейска и световна шампионка и в кикбокса

Ударна доза нежна сила – така представят Албена Ситнилска. Тя е многократен европейски и световен шампион в таекуондото и кикбокса. Може да неутрализира противника си за секунди, а за себе си казва, че е опасна, но само на ринга. Там тя е вече от 22 години, стъпила е за първи на него през далечната 1997 година. „Със съученички решихме, че трябва да се запишем на някакъв спорт и първото, което видяхме, беше таекундото. Отидохме в залата в София, където се бяха събрали състезателите, бяха се върнали от състезание, носеха медалите, които са спечелили. Разправяха си истории как е минало състезанието. И реших, че

това е моят спорт

Трябва да го пробвам. И оттогава до днес не съм спирала“, разказва Албена за началото. Преди да се заеме със спорта, искала да стане дизайнер на облекла, даже и това е завършила. Но обобщава, че животът крие изненади и човек не може никога да знае накъде ще го насочи. „Влязох в залата, започнах да тренирам и точно една година по-късно беше първото ми състезание. На мен това ми беше целта, да отида на състезание и да видя какво е“, спомня си днес Албена. Първият бой на ринга обаче не минава като в мечтите. Извадили й въздуха, майка й, която била в публиката, й казала, че не иска да я записва на такъв спорт. „Но мен ме привличат трудностите, това ми хареса, че не е лесно и че не може да се постигне от раз“, категорична е младата жена. Първата й голяма победа е европейската титла по таекундо през 2004 година. „Беше пред българска публика, беше уникално преживяване. На финала гръмва залата, чуваш как всички те подкрепят, изтръпваш просто“, спомня си тя. След първата голяма титла обаче не става по-лесно, напротив. „Защото като спечелиш една голяма титла, трябва да я защитиш следващия път. Трябва да тренираш още повече, за да си сигурен в себе си и в силите си“, споделя тайната на успеха си Албена. Както при всички големи спортисти и тя претърпява травма. Къса връзки на коляното, заради което

излиза

от строя за 1 година

Но това време не е загубено. Албена забременява и така остава две години извън големия спорт. „Бременна до 8-ия месец правех тренировки, разбира се, съобразени с положението ми, месец след раждането се върнах отново в залата“, разказва тя и допълва:„Свършвах кърменето, оставаше ми час до следващото хранене, оставях малката на баба й и отивах да тичам.“ Категорична е, че не иска да спира, защото спортът я кара да се чувства добре. „Той ти дава всичко, емоции, изгражда те като човек. Искам и дъщеря ми да мине през това, за да види как спортът изгражда хората“, споделя Албена. Най-голямото й удовлетворение е, че успява да съчетае тренировките, майчинството, работата и семейния живот. Съпругът й е треньор и залата е вторият им дом. Двамата станали гаджета, след като той я свалил – буквално! – с един удар на тепиха. Албена е и графичен дизайнер и работи като такъв във времето извън залата. Работи и като инструктор. „Най-голямата ми мечта е да успея да възпитам детето си да е силен характер и да съм й пример в живота“, споделя младата жена.