Уменията на ХХI век изискват широка хуманитарна основа – тя е ключова за успешната реализация в променящия се свят. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на среща с учени от БАН. Той посети Институтите за български език, за литература и за исторически изследвания, като разговаря с ръководителите и изследователите в тях, съобщават от пресцентъра на МОН.
„Досегашните вълни на технологичен напредък са водили до нужда от по-специализирани умения. Светът на ХХI век обаче ще изисква по-широка база от знания, а бъдещите професии – по-комплексни умения. За това трябва да подготвим учениците“, подчерта той. По думите му чрез промяната в учебните програми е нужно връщане към общите образователни дисциплини и широката хуманитарна основа. Те ще са по-рамкови и базирани повече на компетентности с повече време за затвърждаване на знанията и за формиране на умения.
Министър Вълчев благодари на учените от трите института за добрата съвместна работа и подчерта, че ще разчита на тяхната експертиза и за предстоящата реформа в учебните програми. „Започнахме с обща визия за тяхната промяна, която вече е публикувана. Ще стартираме обсъждане на концепциите по отделните предмети, като в работните групи ще включим и учени от БАН“, каза министърът.
Прочети още
Той припомни, че предстои и промяна в учебния план, с която ще се увеличат часовете по български език и литература, както и тези по математика и природни науки. С малко ще бъдат увеличени и часовете в гимназиален етап по история и география.
Програмата за развитие и утвърждаване на българистиката, надграждането на дигиталния правописен речник БЕРОН, инициативи за насърчаването на четенето сред учениците, както и привличането на млади учени към БАН, също бяха теми на разговорите с учените от трите института. „Историята и литературата изпълняват най-патриотични цели и трябва да имаме специално отношение към тези дисциплини“, почерта министър Вълчев.
В срещите участваха председателят на БАН чл.- кор. Евелина Славчева, директорът на Института за български език проф. Светла Коева, доц. Елка Димитрова, директор на Института за литература, проф. Даниел Вачков, директор на Института по исторически изследвания, писателят чл.-кор. Георги Господинов, Милена Дамянова, директор на дирекция „Наука“ в МОН и др.
