България е една от страните с най-висок процент на ромско население в Европа.
Ромското малцинство в Европа е между 8 и 10 милиона души. Повече от 80% от него живее в Централна и Източна Европа. Страните с най-голямо циганско население са Румъния, България, Унгария, САЩ, Сърбия и Словакия. С присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз ромите станаха най-голямото малцинство в ЕС.
Но откъде все пак са се появили те по нашите земи?
Вестник „168 часа“ прави обширен исторически анализ. Всъщност циганите идват в България по различно време и от различни места. Точно това е причината днес да съществуват множество ромски общности, различаващи се една от друга. Исторически факт е също, че от цяла Европа през вековете в България те са намерили най-толерантна среда. Смята се, че за първи път
Херодот споменава за циганите
Бащата на историята описал как те плячкосвали след походите на Александър Велики в Азия.
Според някои хипотези, циганите произхождат от най-низшите индийски касти (рома, пара) от района на днешна Индия, Пакистан и Иран. В V-VI век от новата ера техните племена напускат родните си места и се насочват на Запад. Наскоро генетичен анализ на 13 европейски групи цигани потвърди, че техните предци са напуснали Индия в една емиграционна вълна още преди около 1500 години.
В историческите извори от Средновековието са запазени многобройни свидетелства, които най-вероятно се отнасят за циганите. Оказва се, че плененият от хан Крум император Никифор IІ дори бил техен почитател. В своите "Летописи" Теофан Изповедник (ок. 760-818) пише:
"[Император Никифор I Геник (802-811)] беше горещ приятел . .. на атинганите, които живеят из Фригия и Ликаония близо до родните му места. Той с радост ги използваше за различни гадания и церемонии. Когато патрикият Вардан въстана срещу него, императорът ги извика при себе си и с помощта на техните магии подчини метежника . . . Атинганите се разселваха по време на неговото царуване, необезпокоявани живееха по своите обичаи и с нечестивите си суеверия развалиха вярата на мнозина от по-глупавите..."
Славата на циганите като предсказатели и гадатели във Византия се потвърждава и от Йоан Зонара (ХII в.):
"Произхождал [бъдещият император] Михаил [II (820-829)] от Аморион, град в Горна Фригия, където се били настанили атингани, юдеи и множество други безбожници... Та този Михаил, който в младостта си бил крайно беден, отбивал военната си служба и веднъж отишъл при стратега да го моли за нещо. А пък до стратега се оказал един атинганин, който му прошепнал тайно:
Прочети още
Ще царува над ромеите този, който сега се обръща с молба към теб
Веднага щом чул предсказанието, стратегът взел в дома си Михаил и го сгодил за дъщеря си."
Официалната църква в Цариград обаче не е гледала с добро око на тях. Патриарх Никифор (806-815) например в “Гадателна книга на сънищата” казва: “Ако [насън] видиш... атингани - смятай го, все едно си видял демони.”
Счита се, че в България циганите са дошли именно от Византия, като първите запазени сведения за тях по нашите земи са от ХІІІ-ХІV век. Някои автори приемат, че циганите пристигат по-рано в България - в началото на XIX век в Тракия, където заедно с павликяните се заселили "атцингани" или "атцинганои" (от гръцки - опасен, недокосваем) от Мала Азия.
Доказателство за принадлежността им
към манихейската секта е фактът, че основното им занимание е правенето на магии и гадателство. Заради това някои изследователи свързват споменатите еретици, за които се говори и в Бориловия синодик, с циганите.
Според Константин Иречек циганите по всяка вероятност са се появили в България към средата на XIV в. Рилската грамота (1378) на цар Иван Шишман споменава "Агупови клети" (колиби). Акад. Иван Дуйчев свързва това "с името "агупци", давано в България на циганите". Среднобългарският превод на житието на св. Варвар Охридски също разказва за множество "египтяни" в околността на Драч. Тази подробност, която не присъства в гръцкия първообраз на житието, също най-вероятно касае цигани, достигнали през XIV в. брега на Адриатика.
След турското завоевание на Балканите циганите често биват записвани в османските данъчни документи.
Най-ранното такова споменаване е от 1430 г. - в тимарския регистър на Никополски санджак. Султан Сюлейман I издава нарочен Закон за циганите във вилаета Румели, според който циганите - както християни, така и мюсюлмани, са длъжни да плащат поголовен данък. Явно нашите земи и толерантността на българите са се харесали на ромския етнос. Според данните от османските регистри те са били най-много именно в териториите, населени с българи. На практика днешните български земи са били главното предмостие за разселването им на Запад.
Така западноевропейски пътешественици, виждали цигани по своите родни места, ги срещат и в османските земи. Според Мартин Груневег (1562-1618?)
"там има много цигани, които работят занаятите си
на улиците под малки палатчици, в които те живеят заедно с жените и децата си. Циганите, които иначе на нас, гданчани, не са непознати, макар и получерни, са все пак хубав народ. В Турция те се прехранват с ковачество или са музиканти, сиреч гъдулари, иначе казано фокусници. Придържат се към турската носия. През 1553 г. Антон Вранчич разказва: "Когато започнахме да прекосяваме реката (Морава), пред нас се изпречиха други турци, между които един беше по външност и облекло по-високопоставен от другите. След тях вървяха петима египтяни, които сега наричаме цигани или цингани, вързани за шията с една верига и влачени в една редица. Те издаваха жални викове и окайваха немотията си. Тогава аз попитах турците какви са тези и каква е причината, за да бъдат те оковани във вериги. Отвърнаха ми, че са събирани вместо данъци, които могат да се състоят както в пари, така и в малолетни деца."
В България, въпреки по принцип по-толерантното отношение, има примери за разправа с роми. По време на Априлското въстание отношението към циганите във въстаналите селища е различно. В село Мухово, по думите на Захари Стоянов, циганите (с изключение на един) "не само били добри майстори, но и направили много ножове и пушки на българите, без да издадат една дума на турците". Според историците Георги Димитров и Димитър Страшимиров клисурските цигани били заподозрени, че със своите шпионства подпомогнали или даже причинили разоряването на това градче от башибозука. Явно за да предотвратят подобно събитие в Копривщица, тамошните въстаници избиват през нощта на 27 срещу 28 май 1876 г. около 70 мъже местни цигани.
След Освобождението с приемането на Търновската конституция циганите в България формално се ползват с равни права като останалите български граждани.
