Мадагаскар продължава да е истинска загадка за учените. Макар да е само на 400 км от бреговете на Африка, е все още слабо посещаван и е един друг свят. Пътешествениците са като омагьосани от видяното на острова. Привлечени са от уникалната му флора и фауна.
Островът е в тропическите ширини на южното полукълбо, в Индийския океан. От източните брегове на Африка е отделен с широкия 400 км Мозамбийски проток. Мадагаскар е един от най-големите острови на Земята, след Гренландия, Нова Гвинея и Калимантан.
Крайбрежието е осеяно с прекрасни лагуни, дюни и коралови рифове. Високо над обширното централно плато има десетки загаснали вулкани. Наричат го и „червения остров”, тъй като по-голямата част е с обагрени в червено латеритни почви. Червеникави са и скалите, червеникавожълти са и водите.
След праисторическото разделяне на свръхконтинента Гондвана, преди 88 млн. години, Мадагаскар се откъсва от Индийския субконтинент и флората и фауната му се развиват изолирано. Оттам идва и изключителното биоразнообразие - над 90% от дивия живот на острова е ендемичен - не се среща другаде по света.
Мадагаскарските гори са едни от най-разнообразните на планетата. Там живеят лемурите - примати, далечни роднини на маймуните. Има над 100 вида лемури - от елегантен и пъргав, с дълга раирана опашка, до лемур джудже - колкото човешка длан, най-малкият примат на света. Повечето от тези животни са активни през нощта, откъдето идва и името им (на латински означава „дух“).
Уникални са и тесноивичестите мангусти и тенреците, наподобяващи земеровките, таралежите и мишките. На острова няма едри хищници, но се среща агресивната фоса - късокрак и силен роднина на мангустите.
На Мадагаскар живеят около половината видове хамелеони на земята. Животните са под заплаха от изчезване, защото в страната има поверие, че очите им, въртящи се независимо едно от друго, имат способността да виждат в миналото и в бъдещето.
Мадагаскараската флора е изключително разнообразна - над 8000 вида ендемични растения. Там вирее и мадагаскарският розов зимзелен, от който се прави лекарството „Винкристин” или „Леврокристин“. То повишава до 90% шансовете за оцеляване на деца с левкемия.
От 8-те вида баобаб на планетата, 6 растат на острова. Особено атрактивно е „дървото на пътешественика”. В неговите листа се събира вода, с която пътник може да утоли жаждата си. Прилича на разкошно ветрило с огромни бананови листа. Достига 30 м височина. По крайбрежието са устроени плантации със захарна тръстика, кафе, памук, кокосови орехи. На Мадагаскар цъфтят и 960 вида орхидеи, 75% от които са ендемични (срещат се само на острова).
По-голямата част от населението живее на по-хладното и високо централно плато, където върху хълмове е изградена и столицата Антананариво. Макар и само на 400 км от Африка, местните жители в по-голямата си част не са от материка, а придошли от индонезийските острови, на цели 5000 км на изток. Населението на Мадагаскар е малко над 31 млн., а столицата е Антананариво. Държавата включва и прилежащи на Мадагаскар малки острови, като Нози Бе, Нози Бураха, Ил Сент Мари и други.
Официалните езици там са местният малгашки и френски. Французите владеят острова от 1896 г. до извоюването на независимостта му през 1960 г. Развиват там миннодобивна промишленост и изнасят кафе, захар, карамфил и ванилия.
Повечето туристи предпочитат организираните екскурзии по националните паркове. Отбиват се и в морските курорти и гмуркачески центрове като островите Нози Бе на северозапад и Ил Сент Мари на изток - известно място за наблюдение на мигриращи гърбати китове.
Най-често пътешественици посещават острова от май до октомври, когато е по-хладно и сухо. От ноември до април е горещо и дъждовно. Плажовете по източното крайбрежие са спокойни, осеяни с мек, фин пясък, а условията за дайвинг във водите на Индийския океан са сред най-добрите на планетата.
