Бизнесменът Михаил Михайлов, който затвори и след това придоби сградата на храма “Св. Иван Рилски” в Чикаго, успя да разцепи новосъздадената организация, която трябваше да възстанови църковния живот. Нон-профит организацията, създадена от Михаил Жилев и ентусиасти около него, провеждаха събирания, пикници и вечери в опит да наберат средства и екип за каузата.
На 8 ноември м.г. обаче на тяхно събрание се появил Михаил Михайлов и по думите на свидетели “уволнил” Жилев от поста президент на организацията и назначил Георги Петров - изпълнителен директор на Малко Българско Училище в Чикаго и син на президентката на МБУ Живка Петрова. Михайлов де юре няма нищо общо с въпросната организация. Това изглежда потвърждава тезата от предишна статия на BG VOICE за плана на Михайлов хората около МБУ да превземат контрола върху новата църква. Този план шеговито беше кръстен “Малка Българска Църква”.
Тази статия е базирана на интервюта с няколко души от инициативата за възстановяване на “Св. Иван Рилски”. Всички те получиха анонимност заради страх от последици и защото през октомври миналата година са
подписали споразумения за поверителност - нещо нечувано досега в българските организации
в Северна Америка. Клауза за поверителност има и в приетия в събота устав на новата църква, за който експерти по църковния канон казаха за BG VOICE, че е спорно дали отговаря на изискванията на Българската православна църква.
Когато Михайлов решава да се впусне в придобиването на сградата на храма, той обяви, че ще търси хора, които могат да възобновят църковния живот. Тогава бизнесменът се свързва с Жилев, който преди време е проявил желание да помага за църквата. Така той създава новата организация и започва различни действия за възстановяване на църквата. Жилев твърди, че не се познава с Михайлов отпреди това. Но много от хората, работили в организацията казват, че подозират зависимости.
Те разказаха как мандатът, който Жилев като президент на организацията е получил да преговаря с Михайлов, не е бил изпълнен според уговорката. Според тях той бил комуникационната връзка с бизнесмена-собственик на сградата и пред тях не представял нещата както са били. Самите те обмисляли дали да не променят организацията, но били шокирани когато Михайлов се появил на срещата през ноември и им заявил, че уволнява Жилев като президент на организацията. На негово място посочил Георги Петров от МБУ. Михайлов обаче не е член на тази организация и за мнозина от членовете й било учудващо как той може да наложи собствената си воля. В резултат 5 от десетте члена на изпълнителния комитет си подават оставките на следващия ден и още двама души, които са били доброволци към организацията.
Отдръпва се и отец Йоан,
който служи в гръцка църква в Чикаго, но консултираше възстановяването на “Св. Иван Рилски”. Михаил Жилев обаче остава като редови член. Така първото разцепление в новата църковна организация вече е факт.
До редакционното приключване на броя Жилев не отговори на изпратените му въпроси.
В началото на март рокадата беше полу-официално обявена след като вече новият президент Георги Петров публикува благодарствено писмо към Михайлов за неговото дарение на църковния инвентар - пейки, свещници и други предмети. Нищо не се споменава обаче дали Михайлов най-накрая ще дари сградата или ще продължава да иска българската общност да си я откупи от него срещу над 700 000 долара.
В същия пост във Facebook беше обявено, че се предлага на разглеждане проекто-устав на новата църква, вече оглавявана от Георги Петров. Обсъждането и гласуването беше насрочено за 29 март в сградата на Малко Българско Училище. Последвалите постове по темата създават усещането, че инициативата и устава се ползват с благословията на българския митрополит Йосиф, който отговаря за църквите в САЩ, Канада и Австралия.
В поста на организацията е използван цитат от писмо на митрополит Йосиф: “Благодаря Ви за изпратеното. По молитвите и на небесния ни Патрон и покровител Господ да благослови положеното начало. Амин.” Това обаче е стандартен край на писмо на митрополит, коментираха експерти по църковния канон пред BG VOICE, независимо какво е било съдържанието на писмото - нещо като “С уважение” в края на имейл в бизнес комуникацията. BG VOICE научи, че тонът на писмото, изпратено от дядо Йосиф до организацията, е бил доста остър и е изразявал сериозните резерви по отношение на предложения устав.
На наше запитване до митрополита в Ню Йорк, той отговори така: “Относно цитата от последното ни писмо до тях, не бихме могли да коментираме начина, по който е било представено съдържанието му в тяхното съобщение. Както е обичайно в официалната ни кореспонденция, завършваме писмата си с традиционната благословия, но
това не следва да бъде възприемано като еднозначно одобрение
на всички действия или решения на съответната страна.”
Всъщност представителите на БПЦ били учудени от предложения устав, изработен от няколко адвокатски кантори, за които има подозрения, че са наети от Михайлов. В приетия вече устав например наравно с митрополита, епархията и енорията има и нещо, наречено “член на обществото”. Това всъщност е регистрираната на 15 октомври м.г. нон-профит организация на Михайлов “Bulgarian Heritage Society” (“Българско наследство”). Тя е регистрирана като public charity - това е вид нон-профит организация, която събира поне една-трета от приходите си от дарения от различни хора и финансира различни инициативи. Изискването на данъчните власти е в борда на директорите да влизат независими един от друг личности, които да представляват широкия обществен интерес. За регистрацията е използван агент и в сайта на щатския секретар не пише кой я управлява.
Прочети още
BG VOICE научи, че в борда влизат трима души – Михаил Михайлов, агентът по недвижими имоти Гергана Тодорова и Димитър Кирилов, който отговаря за поддръжката на сградата откакто тя е под контрола на Михайлов. Така изглежда, че IRS би могла да постави под въпрос доколко Кирилов е независим от Михайлов и дали се изпълнява важното изискване членовете на борда да са независими, особено ако Кирилов получава заплащане от фирмата на Михайлов за работата си покрай църквата.
Още през октомври написахме, че Михайлов иска тази организация да има свой човек в борда на новата църква. Сега това вече е официализирано чрез гласувания нов устав. Така
един от петимата членове на борда ще бъде посочван от организацията на Михайлов,
а не избиран от членовете на енорията на общо събрание. А както събитията от последните месеци показват - той посочва и президента на църковната организация.
“Ще е цяло чудо да получат с този устав антиминс и патентно писмо от дядо Йосиф”, коментира един от вече бившите членове на църковната организация. Тези документи са нужни, за да може една сграда да бъде определена като действаща църква. От митрополията в Ню Йорк казаха, че разговорите за новия устав са “още в начална фаза”. Ние “сме изпратили Епархийския Устав на Българската Източноправославна Епархия в САЩ до инициативния комитет (църковното настоятелство). До момента нямаме официално потвърждение от тяхна страна дали приемат изискванията на Епархийския устав.”, пише в отговор на въпрос на BG VOICE митрополит Йосиф.
Спорният устав е вече гласуван миналата събота, а на събранието в МБУ са присъствали едва 23-ма души.
Пред членове на организацията миналата година Михайлов е заявил, че
ако не получи разрешение от БПЦ ще потърси немска църква,
под чиято шапка да работи “Св. Иван Рилски”. “Най-големият актив на една църква са хората. Всичко това е много подозрително и се съмнявам, че ще има богомолци, които да ходят там при тези условия. Тези хора нямат нищо общо с християнството. Според мен няма как да спечелят доверието на хората”, коментира единият от хората, които доскоро са били част от организацията, но напускат след вмешателството на Михайлов.
Предишният състав на църковната организация успя за по-малко от година да събере около 70 000 долара от дарения и благотворителни акции. Сега тези пари са под контрола на новия борд, оглавяван от близкия до Михайлов президент Георги Петров. “Ние не намерихме правилния начин да се извиним на българската общност, че
може би сме ги подвели в нашите молби за дарения
докато бяхме част от организацията”, коментира един от бившите членове. Преди да напуснат са обмисляли различни варианти за събраната сума, но са решили да я оставят на новото ръководство.
След като първоначално обяви сумата от 610 000 долара, към края на миналата година Михайлов вече искаше над 700 000 долара, за които твърди, че са разходите му по придобиването на сградата на храма. Той обаче отказва да даде публичен отчет и документи за направените разходи. Съдебни документи, с които BG VOICE се сдоби показват, че те са с около 132 000 долара по-малко от първоначално обявените от Михайлов разходи от 610 000 долара. И това при условие, че той е платил пълната сума на главницата по заема, който църквата имаш към Fifth-third bank. Но експерти по недвижими имоти коментираха, че тези заеми се купуват за центове на долара, т.е. сумата на разходите вероятно е доста по-ниска. Както вече писахме - липсата на прозрачност изглежда е това, което спира големите бизнесмени в българската общност да дадат по-големи суми за новата църква.
Сега на дневен ред е въпросът дали БПЦ и митрополит Йосиф ще приемат гласувания в събота устав и дали ще разрешат отварянето на църквата. И кой всъщност ще е собственик на сградата и дали Михайлов ще я дари или ще продължи да иска българската общност да я откупи от него.
