Мъжкият тенис остава без една от големите си звезди. Шотландският боец на корта Анди Мъри обяви, че се разделя със спорта едва на 31 години. Бившият номер едно в света сложи точка заради непоносими болки в крака, резултат от многото контузии в играта. Новината бе посрещната с много тъга в спортния свят и със сълзи от феновете му. От самото начало на кариерата си Анди бе натоварен с огромни очаквания. Голямата му опора е семейството. Бащата Уилям е спортен мениджър, а майката Джуди – треньор по тенис. Именно тя слага в ръката му първата ракета, същото важи и за по-големия му брат Джейми. Може би именно баткото успява да прокара пътя към върховете за Анди. Той стига до лидерството в юношеската ранглиста, а през годините печели 6 титли от Големия шлем (2 в мъжките двойки и 4 в смесените). Анди не изостава много. През 2006-а
триумфира с първата титла
в Сан Хосе (САЩ) след победа над местния любимец Анди Родик, тогава трета ракета в света, а на финала и над Лейтън Хюит. Същата година, още на 19 г., Мъри прави един от първите си подвизи на корта – на четвъртфинала в Синсинати печели срещу тогавашния № 1 Роджър Федерер, смятан по онова време за непобедим, припомня „Труд“. Още тогава става ясно, че коравият шотландец ще е един от най-неудобните съперници на Маестрото от Швейцария. През 2010-а и 2011-а губи на финала на Аустрелиън оупън. Дотогава обаче вече е натрупал известен брой победи над Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович, а освен това се настанява трайно в челото на ранглистата, което кара специалистите да го причислят към т. нар. Голяма четворка. А 2012-а се превръща в преломна за кариерата му. Първо е финалът на „Уимбълдън“, в който печели откриващия сет срещу Федерер пред близо 34 милиона британци, гледащи мача по телевизията – абсолютен рейтингов рекорд на Острова. Но Маестрото показва класата си и дава суров урок на домогващия се към историята – обрат за 3:1, седма титла в сметката на Роджър и тонове сълзи от поредната провалена мечта.
Разочарованието е огромно, но Анди няма да позволи този момент да определи бъдещето. Малко повече от месец по-късно
двамата отново се срещат
на същата трева, за да определят олимпийския шампион на игрите в Лондон. В тениса тази титла е на заден план и по трибуните този път г и няма дамите и господата с фраковете и сметаната. Федерер обаче няма индивидуален златен медал и е решен да го направи на най-щастливия си корт. Но Мъри печели с 3:0, за да добави още едно отличие към богатата олимпийска реколта на домакините. Следва сезонът на твърди кортове в Северна Америка, а Анди отново стига до финала, където показва желязна психика – печели в пет сета срещу Джокович, за да стане първият британец с титла от Големия шлем след Пери. И първият шотландец след Харолд Меъни през 1896-а, добавят на север от река Тайн. Следва и славната 2013-а и триумфът на „Уимбълдън“, а жертвата отново е Джокович, който губи безапелационно в иначе една от най-силните години в кариерата си. Мъри вече е прегърнал съдбата си и сякаш нищо на корта не може да го събори психически. Разиграва важните точки като по учебник, техниката му е все по-впечатляваща, а с физическата си подготовка може да сложи почти всичките си колеги в джоба. За шампионския му стил голям принос има и легендата Иван Лендъл, първият „супертреньор“ в големия тенис. Чехът с американски паспорт учи Анди да изнервя съперниците с непробиваема защита и засилващ се натиск по диагоналите в разиграванията. Но и упадъкът дойде бързо. Първо Лендъл се оттегли заради невъзможността да се ангажира за постоянно, а мястото му зае бившата френска тенис звезда Амели Моресмо. Опитът да се покаже, че
жена може да е треньор на мъж
от световния елит се увенча с провал. Останалото направиха контузиите. Подобно на Надал и Джокович, Мъри също плати данък за изнурителния стил на игра, който изповядва. Няма как всеки ден всяка седмица години наред да тичаш по 4-5 часа, за да хванеш всяка топка и да отчаеш съперника. Можеш да победиш всеки човек, но не и законите на физиката. Преди Аустрелиън оупън Анди Мъри хвърли новината, като обяви, че се оттегля от тениса след турнира. Загубата от силния испанец Роберто Баутиста Агут още на старта обаче явно промени намеренията му. Първо стана ясно, че ще се опита да завърши кариерата си с мач на „Уимбълдън“, но не е сигурен дали здравето ще му позволи да остане на корта до юли. „Може би ще трябва да се подложа на операция, ако искам да играя и след това“, поправи се Анди на прощаване в Мелбърн.
