С поглед в бъдното, градът е все така нежно обгърнат от прегръдката на Родопите, неповторимата красота на старината и своята нова слава.
Тук все още се раждат българи, които могат да зидат красиви къщи и черкви, да издълбават с длето иконостаси и тавани и в тях да вплитат своите мечти за свобода.
Асеновград е старинен български град с прочута средновековна крепост, с драматично минало и с неповторима красота. Разположен в полите на китните Родопи, той е чудесен кът, където природата е изсипала всичката си благодат. Горите го обгръщат, а зеленото море на равнината лежи до него. Неповторимо се кръстосват прохладата на вечерника, която идва от планината, с горещината на полето, мирисът на акации и люляк с аромата на череши, ябълки и грозде.
Тук са живели многобройни тракийски племена, а по-късно оставят следи - римляни, византийци, латинци. Градът е свидетел
на епични борби, на величие и падение
Под острите му чуки и зелени бърда отеква вражи тропот на копита, звън на мечове и щитове, екот на битки. С вдъхновение летописци пишат за града и особено за добре укрепената и прочута крепост до него, строена през IX век. Тази крепост, наречена по-късно Асенова, е гордост и символ на българщината, затова образът й е вплетен в герба на града. Страшни и кървави са кърджалийските нападения, които съсипват града и унищожават предишния му блясък и красота. Но из пожарищата той пак се съвзема, за да бъде най-красивата от всички паланки в Пловдивската епархия. От 1196 до 1200 г. Станимака, както е старото име на града, е владение на българския болярин Иванко, а от 1200 г. тези земи принадлежат на деспот Слав. През 1230 г. заради влошените отношения с Латинската империя цар Иван Асен II укрепва и разширява силната станимашка крепост Петрич. Той увековечава това свое строително дело с надпис
издълбан на една скала над входа на крепостта
Този надпис става причина крепостта да бъде наречена Асенова, а Станимака да се преименува през 1934 г. в Асеновград. Когато многобройните камбани на града запяват, мелодията им не е молитвена, а тревожна и зовяща, защото черквите и четирите манастира около селището стават арена на страшна битка за език и народност. Този революционен дух и родолюбие е разпалил много по-рано първият български възрожденец Паисий Хилендарски, идвал и умрял тук през 1773 г. в лозарската махала Амбелино. Огнената страст на Паисий и организаторският талант на Васил Левски, който посещава близките манастири, довеждат до създаването на революционен комитет. По-късно будният българин Отон Иванов подарява на делото личната си библиотека и
става учредител на читалище „Родолюбие“
По това време градът е малък земеделски център с развито винарство, бубарство и занаятчийство. Появяват се и първите фабрики за коприна, за слънчоглед, за спирт, за тютюн. Един от най-старите занаяти в града е абаджийството. През първата половина на 19 в. този занаят бил в своя разцвет. Заедно с абаджийството се развивало и памукчийството. Свързано с лозарството и винарството, процъфтявало и кацарството. Друг занаят бил мелничарството. Откакто съществувал градът, оттогава имало и мелници, които били два вида: воденици и мелници, задвижвани с волове. През 1876 г. била открита първата фабрика - „за книга и ориз“, притежание на Нури Ефенди. През 1880 г. е открита и сапунена фабрика, собственост на Стоян Стойчев.
Един от най-старите поминъци в града е лозарството. Траките явно са познавали лозата и умело са я култивирали. Двата най-широко разпространени сорта грозде в землището на Асеновград са били и продължават да бъдат маврудът и памидът. Те се култивирали тук в продължение на столетия, пригодили са се отлично към почвените и климатични условия до такава степен, че някои не без основание ги смятат за местни сортове грозде.
Маврудът е гордостта на Станимака
От него се е добивало черно и гъсто маврудово вино - „в кърпа да го носиш". От него по специален начин се е приготвяла и прословутата станимашка малага. Асеновград е космополитен град от векове. В него съжителстват българи, турци, гърци, българомохамедани, евреи, арменци. Доказателство за религиозната толерантност е триъгълникът в центъра на града, където на сто метра станимаклии са вдигнали православен храм „Св. Атанас“, джамия и евангелска църква. Многото паметници на културата, красивата природа, наличието на толкова манастири и храмове, палеонтологичният музей и други природни забележителности дават огромен шанс на Асеновград да се превърне в туристически център.
Историята разказва
Асеновград има драматично минало и превратна история. Първият документ, в който се споменава старото име на селището - Станимака, е уставът на Бачковския манастир, написан от неговия основател, грузинския аристократ Григорий Бакуриани. Името Станимака има много тълкувания. Според един гръцки хроник Станимака означава „мощна отбрана“. Другото по-известно тълкувание идва от една легенда. Според нея в Асеновата крепост се е крил последният християнски цар Костадин. Той, като видял, че отбраната на крепостта е невъзможна, казал на майка си: „Стани, майко, да бягаме“ и оттам „стани, майко“ се превърнало в Станимака. Естествено, това е само легенда.
Крепостта на славянството
Асеновата крепост е разположена на високия скалист хребет, надвиснал над река Асеница. Преди всичко бие на очи местоположението на крепостта - върху варовикова чука, която се извисява на 130 м над града и от нивото на реката. Калето над града неведнъж се е превръщало в щит на българщината и крепост на славянството. Заради своята недостъпност е била естествено защитно средство, поради което през Средновековието е имала важно стратегическо значение. Най-значителната и най-добре запазена сграда в крепостта е черквата „Св. Богородица Петричка". Всяка фреска, всеки детайл от този храм са запечатали времето и говорят за него на свой език. Черквата датира от 12 век.
