Астрономи от цял свят обявиха, че са открили първото доказателство за отдавна теоретизираната форма на гравитационни вълни, които създават "фоново бучене", разнасящо се из цялата Вселена.
Пробивът, направен от стотици учени с помощта на радиотелескопи в Северна Америка, Европа, Китай, Индия и Австралия след дългогодишна работа, беше обявен за важен етап, който отваря нов прозорец към Вселената.
Гравитационните вълни, предсказани за първи път от Алберт Айнщайн преди повече от век, представляват пулсации в тъканта на Вселената, които преминават през всичко със скоростта на светлината почти напълно безпрепятствено.
Тяхното съществуване е потвърдено едва през 2015 г., когато американската и италианската обсерватория засичат първите гравитационни вълни, създадени от сблъсъка на две черни дупки.
Тези "високочестотни" вълни бяха резултат от едно-единствено силно събитие, което изпраща силен, кратък взрив, пулсиращ към Земята.
Но от десетилетия учените търсят нискочестотни гравитационни вълни, за които се смята, че постоянно се движат в пространството като фонов шум.
Обединявайки усилията си под знамето на Международния консорциум Pulsar Timing Array, учените, работещи в детектори на гравитационни вълни на няколко континента, разкриха в четвъртък, че най-накрая са открили силни доказателства за тези фонови вълни.
"Вече знаем, че Вселената е залята от гравитационни вълни", казва Майкъл Кийт от Европейския Pulsar Timing Array пред АФП.
Използване на мъртви звезди като часовници
Когато гравитационните вълни се движат в пространството, те много леко притискат и разтягат всичко, през което преминават.
За да открият доказателства за това притискане и разтягане при ниски честоти, астрономите разглеждат пулсарите - мъртвите ядра на звезди, които са се взривили при свръхнова.
Някои от тях се въртят стотици пъти в секунда, като проблясват снопове радиовълни на изключително равни интервали, подобно на космически фарове.
Това означава, че те могат да действат като "много, много точен часовник", казва Кийт.
За целите на новото изследване радиотелескопи от цял свят бяха насочени към общо 115 пулсара в Млечния път.
След това учените измериха невероятно малките разлики във времето на импулсите, търсейки предупредителни знаци за гравитационни вълни.
Френският астрофизик Антоан Петьо заяви, че са успели да "открият промени с продължителност под една милионна част от секундата за повече от 20 години".
Мора Маклафлин от американската програма Pulsar Search Collaboratory заяви, че са били "потресени", след като за първи път са видели доказателства за вълните през 2020 г.
Това беше "наистина вълшебен момент", каза тя на пресконференция.
Ранните доказателства съответстват на теорията на относителността на Айнщайн и на сегашното разбиране на науката за Вселената, заявиха учените.
Но те подчертаха, че все още не са "открили" окончателно вълните, тъй като не са достигнали златния стандарт за сигурност от пет сигми. Петте сигми означават, че има шанс едно на милион нещо да е статистическа случайност.
"Разочароващо е, че сме малко встрани от тази граница", казва Кийт и добавя, че има 99-процентна вероятност доказателствата да сочат гравитационни вълни.
Всяка страна или група в консорциума публикува изследванията си поотделно в различни списания.
Стив Тейлър, председател на северноамериканската обсерватория за гравитационни вълни NANOGrav, заяви, че след като всички данни бъдат обединени, границата от пет сигми може да бъде достигната до една-две години.
