Кои са нашите съвременници, направили добро, спасили човек, проявили жестове на внимание към страдащите? В големия отбор на достойните има най-различни хора - спортисти, лекари, архитекти, журналисти, свещеници, политици, банкери, строители, селски труженици, пенсионери, войници и пожарникари, полицаи и планински спасители и много други.
Общото, което ги обединява, е, че са хора с големи и смели сърца, които не се страхуват да се раздават. С благодарност към Община Смолян за съдействието, ще ви разкажем историята на един от достойните българи – родопчанинът Замфир Манчев - бай Манчо от Смолян.
Намираме го в скромната му къща на 3-4 км над Смолян, в местността Белите камъни. Вече 88-годишният странник живее от много години там, всеки ден върви пеша до града или до някой баир за поредния си извор.
Бай Манчо е родом от смолянското село Кокорово.
На 7 години щял да умре
бил тежко болен, ала баща му го завел на теке - молитвен дом - на най-високия връх в Родопите – Перелик. Поверието било, че който преспи там в определен ден през годината, оздравява. И аз оздравях, заявява бай Манчо. Работил е две години към ВиК, в ТКЗС-то, после станал кантонер. Над 20 години бил шофьор, зареждал с хляб магазините в Смолян.
„Построих къща в града, но я оставих на децата. Градът не ме влече, тук съм си добре, по-близо до водата съм, за да правя моите си работи. Съпругата ми бе болна от сърце и се качихме тук на чист въздух. Като погледнеше от височината, казваше: „Раят е бил накрая“, разказва просълзен бай Манчо. След смъртта на съпругата му той остава да живее сам, сред пчелите, в гората. „Съпругата ми Айше, която после се прекръсти на Албена, е гъркиня, родена е в ксантийското с. Исьорен, пет деца ми роди“, споделя той. „Нейното семейство се изселило заради глада, когато дошли германците там. Нямали къща, живяла във воденицата на баща си и се разболяла от ревматизъм, удари я сърцето и 30 г. се мъчи“, тъжно разказва Манчо.
Здрав съм, коронарусът не ме хвана
само с очите закъсах, че докторите в Смолян оперираха и двете от перде, благодарен съм им, че не ме оставиха да ослепея. С пандемията Господ ни удари силен шамар, защото много грехове сме натрупали. Но Господ е милостив, ние сме му като деца. Той е дал вируса, той ще си го вземе, казва родопчанинът.
„Питат ме колко съм учил и като кажа, че имам трето отделение, се чудят на техниката ми. На инженер не се давам при водите“, обяснява самоукият родопчанин специално за читателите на BG VOICE. Досега е извел над 300 чешми, построил е десетки мостове, един от които поддържа от 40 г., защото е направен от дървета и те гният. Манчо обяснява, че още от дете, 8-9-годишен, може да открива вода, тогава пасял овцете по поляните. „Втора майка имам, бяхме изпъдени, защото сме чужди
и от малък съм по кърищата.
Усещал как тялото го „дърпало“ на някои места, а след това там съселяните му откривали вода. В началото имал дървени пръчки, а по-късно съселяните му направили хубави багети, от тръби, и с тях по-лесно откривал вода. Обяснява, че буковите гори задържат водата, а боровите бързо я изпиват. Много лековити извори е намерил, защото лесно се откривали. „В Турен е най-лековитият извор, цери очите. Хора я карат да я продават за лекуване на очи“, обяснява Манчо.
Иманярите, когато разберат, че поправям стара чешма, идват с мен, уж да ми помагат. А те гледат дали няма заровено имане там, някакви стари пари, но досега нищо не съм откривал, сподели Манчо. На българите по чужбина
много им липсва и Родината, но и водата
На едни хора от Англия съм им правил специално курбан с наша вода. Водата е чувствителна, има своята памет, тя има усет. Като тръгнеш към нея, знае каква ти е целта. Вярно е, че водата от единия край на света си говори с водата от другия край. Когато отидох при река Йордан в Израел, водата ме позна. Приседнах на колене отстрани до реката да се помоля, да благодаря, че ме допуска да я открия водата, да ми прости, да има мир по света. Водата в реката започна да бълбочи, вдигна се сама нагоре и изпръска лицето ми. Виж аз откъде съм тръгнал, пътувал съм със самолет толкова надалече, но и тази вода ме позна. Бай Манчо дотогава не е знаел, че
река Йордан е „вървяла“ и наобратно
по няколко пъти в годината. На Господ на силата никой не може да устои – и водата, и дърветата, и животните, и камъните. Не можах да стигна до изворите й заради военното положение в страната, казва родопчанинът. Там ми казаха да се качим с вертолет и да намерим „майката“ на река Йордан, но нямаше къде да кацне вертолетът. Питаха ме ще може ли от въздуха да преценя. А то не може. Трябва да съм на земята, да видя какви са завоите, как тече, това става само отблизо, споделя още мъжът.
Манчо обяснява, че има и вода, която може да ни навреди – това е блатистата, застоялата вода. Там измират и корените, и дъждовниците. За да не вреди, трябва да е чиста и в чисто да се държи. Особено децата и старите хора –
Те най-много се разболяват от водата
За тях трябва да е много чиста. Водата има връзка и с Космоса. Когато тръгне времето да се разваля, водата шуми – все едно вятър духа. И даже звук издава – предупреждава ни, че ще вали. Водата ни е връзката и с Космоса, и с Господа - всяка барчинка, всяка височинка говори с небето, тя ти казва всичко, но ние не можем да го разберем, категоричен е родопчанинът. „Има бистра и пивка вода, жълта вода, черна и залежала – тежка вода, има и минерална вода. Но птичките я познават най-добре. Може да има хиляди води, но те ще изберат и ще се къпят на определено място. Гледал съм, наблюдавал съм с часове – гмуркат се пилетата, отърсват се, пийват си... и всеки ден има птички на едно и също място. Това са води, които не пресъхват и в сушата текат по-малко. Как тези невинни божи твари разбират кое е добро?
Още не знаем загадките на земята
Скрити са те от нас – коя вода какво говори и какво лекува. Всяка вода има тайни, но ние не можем да ги открием. Човешкото око има седем пердета и е ограничено виждането му. А животното я усеща по дъха“, сподели родопчанинът. Веднага чувствам, когато говоря с добър или лош човек. По първата му думата личи, погледът е друг на добрия човек. Много зависи добротата от възпитанието и на майката, и на бащата. Не може само учителят да научи децата ни на обич и доброта, категоричен е той. Децата в наше време трябва
да се учат на земеделие в училището
Земята ни храни и ни пои, тя няма да ни изостави. Земята не изгнива, ние трябва много да се грижим за нея, сигурен е Манчо. Където и да са отишли българите по света, родното място не се забравя. Всички жалеят за България. Ти си на чужда земя... Може да си по-беден, по-гладен, ама да си в родното място. Много българи напускат Родината, за да изхранват семейството си. Но и тук никой не е умрял от глад. Нашият народ е работлив, не е мързелив. Сигурен съм, че всички знаят как да копаят, как да засаждат. Майката земя ще ни нахрани, на нея трябва да разчитаме“, споделя още родопският мъдрец.
