Веднага щом встъпи в длъжност на 20 януари догодина, Джо Байдън ще се изправи пред многобройни приоритети – здравната и икономическата криза, обединението на американското общество, климатичната криза. По време на предизборната кампания мястото на външната политика и на отбраната беше ограничено. Но някои решения в Белия дом трябва да бъдат взети в кратки срокове, включително такива, свързани с контрола върху ядрените оръжия, пише френският вестник La Tribune.

Удължаването на договора Нов СТАРТ с Русия

Той изтича през февруари 2021 г. В опит в последната минута, администрацията на Доналд Тръмп се надяваше да размени с Москва споразумение за удължаване на договора с една година срещу разширяване на преговорите с Китай, включването на „новите руски оръжия“ и замразяване на броя на ядрените бойни глави в очакване на нов договор. Русия отхвърли тези условия. Байдън винаги е бил ясен по въпроса – той е склонен да удължи Нов СТАРТ с пет години без предварителни условия и да започне преговорите за ново споразумение за съкращаване на офанзивните оръжия. Малко е вероятно обаче той да приеме руското искане да постави на масата на преговорите дефанзивните системи, чиято необходимост потвърди в съответствие с общата позиция на демократите и републиканците.

Иранското ядрено споразумение

Байдън критикува оттеглянето на САЩ по решение на Тръмп от сключеното от Барак Обама споразумение през 2015 г. Той обеща да присъедини отново страната си към него, „ако Иран се върне към пълно спазване на споразумението“. Впрочем основната последица от американското изтегляне беше повторното въвеждане на „максимални“ санкции срещу Иран. Байдън е готов да отмени незабавно тези от тях, които не позволяват на Техеран да се бори ефективно с пандемията от COVID-19, както и отказа на визи за жители на мюсюлмански страни. Той обаче иска да предоговори споразумението, като включи в него иранската ракетна програма и външната политика на ислямската държава. Във всеки случай подходът му се основава на диалога и преговорите „в съгласие с европейските съюзници“.

 Северна Корея без ядрено оръжие

Байдън не скри неодобрението си на политиката на срещите на върха „за едната снимка“, водена от Тръмп, която не донесе никакъв напредък към ядрено разоръжаване на Пхенян. Затова той трябва да възобнови преговорите – двустранни или многостранни, за да позволи прекратяването на състоянието на война и отмяната на санкциите в замяна на постепенно премахване на ядрения арсенал на Северна Корея.

 Американската доктрина за отбрана

 

С необходимия срок за създаване на екипите новият президент ще трябва да публикува „Преглед на позицията в ядрената област“, за да се разграничи от този на Тръмп през 2018 г. и да се върне към по-близка доктрина до тази на Обама през 2010 г. По-конкретно Байдън прие в програмата на демократите постановката на първо място да не се използват ядрени оръжия, чието приемане от Пентагона не беше издействано от Обама. Ядрените оръжия трябва да служат само за въздържане от ядрена атака или за ответна реакция на подобно нападение, но в никакъв случай не бива да бъдат използвани за нанасянето на първия удар. Тази инициатива, ако успее и Байдън съумее да убеди останалите ядрени сили да се присъединят към нея, ще допринесе за значителното ограничаване на ядрения риск. Демократите в Конгреса искат също правомощието на президента да нарежда ядрена атака вече да не е едностранно, а споделено с Конгреса. Подобен закон може да бъде приет от Камарата на представителите, но вероятно ще бъде отхвърлен от Сената.

 Американският ядрен арсенал

 

Байдън ще трябва да вземе решение дали да подкрепи или не чрез бюджета, който ще представи през март догодина, задействането на започнати от Тръмп проекти в рамките на програмата за модернизиране на американските ядрени оръжия с 1,2 трлн. долара през идните 30 години. Решението вече беше утвърдено от Обама. Байдън вече се противопостави на въвеждането на ядрени бойни глави с т.нар. „малка мощ“ за снабдяване на крилати ракети, изстреляни от подводници, защото те подтикват към ядрена битка. Не е сигурно обаче, че той ще прекрати програмата за замяна на междуконтиненталните балистични ракети на стойност 264 млрд. долара, както искат редица организации като Съюза на загрижените учени. Освен това той ще остане чувствителен към влиянието на военно-индустриалното лоби, част от което финансира кампанията му, и ще продължи да подкрепя опитите с противоракетна отбранителна система, макар че тя е смятана за неефективна и ненужна от учените.

 Забрана на ядрените опити

 

И тук Байдън критикува Тръмп, който смяташе да прекрати мораториум върху ядрените опити. Според него това би било лош пример за други страни като Китай, Индия, Пакистан, Северна Корея. Подобно на предшествениците му от Демократическата партия, той защитава ратифицирането от САЩ на Договора за пълна забрана на ядрените опити, подписан през 1996 г. Но той остава зависим от Сената, който вероятно ще продължи да му се противопоставя.

Тактическите ядрени оръжия в Европа

Байдън не е говорил по този въпрос, но може да се очаква, че ще проявява по-голямо уважение към съюзниците си от НАТО, без обаче да се отказва от настояването за увеличаване на разходите за отбрана на останалите страни членки до целта от 2% от БВП. Той знае, че в НАТО страните, които се страхуват най-много от Русия (Полша и балтийските държави), настояват за запазване и модернизиране на 150 до 250 американски ядрени бомби, разпределени между Германия, Белгия, Италия, Холандия и Турция. За сметка на това дебатът за намаляването или изтеглянето им започна в редица страни в Европа. Може би Байдън ще ги включи в нови преговори с Русия за унищожаване на тактическите й оръжия, които са по-многобройни.

Договорът за забрана на ядрените оръжия

В това отношение няма изненади – Байдън ще продължи да се придържа към неупотребата на ядрено оръжие в най-строгите граници, определени на най-високо равнище. Затова той ще продължи политиката и на двете партии за отхвърляне на Договора за забрана на ядрените оръжия, но вероятно не толкова агресивно, като се откаже от упражнявания от Тръмп натиск за блокиране на влизането му в сила, игнориран от страните, които бяха подложени на заплахите.