Росен САРЪМОВ
Един от шедьоврите на архитектурата на XVIII век е прочутата Кехлибарена стая в Екатерининския дворец в Царское село, сега Пушкин, до Санкт Петербург. Веднага след създаването си тя е била наречена Осмото чудо на света. Произходът е от Кралство Прусия. Старата му столица - Кьонигсберг, днес Калининград, е до най-богатите на кехлибар брегове в света. През 1701 г. Осмото чудо било поръчано за една от стаите в двореца Шарлотенхоф. Направил я датският майстор Готфрид Волфрам. Той изработил серия панели от кехлибар, с които била облепена цялата стая. Скоро след направата пруският крал Фридрих Вилхелм I я подарил на Петър I. Така искал да скрепи съюза си с него против Швеция.
Стаята била разглобена и опакована в 18 големи сандъка. През 1755 г. императрица Елисавета Петровна преместила Осмото чудо от Санкт Петербург в Царское село. Новата стая била допълнително разширена, защото в първоначалния си вид - 55 кв. м и 6 тона кехлибар, тя била малка за новото място.
През Втората световна война Кехлибарената стая е била отнесена от немски войници. Как станало това? Преди това музейните работници били евакуирани в Новосибирск. Нормалните предмети от двореца били откарани също там, но стаята не пипнали. Решили, че е доста чуплива. Немците не се бавили и още в началото на 1942 г. монтирали стаята в кралския замък в Кьонигсберг. През август 1944 г. мястото било бомбардирано от британската авиация, но стаята не пострадала въпреки пожара. Била опакована в големи сандъци и те били стоварени в една от залите на пруската цитадела. Останали там до щурма на съветските войски. На 11 април 1945 г., малко след като е превзет, в замъка избухнал пожар. Оттогава стаята загадъчно изчезнала.
Немският офицер, който я донася от Екатерининския дворец, занесъл само няколко панела в родината си като „сувенири". И ги предал за временно съхранение при нотариус. Сред скритите панели е флорентинската мозайка „Обоняние и усещане". Тя е една от четирите, посветени на човешките усещания. Нотариусът опитал да продаде това пано през 1997 г., но бил заловен от немските власти и осъден. Парадоксално, но признали като законен собственик дъщеря му. Тя завещала панела на град Бремен, който пък го върнал на Царское село.
През 1981 г. Съветът на министрите на СССР поръчва на сдружение „Реставратор" да възстанови Кехлибарената стая в пълния й блясък. Автор на проекта е архитект Александър Кудрински. Той изчислил, че в шлифован вид трябва да има 860 килограма кехлибар. За реставрацията са поканени най-добрите майстори по шлифоване на кехлибар, химици и технолози. Изчислено е, че по цени от 1983 г. реставрацията ще струва 4.5 милиона рубли. Всички първоначални разходи са поети от ленинградските власти. Тогава екипът от реставратори получава и свое работно помещение.
За прецизността на проекта много помагат стотиците прецизни фотографии на стаята, правени от началото на XX век до войната. Всички, които се захващат с работата, осъзнават колко непосилна е тя. Трима от майсторите за шлифоване на кехлибар - А. Журавльов, А. Ванин и А. Крилов, показват през 1979 г. копия на 4 панела от стаята, изпълнени в мащаб 1:1. Всичко, което са научили при тази стара задача, те прехвърлят в новия голям проект.
Един от основните проблеми при реставрацията било да се избере цветовата палитра на бъдещите кехлибарени панели. И как да се постигне тя. Затова съветските реставратори се обръщат за помощ към страни, които традиционно обработват този материал - Полша и Източна Германия.
От полската реставраторка Янина Грабовска, която възстановява Кехлибарената стая в замъка Малборк, научават, че тайната за обработката на този уникален материал е изгубена от десетилетия. Руските историци случайно попадат на текст от август 1762 г., който описва как е обработван кехлибарът по време на разширението на стаята в Царское село. От записките на поручик Андриянов става ясно, че след специалното изваряване на материала той се мие с репено масло.
Накрая за окончателна технология за обработката на скъпоценния материал служи дисертация на Анатолий Ачкасов. В нея той описва два начина за оцветяване на кехлибар.
През 1988 г. руски специалисти посетили изложбата на дрезденския музей „Грунес говьолбе", където е показан кехлибарен шкаф от 1725 г. Той е най-близкият по изпълнение до прочутата стая.
В началото на 90-те години работата по стаята замира заради пълна липса на средства. Краят на колосалния труд е през 2003 г., когато за 300-годишнината на Санкт Петербург тя е окончателно възстановена. В пълния блясък.
Бащата на Щирлиц - писателят Юлиян Семьонов, и барон Едуард фон Фалц-Файн основават преди години Международен комитет за намиране на Кехлибарената стая. Баронът казва: „Търсихме я 20 години, похарчихме за експедиции в цял свят невероятни пари, за да научим накрая, че тя е изгоряла."
Когато видял реставрираната стая, Фон Фалц-Файн казал, че е по-хубава от оригиналната. А той я е виждал още преди войната. Сега баронът е жив и здрав, на 104 години.
