Атомният взрив, който порази Нагасаки през 1945 г., може да се проследи до обекта Ханфорд – съвсем тривиална пустиня в щата Вашингтон, където през 20-и век са произведени колосални количества радиоактивен материал. Дните на изпомпване на плутоний отдавна са отминали, но обектът е оставил своя ядрен махмурлук, който продължава да мъчи страната.
Разположен на площ от около 1550 кв. км в югоизточната част на щата Вашингтон, обектът Ханфорд е създаден през 1943 г. в рамките на проекта „Манхатън“ с единствената цел да произвежда плутоний в промишлени мащаби. С помощта на 9 ядрени реактора и 4 големи комплекса за преработка на радиоактивния елемент чрез облъчване на уранови горивни пръти се изработват
огромни количества оръжеен плутоний
Произведеният тук материал е отговорен за някои от най-разрушителните експлозии, създавани някога от хората, поради което писателят Стив Олсън го нарича уместно „Фабриката за апокалипсис“ в книгата си за обекта през 2020 г.
В първите дни на тази Фабрика плутоният се изпраща от Ханфорд в лабораторията Лос Аламос в Ню Мексико, където учените от проекта „Манхатън“ го използват за разработването на атомни оръжия, пише chr.bg. Част от този материал попада в атомната бомба, използвана при теста „Тринити“ – първото денонсиране на ядрена бомба, и в „Дебелака“, хвърлен върху Нагасаки в последните дни на Втората световна война.
Мястото, разположено в селската част на окръг Бентън във Вашингтон, е избрано заради изобилните запаси от студена вода, осигурени от река Колумбия, която е
необходима за охлаждане на ядрените реактори
То е и сравнително отдалечено, въпреки че стотици хора са изгонени от домовете си, за да се създаде. В началото на 1943 г. около 1500 местни жители получават писмо от правителството на САЩ, в което се казва, че трябва да освободят имотите си в рамките на 90 дни. Междувременно армията е изпратена да забрани на няколко местни племена, които от незапомнени времена разчитат на природата за традиционни практики, да се завърнат.
Между 1944 г. и 1989 г. в обекта са произведени 74 тона плутоний за програмата за ядрени оръжия на страната. Излишно е да казваме, че това е довело до създаването на адски много радиоактивни странични продукти и отпадъци, включително 56 милиона галона облъчени отпадъци, които са били съхранявани в 177 големи подземни резервоара, направени от бетон и облицовани със стомана.
Производството е преустановено в края на 80-те години на миналия век към края на Студената война и е стартирана програма за почистване на обекта, но процесът се оказва сложен.
Смята се, че през годините Министерството на енергетиката е изхвърлило милиони литри отпадни води директно в почвата и река Колумбия. В статия от 1992 г., публикувана в „Ню Йорк Таймс“, се обяснява, че радиацията, изпусната от „Ханфорд“ в реката, е достигнала до Тихия океан, на повече от 322 км надолу по течението й. А по пътя си тя замърсява рибата и питейната вода, излагайки хиляди хора на
„потенциално опасни дози радиация“
Наред с умишленото изпускане на отпадни води, подзмните резервоари за съхранение на отпадъци са изпълнени с проблеми и са склонни да имат течове. През 2013 г. губернаторът на Вашингтон твърди, че те губят от 500 до 1000 литра всяка година. Тази изтекла вода се просмуква в околните почви като така се разпространява в цялата околна среда.
През 80-те години на миналия век замърсяването на подпочвените води възлиза на около 207 кв. км., а около 155 кв. км от подпочвените води остават замърсени над определените федерални стандарти. В резултат на това големи части от обекта са недостъпни за хора.
Радиацията оказва сериозно влияние върху здравето на хората в региона, дори десетилетия след затварянето на обекта. При хората, които живеят близо до обекта Ханфорд, са регистрирани повишени нива на рак, заболявания на щитовидната жлеза
безплодие и лимфни заболявания.
Проучване от 2003 г. на лица, живели в близост до обекта Ханфорд в периода 1944-1995 г., разкрива повишена честота на различни видове рак, по-специално на щитовидната жлеза, тумори на централната нервна система и рак, засягащ женската репродуктивна система.
Длъжностните лица все още се борят за решаване на много от проблемите в Ханфорд, а почистването не се очаква да приключи още няколко десетилетия… Така въздействието на този сравнително кратък период на разхищение на плутоний ще остане за много, много по-дълго време.
„Плутоният има период на полуразпад от 24 000 години, което го превръща в проблемза поколения. Почистването не прави така, че отпадъците да изчезнат“, казва д-р Шанън Крам, доцент в Училището за интердисциплинарни изкуства и науки към Вашингтонския университет в Ботел, в изявление от 2023 г.
„Голяма част от тях ще останат там завинаги.“
