снимки Архив BG VOICE
От десетина години, че и малко повече, хората в Созопол си знаят - дойде ли лято и по земите им започват да никнат чудеса. В най-прекия смисъл на думата. От нищото цъфват я парченца от кръста на Христос, я лодка от времето на Ной, изравят се мощи на светци, пръкват се вампири (макар и съвсем мъртви и безопасни) - все невероятни открития. Всичко това се случва ежегодно по едно и също време - когато се позатопли и летният сезон в България е почти открит. Точно тогава в Созопол и близкия регион произтича събитието "среща между бизнеса, политиката, наведените медии, църквата и ДС". Най-личните бизнесмени в околията - братя Диневи, които управляват цяло едно градосело Свети Влас (разбирай населено място от селски тип, чиито големци обаче толкова се гражданеят, че успяха да издействат държавата да го превърне в истински град), със затоплянето на климата тръгват да събират хайлайфа на държавата на нощни партита. Диневи притежават почти всичко, което не се движи в Свети Влас, и част от движещото се - хотели, ресторанти, пристанище, яхти и каквото още се сетите, може би и хора. Някога, в мътните години на новопоявилата се демокрация, майка им по случайност бе поставена за кмет на тогавашното село Свети Влас, подир което изведнъж всички терени в региончето се оказаха собственост на фамилия Диневи.
Но да се върнем на партитата им. Гостите там са по задължителен и обичаен списък, в челото на който са сливенският митрополит Йоаникий,
загърбил за малко църковния обет, за да се включи в светската суета
някогашният омбудсман на републиката Гиньо Ганев, чиято задача винаги е да открие милото тържество (Ганев е зет, но и много прилича по обществено поведение на дежурния превратаджия от българската история Кимон Георгиев, имал честта да доведе след метеж на власт първо фашистите, а след това на 9 септември 1944 и комунистите). В списъка на трето, но не последно, място, е разбира се, и знаменитият професор Божидар Димитров, който използва събитието, за да се появи, гушнал актуалната студентка, чиято дипломна работа ръководи. Диневи държат да са добре с всички, затова на партитата гостите им представляват основните власти, управляващи малка България - подбрани главни редактори на медии, които нерядко собственоръчно след това ще напишат хвалебствия за тях и гостите им, църквата в лицето на митрополита, трима-четирима съдии и прокурори, за да си осигурят спокойствие от съдебно преследване. И, естествено, политическата върхушка, подръка с вездесъщата Държавна сигурност. Последните две власти се представляват именно от големия приятел на премиера Бойко Борисов - Божидар Димитров, известен още и с агентурния си псевдоним Телериг.
Би било неприлично такива велики личности да не си разменят подаръци. От почти десетилетие и повече е традиция всеки да дари другия представител на съответния център на държавата с нещо ценно, да го включи в начинание, което се вписва в хай атмосферата на сбирката. Макар да изглежда, че църквата може да дава само духовна благодат, на практика нещата стоят иначе. Сливенската митрополия притежава 6 дка на 50 метра от морето в Свети Влас, които с много усилия придоби през 1999 г. Официалната версия бе, че този парцел е много нужен на Българската православна църква, защото е свещен - там по турско време се е намирал манастирът "Свети Петър" и дядо Йоаникий смятал да го възстанови. През 1999 г. братя Диневи вече строяха масово наоколо и
бе въпрос на време да стигнат и до "свещените декари"
Но Йоаникий извика тогавашния премиер Иван Костов, който главно заради прожекторите на медиите се включи в спектакъла "първа копка на манастир". С помпозна церемония теренът бе осветен и бе съставен инициативен комитет за възстановяване на светата обител, чийто обществен председател стана другата хай персона в сбирките на Диневи - Гиньо Ганев. Три години по-късно се разбра, че по сметките за възстановяване на манастира, управлявани от Ганев, не били постъпили и 10 лева. Но за сметка на това върху парцела изникна дискотека. Дядо Йоаникий богоугодно се изказа, че на църквата вече не е нужен манастир, но нека да има светска забава, "ако е взаимоизгодно". В края на краищата какво ще правят монаси на 50 метра от морето. "Да гледат голи летовници и да се изкушават ли", запита риторично владиката. "Пълно е с туристи - не може да има там манастир. Определени хора на местно ниво настояват за Божи храм. Но те го правят от любов към историята или може би имат някакви интереси. По-добре дискотека да е, отколкото манастир на плажа", заяви благо той. По-късно дискотеката изчезна, но манастир така и не се е появил до днес. За сметка на това се появиха скици за "резиденция на сливенския митрополит", чийто строеж върху 6-те дка трябваше да бъде извършен (разбира се) от фирмите на братя Диневи. За момента строителството не е почнато, защото е криза и църквата го е закъсала с парите. Но Свети Влас е необятно място - там манастири да търсиш. Върху останките на друг такъв - "Свети Власий", братя Диневи си построиха преди две лета църква. По закон трябваше първо да поискат от Националния институт за паметниците на културата (НИПК) разрешение да ровят археологически останки. И ето тук им
помогнаха хай-персоните от партитата
им. Църквата се застъпи за строежа, а Божидар Димитров, който по онова време бе пристанал хем на БСП, хем на ГЕРБ, използва поста си на шеф на Националния исторически музей, за да може частната църква да се узакони. Диневи обявиха, че всички открити части от манастира вграждат в църквата си. Дядо Йоаникий бе щастлив да го чуе, а професор Димитров се отчете по този повод с възможно най-изискания подарък - частица от кръста на Христос. "Това е най-скъпата и най-красивата нова църква, а кръстът има чудодейна сила. Благодаря на братя Диневи, че след Иван Александър те са най-големите дарители на църкви и манастири", прочувствено изрече на Великден 2009 г. той. За да няма и капка съмнение, че подаръкът е истински, Димитров като почти очевидец на събитията описа пътя, по който частицата от кръста е стигнала до Диневи: "Императрица Елена предприела през IV век първите разкопки на Голгота, при което Христовият кръст бил намерен и разделен на парчета. Едно от тях, към 10 см, оцеляло в Охридската архиепископия и било пренесено в София през 1917 г." Къде са го крили 100 години професорът на уточни, но се разбра, че най-после е намерило правилните си притежатели.
Всяка година Димитров има различни увлечения. 2009-а очевидно бе отделил за разфасоване на късове от Христовия кръст. Тогава кризата в България се бе разразила с пълна сила и в страната бе по-лесно да намериш парчета от кръста, отколкото работа. Кой ли не получи късче - от Пловдивската митрополия, през Кръстова гора, та чак до родния на професора гр. Созопол. Също и Вселенският патриарх Вартоломей, който си нямаше парче, ама добре, че бе Божо Димитров да му го осигури. В замяна Вартоломей пък проводи чрез Димитров малко мощи от Свети Власий на братя Диневи. Така между видните персони
протече засилена размяна на подаръци
на вселенско и дори още по-високо ниво.
Останките на Свети Власий откриха за професор Димитров новото му хоби и през 2010 г. той се впусна в издирване на други мощи. Каквото не е поискал професор Божо, само то не е било изровено край морето. През август 2010 точно на остров до пъпа на Вселената - Созопол, бяха изровени остатъци и от свети Йоан Кръстител. В момента, когато Димитров ги връчи като подарък на дядо Йоаникий, владиката, без ни най-малко съмнение в произхода им, се наклони над тях и изрече: О, Кръстителю! И ги целуна. С което всички съмнения чии са останките бяха пресечени. За всеки случай професор Димитров каза, че няма да се прави сравнителен анализ на костите, защото е убеден в истинността им.
Все пак да не забравяме, че България според разказаното през годините от Димитров е терен за библейските сюжети. През 2001 г. например хоби на професора бе Ноевият ковчег. По този повод съвсем очаквано именно в Созопол рибари откриха "лодка еднодръвка от времето на Ной", както обясни Димитров. "Това е най-старият плавателен съд, откриван не само в България, но и в света, показва справка в научната литература. Той датира отпреди 7000-8000 години, когато се предполага, че е бил Библейският потоп", постанови преди 11 години Божидар Димитров. Но и даде да се разбере, че само той и хората във вселенския център Созопол имат право да търсят артефакти от времето на Ной по нашите земи. Всеки друг, позволил си да стори същото, рискуваше да бъде словесно посечен от изтъкнатия историк. Точно това се случи с американския професор Робърт Балард, който през същата 2001 г. поведе експедиция край Варна да издирва лодката на Ной. Димитров обяви начинанието му за
"американска шпионска мисия"
Да се пренесем сега в наши дни. Край Созопол се позатопли и Божидар Димитров моментално се изстреля в този велик град, за да открива нови и нови чудеса. Най-напред професорът съобщи, че са намерени останки от ваза с рисунки на хора, които си правят орална любов. Той лично разказа за находката на една главна редакторка на всекидневник, която с пълно доверие в думите му й посвети първа страница на иначе претендиращата да е сериозна нейна газета. А сериозното заглавие бе: "Порно от преди Кама сутра лъсна в Созопол".
След като де що имаше свети кости вече бяха открити в Созопол, ред дойде и на обратната страна на монетата - вампири, таласъми и всякакви други лукави изчадия. Миналата седмица Димитров зарадва послушните медии с поредна "сензация" - в Созопол живели и вампири. Кръвопийците били положени в некропол до църквата "Св. св. Кирил и Методий". "Погребението носи всички белези на ритуал срещу вампирясване. Починалият е мъж, който е бил прободен в гърдите с железен кол. До него лежи и жена му", обяви тържествено агент Телериг. Послушните медии без ни най-малко съмнение публикуваха дословно думите му на първите си страници. И нека после някой твърди, че Държавна сигурност в наши дни вече няма власт върху живота и смъртта. Впрочем до края на лятото има още време и сума ти партита на братя Диневи, та чакаме с нетърпение в Созопол да намерят най-сетне и рога от дявола.
