На съвременния цивилизован човек все още му се гади дори от мисълта, че може да изяде това, което с омерзение мачка, където го види. Факт е обаче, че в много страни по света си хапват с удоволствие бонбони от щурци, снакс от пържени скакалци, оризови хлебарки, които по съдържание на протеин нямат равни...
Според статистиката, 2 млрд. души на планетата се хранят с насекоми. Ценят се като добър източник на хранителни вещества, мазнини, протеини, витамини, фибри и минерали и перспективата е те да бъдат една от храните на бъдещето. Или поне алтернатива на добре познатите храни, когато човечеството набъбне до 9 млрд. през 2050 г. и изхранването му ще става все по-голям проблем.
От векове ядливите насекоми са част от всекидневната храна на много хора по света. Тъй като са студенокръвни, са много ефективни при преобразуването на фуража в протеини. Освен това могат да бъдат изхранвани с органични отпадъци.
Събирането и отглеждането им не изискват високи технологии. То е нискобюджетна инвестиция, с това могат да се занимават дори най-бедните слоеве на обществото, включително и жените и тези, които нямат земя.
Ястията с насекоми се предлагат и на уличните пазари в някои райони в света. В Тайланд например хрупкавите пържени скакалци и бръмбари са популярна храна, а в Африка и Австралия мравките и ларвите на бръмбари са част от всекидневното меню на местните племена.
Регистрирани са над 1900 вида ядливи насекоми, повечето от които виреят в тропическите страни. Сред най-често използваните за храна са бръмбарите, гъсениците, пчелите, осите, мравките, скакалците, щурците, цикадите, термитите, листните въшки, водните кончета и мухите.
От години в големи европейски супермаркети се предлагат бургери и кюфтета от брашнени червеи с ориз, зеленчуци и подправки, като в Европа първенец в това начинание е Швейцария. Тя първа в Европа разрешава ползването на насекоми за храна за хора. Швейцарците одобряват 3 вида насекоми за консумация от хора - скакалци, щурци и брашнени червеи. Те се отглеждат и за храна на животни.
Храна за императори
В Китай ядат лястовичи гнезда от столетия. Според една от легендите, през XII век императорската армия e изтласкана от Чингиз хан на скалист остров в Южнокитайско море. В пещерите там гнездят безброй лястовици, които изграждат домовете си от собствената си бързо засъхваща слюнка.
На войниците се налага да се катерят по 50-метрови отвесни канари, да търпят лястовиците да ги кълват и драскат, докато бранят гнездата си. Научават се да ги варят няколко пъти по 5-6 часа, да отстраняват калта, перата и пуха, за да задоволят глада си.
Кипнатите с джинджифил и оризова ракия лястовичи гнезда са не само засищащи, но се оказват и незаменим деликатес за възстановяване на мъжката сила. Рецептата по приготвянето остава почти непроменена през вековете, макар сега да е значително обогатена.
Според степента на почистване гнездата се делят на „бели”, които птичките подготвят за щастлив семеен живот, но са ги прогонили преди да се настанят в тях, и на „черни” - вече употребени. „Белите“ са доста по-скъпи от „черните“. Една кутия с 6 почистени и готови за употреба гнезда може да достигне до няколко хиляди долара.
Те са напълно безвкусни, затова ги варят в пилешки бульон, подправят ги с месо и зеленчуци. При поднасянето им има всякакви вариации, включително и под формата на десерт, задушени с небет шекер. Последен писък обаче е нес кафето със стрити на прах лястовичи домове.
Добиването им е истински ритуал. Ловците на гнезда рискуват живота си в тъмните и опасни пещери. По време на търсенето не се хранят с нищо друго, освен с лястовичите гнезда, свалени от зъберите с благословени от свещеник инструменти. Те са убедени, че ще се върнат живи и с добър „улов”, ако изкачат скалата на разсъмване и се спуснат по залез слънце.
Прочети още
Баснословните цени на азиатския афродизиак и трудността по добиването му подтикват търговците да превърнат непредсказуемия лов в банално, но ефективно производство. За лястовичките се строят специални „квартали”, създават им се условия, максимално близки до природните - грапавите стени имитират скалиста повърхност, охлаждат ги с вода… И лековерните птички веднага се втурват да правят гнезда, които... мигом ще бъдат откъснати, щом ги завършат.
Заради еколозите, които естествено реагират остро на тази безчовечна манифактура, китайското правителство забранява сервирането на лястовичи гнезда на официални приеми. Малайзийските производители на кафе с тях пък наричат местата за изкуствено отглеждане на ценните птици „хотели” и изчакват 40 дни - времето, необходимо на малките лястовичета да се научат да летят и сами да напуснат дома си.
