Борисов след изборите: Серж, моля те, остани

Ако някой все още не е разбрал - през миналата седмица бе поставено началото на края на Европейския съюз такъв, какъвто го познаваме в момента. Организация, която бе зачената като съюз за стомана, премина в свободна Европейска общност на независимите държави. И от началото на новия век се оформи като стройна и почти монолитна структура, в чийто център Брюксел едни анонимни и често самодоволни бюрократи диктуваха решения за региони, в които никога не са стъпвали и от чиито проблеми нерядко нямаха и грам представа. Провалът на всяка една мегаструктура, да не кажем империя, винаги е започвал от нейната раздута бюрократична машина, която в един момент става неефективна.

Но дори онова, което представляваше най-лустросаната страна на ЕС - липсата на граници и свободното движение на хора и капитали, също вече може да бъде отчетено като провал. Свободен поток на хора и капитали може да има между равноправни региони, където населението живее с едни и същи задължения и се ползва с едни и същи права. В ЕС на богатия Запад и оформилия се като стабилно мизерен Изток потокът на хора бе само в една посока - от беднотията към обетованите земи на високите заплати. Затова не е никак учудващ резултатът от провелите се избори за Европейски парламент. Бедният Изток гласува за партиите, които му обещаваха още по-свободна емиграция на Запад с още по-малко гранични процедури и още повече европейско финансиране за земеделие и други области. Богатият Запад гласува за партиите, които дадоха дума да спрат това преселение на бедняци при него, да върнат най-сигурната бариера пред емиграцията - границите, и да приключат с прахосването на пари на данъкоплатците за проекти в земи, които са им така далечни.

В България социолози, политолози, журналисти бравурно отразиха факта, че нито една антиевропейска партия не е успяла да прескочи бариерата от 5% за влизане в Европейския парламент. Същевременно с недоумение гледаха на новините за възхода на евроскептичните партии във Великобритания, Дания, Нидерландия, особено Франция: Защо тези ужасни хора като Найджъл Фараж, Геерд Вилдерс, Марин льо Пен - лидери съответно на излезлите начело след вота евроскептични партии във Великобритания, Нидерландия и Франция - не харесват ЕС и не желаят български емигранти в страните си? Странен въпрос, зададен от умни хора в държава, която само преди месец по най-вулгарен начин размяташе едно сирийско семейство, потърсило убежище от войната, от селце на селце, от град на град, гонено от ксенофобия и предразсъдъци.

След като резултатите от изборите в Европа бяха обявени, представители на традиционната левица и десница на континента се надпреварваха да обясняват, че нищо кой знае какво не се е случило. Да, някакви евроскептични партии получили много гласове, но така или иначе те нямало да имат достатъчно депутати в Европейския парламент. Тоест всичко ще си е както досега. Да, ама не. Съкрушителната победа на крайнодесния Национален фронт във Франция с платформа срещу емигрантите и срещу ЕС в сегашния му вид стресна сериозно политическата класа там. И то толкова, че принуди иначе дипломатичния президент Франсоа Оланд да заяви съвсем недипломатично, че ЕС трябва да спре да се меси в региони, които нямат нужда от това, и да се оттегли от други, които не се нуждаят от него. Преведено на нормален език, това означава, че държавният глава на една от най-важните страни в ЕС призовава за кардинална реформа в съюза. А като се има предвид, че французите масово подкрепиха платформа срещу емигрантите и срещу отворените граници на Франция, можем да направим обосновано предположение кои ще са онези области, от които ЕС според г-н Оланд трябва да се оттегли.

Извън европейската политика изборите в България минаха и в забавно-развлекателния жанр. От едната страна са социолозите. Седмици наред социологическите агенции предричаха почти изравнени проценти за БСП и ГЕРБ, дори с лек превес на столетницата. Крайният резултат постави под съмнение нуждата от такава българска социология, която, ако не продажна (по-вероятната причина), е непрофесионална и ненужна в този си вид. От другата страна е Сергей Станишев, под чието лидерство БСП не е спечелила нито едни избори, а при всеки вот се сгромолясва все повече и повече. И от трета страна е онази балканска жилка, която кара победилите политици, наместо щедри с опонентите си, да се държат с тях по байганьовски, дори и на европейски избори. Бойко Борисов бе в пълния си блясък: ,,Ако ДПС продължи да подкрепя това умряло правителство... Най-важната министърка от него отиде в Брюксел. Нямат шанс. Това е умряло правителство. От бити партии, разгромени партии. Това е зомбирано правителство. Как, Орешарски, днес, като ходи по коридорите в Министерския съвет, не го ли е срам. Този мъртвец, това издъхващо правителство, трябва ли да го чакаме да умре окончателно? То няма никакъв живот, сгърчило се е там и не знае къде е. Аз се моля Станишев никога да не напуска БСП. Серж, моля те, остани. Докато Серж е лидер там, аз съм спокоен за ГЕРБ."