Адресите на всички българи в чужбина, които до този момент са подали заявления за гласуване в държавата, в която се намират, бяха публикувани по погрешка на сайта на Министерството на външните работи (МВнР). Те престояха там няколко часа миналата събота и неделя, достатъчно време за злонамерени лица да си ги препишат. За това най-напред обявиха няколко електронни медии в България, а по-късно си признаха и от самото ведомство. Чак сутринта в неделя информацията бе свалена.
Скандалът обаче предизвика брожения сред опозицията, някои от лидерите на която обвиниха правителството, че
това е част от план
българите зад граница да бъдат отказани веднъж завинаги от желанието им да участват в изборния процес. Те посочиха като пример и настояването на ЦИК заявленията да бъдат подавани само в определен формат, който не е от най-разпространените, което допълнително затруднява емигрантите. Общо 36 081 български граждани са подали заявления за гласуване в законосъобразния срок и вид на документа.
Постоянният секретар на МВнР и председател на Работната група за организиране на изборите в чужбина Ради Найденов свика специална пресконференция във вторник, за да оправдае случилото се. Найденов каза, че в събота в 18.00 ч. поради техническа грешка пълните данни на подалите заявления в чужбина - трите имена и постоянните им адреси в България, са се появили в сайта. "В 8.00 ч. сутринта в неделя
тази информация е била свалена
от сайта, тъй като по Изборния кодекс не се предвижда публикуване на адресите на хората", посочи Ради Найденов. Той коментира, че обработването на голямото количество данни води до това, че са възможни такива пропуски. "Отговорността е наша, признали сме грешката", каза Найденов.
Посланикът за специални поръчения в МВнР Светлан Стоев също призна случилото се, което той нарече "пропуск", и изрази съжаление.
Според чл. 5, ал. 4 от Закона за защита на личните данни домашните адреси на хората "не се разкриват пред трети лица без съгласието на физическото лице, за което те се отнасят". Това означава, че всички българи, подали заявления и съответно пострадали от действията на Външно, могат да потърсят правата си пред Комисията за защита на личните данни, а след това да се отнесат и към съда, където
да поискат предвиденото в закона
обезщетение. Засега все още няма информация в комисията да са постъпили жалби. Оттам обаче предположиха, че е възможно такива да се появят в близките дни.
Скандалът с изтеклата информация предизвика опозицията в Народното събрание да се обедини в безпрецедентно общо искане за насрочване на извънредно заседание на Народното събрание, което бе разпуснато заради изборите. 53-ма депутати от „Синята коалиция", БСП и ДПС внесоха в парламента подписка за насрочване на заседание този петък с една-единствена точка - парламентарен контрол. Въпреки че в искането не бе посочено изрично, че то е предизвикано от действията на Външно, от опозицията дадоха да се разбере, че това ще е една от основните теми, по които ще искат отговори от правителството.
