Съдия Калин Кунчев е пишел гнусотии по форумите под никовете „гробаря“ и „под черния флаг марширувам“, установи полицията
Петър Низамов-Перата, известен с това, че в свободното си време ловеше бежанци на българо-турската граница и ги връзваше със свински опашки, заведе над десет дела срещу медии. Той се бил почувствал обиден от това, че те са цитирали полицейско съобщение, в което Низамов е посочен като побойник, пребил младеж в дискотека. Две от делата вече приключиха. По тях съдът се изказа изцяло в полза на Перата, като осъди журналистите да му плащат различни по размер обезщетения. В същото време самият Низамов твърди, че е социално слаб и бе измолил съда при завеждането на делата да бъде освободен от такса, защото няма пари да я плати. Което означава, че дори на следващата инстанция присъдите да паднат, Перата няма да има с какво да възстанови съдебните разноски на журналистите, нито тези на държавата.
Целият този цирк се случва засега само в Бургас, където се вихри Перата, но скоро може да се прехвърли и в София. Той вече заплаши, че оттук нататък ще съди всяка медия, която пише за него така, че той да се обиди. А той е силно обидчив.
Приключилите две дела се точиха почти година и половина в районния съд на Бургас, но през това време журналистите от града предпочитаха да мълчат. От една страна - за да не дразнят излишно българския съд, известен с ниските си нива на раздразнение. От друга - защото никой не е допускал, че може да бъде осъден за това, че просто е цитирал полицията.
След излизането на съдебните решения и преди обжалването им журналистите изведнъж се събудиха, осъзнавайки се, че все пак живеят в България. Те се събраха на протест и решиха да изпратят декларация за защита на свободата на словото и правото на гражданите да бъдат информирани, която адресираха до Висшия съдебен съвет, главния прокурор, Народното събрание и Министерския съвет.
Казусът с Низамов е заради случай от 2012 година, свързан с повдигнати обвинения срещу него за участие в сбиване в бургаската дискотека „Джубокс". Тогава почти всички медии излязоха с идентични заглавия: „Биячите от „Джубокс" остават в ареста", породени от официалното полицейско съобщение за случая. Заради думите „бияч" и „побойник", използвани в текстовете на дописките, Низамов твърди, че е преживял физически и психически дискомфорт и тежки душевни страдания.
Съдия по делото бе бургаският магистрат Калин Кунчев. През 2014 година срещу него имаше полицейска проверка по оплакване от варненски съдии и журналисти. Тогава под различни форуми човек, криещ се зад никовете „Grave Digger" и „under black flag i march" („гробаря" и „под черния флаг марширувам аз") бе отправял заплахи и писал гнусотии срещу председателката на Варненския окръжен съд и различни журналисти, за които се твърдеше, че я подкрепят. Проверката приключи със заключение, че всички публикации и с двата ника са писани от личния компютър и личния IP адрес на Кунчев в дома му в бургаския комплекс „Меден рудник". А тъй като той живее сам, за полицията нямаше съмнение, че той е именно авторът. Но прокуратурата отказа да му повдигне обвинение, а Висшият съдебен съвет - да разгледа случая от морална страна. Така Кунчев оцеля в българската съдебна система, на която довнася допълнителна екзотика и в момента.
Низамов има 14 криминални регистрации и три влезли в сила присъди към момента, в който е бил описан като „бияч". Сега журналистите в България се питат дали могат да наричат атентаторите с бомбите „атентатори", понеже българският съд би таксувал и това като обида и уронващо престижа им. Сегашното съдебно решение може да отприщи порочна практика, при която всеки човек, попаднал в криминалната полицейска хроника, може да осъди журналисти, които просто са я цитирали.
От Съюза на българските журналисти и Асоциацията на европейските журналисти определиха станалото като опит да се окаже натиск върху работата на медиите и да се посегне на свободата на словото.
