Те са красиви, обвити в легенди за лични моми и предания за зловещи господари. Дело на знайни и незнайни майстори, българските мостове са заредени с духа на времето и разказват историята на България. Ето някои от тях, за които може и да не сте чували.
Дяволският мост – шедьовърът от Средновековието
Колкото красота, толкова и легенди витаят около живописния Дяволски мост на река Арда. И макар че няма как да знаем дали изобщо някоя от тях има нещо общо с реалността и истината, тези легенди винаги ще бъдат част от чара и мистерията около Дяволския мост. Легенда разказва, че турци преследвали българска девойка, защото един от тях бил влюбен в нея и искал да я направи част от своя харем. Момичето се качило на моста с намерението да скочи в реката, но когато турците наближили моста, спрели уплашени, защото видели Дявола във водите на Арда. Според някои предания в един от камъните личи отпечатък от стъпката на Дявола, останал там след една от неговите разходки по моста. Дяволският мост е истински шедьовър на строителството от Средновековието. Строен е от местен майстор през 17-ти век и е с три свода. Отличава се с огромни размери и изключително елегантни и симетрични форми - висок е над 13 метра и е дълъг 56 м.
Легендата за кеменния мост в с. Петково
Най-интересното предание за старинния български каменен мост в село Петково, Смолянско, което се разказва по българските земи, е за красивата мома Злата Зенгин Милкова. Един турчин толкова много я харесал, че я отвлякъл от хорото. На няколко километра от селото Злата иска от похитителя си нож, за да си разреже ябълка. Вместо това обаче тя забива ножа в гърдите си, защото не иска да загуби честта си и християнската си вяра. В нейна чест в селото има чешма, на която са гравирани думи от народна песен: „Юнак си била дощерко, че си християнска вяра не даде“.
Може би някой ден пътищата ще ви отведат на това място, което ще открадне сърцето ни. Тук все още има дух, особена магия, оставена от времето, рееща се като бавна и тежка родопска песен.
Гърбавият мост - cимвoлът нa Трявнa
Cтрoeн e прeз 1844-1845 г. Първoнaчaлнo бил oт дървo, нo cлeд пoрoйни дъждoвe рeкaтa прииждaлa и чecтo гo cъбaрялa. Зaтoвa трeвнeнци рeшили дa гo пocтрoят oт кaмък. Cтрoeжът пoвeрили нa мaйcтoр Димитър Ceргюв, кoйтo дългo избирaл кaмъкa. Нaпрaвил мocтa в римcки cтил – виcoк, cвoдecт и cилнo изгърбeн, за дa мoжe cвoбoднo дa прoпуcкa придoшлитe буйни вoди нa рeкa Трeвнeнcкa. Пoвeчe oт 160 г. мocтът e вeрeн нa трeвнeнци – уcтoявa нa вcички бури и cтихии.
Гирсу: Най-старият мост в света е на 4000 г.
Гирсу е един от най-древните познати на света градове, като неговата история датира отпреди почти 5000 г. Този шумерски град процъфтява като столица на кралство Лагаш и остава религиозен център за поклонение на шумерския бог Нингирсу дълго след политическия упадък на страната.
Най-важните археологически открития за шумерската цивилизация са направени именно в този град. В руините на Гирсу са намерени прочутите клинообразни глинени плочки, върху които шумерите са записвали важна информация за техните икономически и административни дейности и търговските въпроси на града. Над петдесет години разкопки на този археологически обект са дали на света някои от най-важните паметници на шумерското изкуство и архитектура, включително 4000-годишен мост,
изграден от печени тухли,
който е най-старият мост, откриван в света досега, посочва Amusing Planet. Гирсу е открит за пръв път от екип от френски археолози през 1877 г., което е жалко, тъй като мястото е разкопано твърде рано - преди да бъдат изобретени модерните техники за провеждането на разкопки и съхранението им. Те повече нанасят вреда на моста, защото по онова време техниките и правилата за запазване на археологически обекти още не са познати. Мостът на Гирсу пък е открит за пръв път през 1929 г. и първоначално археолозите се съмняват дали останките са от храм, язовир или система за водна регулация. В последните години стана ясно, че руините принадлежат на мост от изпечени глинени тухли, под който е минавал древен плавателен канал. След разкопките преди близо век мостът остава открит и изложен на атмосферните влияния без да се полагат някакви усилия за опазванего му или да има планове за управление на обекта. Днес град Гирсу се нарича Тело и се намира между Багдад и Басра в Ирак и там Британският музей развива активна дейност за съхранението му.
