Предложената площадка на върха на известния хълм Ада тепе е извън Крумовград. Тя е в близост до други населени места с множество селскостопански площи и пасища.
На ръба на Европа в Югоизточна България реколтата от тютюневите полета е прибрана. Стада овце, пазени от овчари и техните рунтави кучета, се разхождат по тревистите хълмове. В далечината мюезинът призовава вярващите за молитва. 45-те години комунистическа диктатура и 20-те години бързане да се възстанови пазарната икономика не са се отразили почти никак тук, където етническите турци и помаците формират мнозинство в общност на хора с „тихо достойнство", остатък от отоманската империя. Работният ден започва с изгрева и свършва със залеза, бедността е ежедневен спътник, обгърнат в пушека на ръчно свитите цигари и бърборенето на турски език.
Задава се промяна и много хора тук мислят, че тя няма да е за добро. Подбудена от надигащото се в световен мащаб търсене на злато, канадската минна компания „Dundee Precious Metals" и нейният български филиал „Balkan Mineral & Mining" са планирали да открият голяма открита златна мина близо до този град, който е недалеч от гръцката граница и на 4 часа югоизточно от столицата София.
Проектът е въвлечен в социален и екологичен спор от самото начало, но тази година българското правителство временно позволи на компанията да продължи с осъществяването на проекта, пренебрегвайки ожесточената опозиция на общността. „Тази мина ще разруши живота ни", казва Ахмед Ахмед, 64-годишен овчар от село Дъждовник, докато стадото му пасе близо до мястото на бъдещата мина.
Съседката му Шукрия Мехмед се съгласява. „Ние просто не се нуждаем от тази мина", казва тя, с дрехи и ръце, боядисани в кафяво от брането на тютюн. „Ние вече имаме всичко, от което се нуждаем." Планираната мина, на върха на известения хълм Ада Тепе, се намира извън Крумовград, град с около 6000 жители. Тя е близо и до повече от дузина други селища със съседни полета и пасища, някои от които са на не повече от хвърлей място от зоната, предстояща да се превърне в открит рудник.
„Balkan Mineral & Mining" неколкократно е уверявала местните жители, че няма да има сериозен вреден ефект за тяхното здраве и за околната среда. Правителството също е убедено, че мината ще донесе толкова необходимото
богатство за района и за страната
като цяло. Но повечето хора тук продължават да не вярват в това и остават открито враждебни към проекта за разработване на мина.
За разлика от други райони на Родопите, които по време на комунизма са били сериозно осеяни с мини и индустриализирани и в момента носят белезите на опустошена околна среда, пейзажът тук се е запазил учудващо неопетнен.
Голяма част от Крумовградския район влиза в „Натура 2000" - мрежа от защитени от Европейския съюз райони. От общо 191 вида птици в България 46% се намират тук, както и половината от срещащите се в страната видове влечуги, земноводни и бозайници.
Малките тютюневи стопанства са били традиционна работа, осигуряваща разнообразие от висококачествен тютюн за големите производители на цигари. Отглеждането на добитък е също разпространено, както и производството на зеленчуци, култивирането на медицински растения и отглеждането на пчели.
Въпреки това районът далеч не е процъфтяващ. Нивото на безработицата официално достига 13%, производството на тютюн рязко намалява поради загубата на правителствените субсидии. Много семейства едва успяват да свързват двата края.
Компанията казва, че може да промени това положение, обещавайки да осигури 300 работни места по време на строителството на мината и 230 позиции при експлоатацията й. В допълнение на това гарантира да създаде общински фонд за инфраструктурни проекти за насърчаване на малкия и средния бизнес.
„Съществуват икономически фактори, които не могат да бъдат игнорирани", казва Алекс Нестор, главен представител на връзки с обществеността на „Dundee Precious Metals" и заместник-председател на индустриалната група „Bulgarian Mining Chamber". „Големи инвестиции като нашите ще повишат стандарта на живот на цялата община и ще променят нещата. Мисленето трябва да се промени, иначе регионът ще си остане беден."
„Аргументите против нас са слаби, добавя той, и са базирани на емоции и ирационални страхове."
Има много повече от емоции обаче. Потенциалното замърсяване на ограничените водни ресурси в района е основен източник на притеснения у жителите. Според интервютата с няколко фермери усиленото сондиране по време на проучванията е довело до пресушаване на местните кладенци и заблатяване на водата. Данко Желев, мениджър проучвания на „Balkan Mineral & Mining" и главен геолог на проекта, отдава това на горещото и извънредно сухо време през последните няколко години.
Климатът, с горещи средиземноморски лета и меки зими, наистина стои в основата на затрудненията в района. Река Крумовица, която доставя голяма част от питейната вода и водата за напояване в района, се пресушава по време на летните месеци, оставяйки речното си корито сухо. Проектът за мината, която би произвеждала златен концентрат чрез специфичен технологичен процес, се нуждае от големи количества вода, което би довело до още по-голяма консумация на ресурси. Планираните съоръжения за отпадъците, където около 14,6 милиона тона скални отломки и 7,2 милиона тона рудни отпадъци ще бъдат складирани през повече от 9-годишния живот на мината, ще се намират на около 150 стъпки от реката.
„Нашето истинско богатство е не златото, а водата", казва Юсеин Юсеин, собственик на известно кафене в Крумовград, където евентуалната мина е постоянна тема за разговор. „Как да погледна внуците си в очите, като знам, че съм отровил живота им?"
Дори няколкото жители, които поддържат проекта, надявайки се, че той ще донесе икономически просперитет, са резервирани. „Мисля, че би било добре, ако има голям работодател в региона", казва 38-годишният Плакан Мехмед. „От друга страна, не вярвам, че българските институции могат да осигурят необходимия контрол." Експерти на компанията и правителствени експерти към Министерството на околната среда и водите казват, че няма да се изхвърлят тежки метали във водната система. До 98% от водата, отделена от индустриалния процес, ще бъде преработвана, рециклирана, като ще има слаба филтрация на влага, след като твърдите частици вече са отстранени.
Но Гергана Чилингирова, еколог от Крумовград, посочва, че в рудата има
високи нива на токсичен арсеник
„Съществува реална заплаха питейната вода в региона да бъде замърсена", казва тя.
Река Крумовица е част от речен басейн Марица, минава през Гърция и Турция и се влива в Егейско море, създавайки потенциално замърсяване и в други държави. Говори се за построяването на пречиствателна станция за водата, която ще се изхвърля в реката, но „Balkan Mineral & Mining" запазва тази опция като резервна, в случай че качеството на водата се влоши през първата една година от експлоатацията на мината.
„Страховете, че нещо ще се случи с околната среда, са неоснователни", казва Асен Турдиев, заместник областен управител и запален поддръжник на изграждането на мината. „Голям брой експерти са дали зелена светлина на проекта, така че аз нямам никакви притеснения."
Кметът на Крумовград Себихан Мехмед е недоверчива към подобни твърдения. Въпреки нейния интерес към привличане на външни инвестиции, които биха подобрили живота в региона, тя твърди, че този проект не е преминал тестовете. „Аз имам изисквания не защото съм против проекта като такъв - баща ми беше миньор, а защото ние не искаме вандализъм", казва тя. „Ние не искаме нашата чиста природа и нашите ресурси да бъдат ограбени. Когато проектът започне, пораженията в нашия регион ще бъдат много по-големи, отколкото ползите." Г-жа Мехмед, която току-що е спечелила своя трети кметски мандат с преобладаващо мнозинство, има подробни планове за създаването на алтернативно стопанство в нейния град, базирано на природен туризъм, биоземеделие и обработка на месо, като според нея всяко от тези занимания би създало работни места. Трудно е да се каже дали тези очаквания са реалистични - нейната община разчита на структурни фондове от Европейския съюз и те биха могли да осигурят поддръжка на нейната идея. Цялото това усилие ще отиде напразно, казва тя, ако проектът с мината бъде осъществен. „Компанията ще приключи с бизнеса си и ще си тръгне от тук, но какво ще се случи с нас след това? Никой не ни казва."
След дълга серия от обществени изслушвания през септември екологичният експертен съвет препоръчва оценката върху ефекта върху околната среда да бъде одобрена. Българският министър на околната среда и водите Нона Караджова все още не го е подписала - оценката върху ефекта върху околната среда бе върната за второ разглеждане поради малка техническа грешка. Но неговото одобрение е почти сигурно.
„Дали го направиха, за да спрат публичните изслушвания, или просто никой не ни чува", пита се Рами Азис, кмет на Дъждовник. „Защо трябва частна компания и правителството в София да определят съдбата на хората, които живеят в Родопите? Никой не ни слуша, а ние ще бъдем тези, които ще носят последствията на всичко това."
Някои жители на Крумовград дори правят сравнения между старото комунистическо правителство и текущото правителство. В края на 80-те България предприе кампания, наречена възродителен процес, целта на която бе да принуди българските турци и помаци да сменят имената си и да заличи тяхната културна идентичност. Юсуф Емурла (70), който избягал от България в Турция по време на кампанията, но който се връща обратно в родното си място близо до Ада Тепе всяко лято, вижда същата политическа безотговорност и сега. „Израснах тук и всяко едно дърво ми е скъпо, казва той. Но нямам представа защо българското правителство с такава лекота унищожава собствената си страна."
