Българското „Да, сър“ причини десетките жертви в Истанбул

сн. „БГ днес“

Българското правосъдие и българската политика „Да, сър", придобила окончателния си облик през последните петнайсетина години, се оказаха пагубни за десетките загинали на летище „Ататюрк" в Истанбул. Смятаният за организатор на атентата - чеченецът Ахмед Чатаев-Едноръкия, не само е пребивавал в България, но се е ползвал със закрилата на българския съд, на местните правозащитници, че и на държавната власт. Единствената утеха за страната е, че Чатаев е имал чадър и в останалите европейски държави. Не е ясно обаче кой и защо така усърдно го е пазил.

Чатаев е свързан с групировката, отговорна за отвличането и обезглавяването на двамата български шофьори Ивайло Кепов и Георги Лазов в Ирак през 2004 г. Това сочи справка в Черния списък за борба с тероризма на САЩ, в която Чатаев фигурира от октомври 2015 г. От 2003 г. той е със статут на бежанец и се ползва от убежище в Австрия. През годините е задържан последователно в Швеция, Украйна и Грузия, но винаги е освобождаван. През 2011 г. се появява в България, а местните органи го спипват буквално в последния момент, защото за него има издадена международна заповед за арест по искане на Русия. Съдът първоначално действа хладнокръвно и достойно, но след това се подчинява на натиска, тъй като за Чатаев се застъпват високопоставени лица от ЕС. Съдът мотивира решението си с това, че Чатаев се ползва със статут на бежанец в Австрия, а Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. забранява екстрадирането на попадналите под нейна закрила.

Иначе в списъка за борба с тероризма на САЩ Чатаев е посочен с всичките си прозвища: Майер Дейвид, Елмир Сене, Ахмед ал Шишани, Ахмед Едноръкия... Роден е в село Ведено, в чеченската Веденска област, на 14 юли 1980 г. Американските служби го подозират за свързаност с терористичната групировка „Джамаат ал тауид ал джихад", ръководена от йорданеца Абу Мусаб ал Заркауи. През 2004 г. именно тази групировка отвлече край Мосул шофьорите Ивайло и Георги, а след това ги закла, като засне варварството на видео и го разпространи в интернет. По-късно групировката се закле във вярност на Осама бен Ладен и се преименува на „Ал кайда в Ирак". Две години по-късно, през 2006-а, се вля в редиците на „Ислямска държава".

Ахмед Едноръкия бе задържан през 2011 година на ГКПП-Капитан Андреево при опит да напусне България на път за Турция. В масивите срещу името му имаше червена бюлетина от Интерпол. Не е ясно как изобщо е успял да влезе в страната при това положение. По това време срещу него имаше повдигнати две обвинения от руската прокуратура - че е съдействал за организирането на терористична дейност и че е организирал незаконна въоръжена групировка в Чечня. Той е предаден в най-близкия окръжен съд - хасковския, където преди пет години на 1 юли съдиите решиха, че той следва да бъде предаден на Русия. На излизане от съда Чатаев пламенно оповестява пред наобиколилите го репортери, че ще обжалва решението в Европейския съд в Страсбург. Преди това обаче обжалва пред апелативните магистрати в Пловдив, които се пречупват под европейския натиск и отсъждат - това е бежанец от авторитарния режим на Владимир Путин и България е длъжна да го защити от този руски сатрап. Източници от съда сега се оправдават, че за него е имало „много сериозно" застъпничество от страна на ЕС, а българските власти са отговорили на това с обичайното „Да, сър".

Странно е поведението и на австрийската държава, след като част от обвиненията срещу Едноръкия касаят и нея - че е набирал доброволци във Виена за терористична групировка в Чечня, като чрез тях е осигурявал финансиране и материално-техническо оборудване.

„В случая, доколкото молбата му за предоставяне на убежище е от 2003 г., а първоначалната му престъпна дейност, за която е обвинението, датира от 1999 г., съдът приема, че има данни, че е извършено тежко престъпление, преди да е подадена молбата за убежище, поради което не следва да се ползва от тази закрила", обясни Миглена Тянкова, председател на окръжния съд в Хасково.

„За другия период, за който лицето се издирва, че е извършило престъпления от 1999 до 2003 г., Апелативният съд е приел, че едно от престъпленията, което е извършено в този отрязък - 1999-2003 г. - не е тежко по смисъла на Наказателния кодекс на руската федерация, което се свързва с изискването на чл. 1 от Женевската конвенция. При това положение съдът е приел, че той се ползва от закрилата на визирания текст", оправдава се сега Магдалина Иванова, шеф на Апелативния съд в Пловдив.

От материалите по делото става ясно, че през 2009 г. Чатаев е задържан и в Австрия - службите го подозират, че от 2004 до 2007 г. той е извършвал дейности по финансиране на тероризъм и би трябвало да бъде съден във Виена. „Но няма каквито и да било данни дали той е привлечен като обвиняем за това престъпление и дали въобще е реализирана някаква наказателна отговорност в Австрия", допълва г-жа Тянкова от съда в Хасково.

Говорителят на австрийското вътрешно министерство нарече „медийна спекулация" информацията, че Австрия се е застъпвала за чеченеца. Адвокатът на Едноръкия - Веселин Георгиев, го определи като обаятелен интелигентен химик, който е знаел, че няма да бъде екстрадиран. Неправителствени организации също оказвали сериозен натиск Чатаев да бъде освободен. „С Чатаев се запознахме в съдебната зала. Аз чаках своя ред, той беше доведен за предварителна мярка - 72 часа след ареста. Чух разговора между него и преводачката му, която той заподозря, че е руска гражданка. Той отказа тя да го представлява в съда. Попита ме дали съм руснак и оттам нататък каза, че иска аз да съм му адвокат, разказа Георгиев. - По настояване на негови близки сигнализирахме Европейския съд за правата на човека, много активно работиха за него както чеченската диаспора в Австрия, австрийското правителство с няколко ноти до нашето МВнР да не бъде екстрадиран техният гражданин Ахмед Чатаев", връща лентата назад адвокат Георгиев.

Според премиера Борисов пък България си била свършила работата по случая. „Българските служби тогава са си свършили, каквото е било необходимо. След това вече не искам да коментирам решенията на съда, защото те се водят и от конвенции, и от международни спогодби, така че, ако искат да отговорят, разбира се, обществото ще е доволно. Но във всички случаи мога да коментирам по това време какво е направило правителството, в смисъл чрез неговите служби, и те са го задържали", каза премиерът.

Междувременно разследващите власти в Турция потвърдиха самоличността на двама от атентаторите самоубийци - Раким Бургаров и Вадим Османов. До тази информация са се добрали от компютър, останал в квартирата им, който не е бил с унищожен харддиск. Вадим Османов е наел квартирата в квартал „Фатих". Арестуваните са общо 24. Над 40 души са загиналите и над 200 ранените при атентата на истанбулското летище.

„Ще заведа дело в Европейския съд по правата на човека“, заканва се терористът малко след като е чул, че хасковските съдии го дават на Русия

За Магдалина Иванова, председател на Апелативен съд–Пловдив, Чатаев е политически бежанец

Минути след взривовете на летището – жертви, кръв, паника