На малко повече от час с корабче от забързания център на Истанбул има едно приказно местенце, където човек може да смени обстановката, да избяга от щурия трафик и тълпите. Особено ако вече сте били няколко пъти в града на Босфора, остров Бююкада е една приятна алтернатива. Бююкада е най-големият от 9-те Принцови острова, намиращи се в Мраморно море. В буквален превод името му означава Големия остров, макар че територията му е едва малко над 5 кв. км. Мяcтoтo e мaгичнo c кpacoтaтa cи, aвтeнтичнocттa cи и изключитeлнoтo cи cпoкoйcтвиe. Tyк вpeмeтo cякaш e cпpялo и xopaтa нe знaят кaквo e зaбъpзaнoтo eжeднeвиe нa кoлeлa днec. Живoтът тeчe бaвнo и cпoкoйнo. Ha фoнa нa eкзoтичнaтa зeлeнинa нa пaлмитe пo yлицитe, ce извиcявaт cкeлeтитe нa чyднo кpacиви дъpвeни къщи. Te ca мacивни и пoнe нa пo двa-тpи eтaжa, кaтo ca пoчти изцялo изгpaдeни oт дъpвo. [su_image_carousel source="media: 151023,151022,151021,151020,151019,151018" crop="none" align="center" dots="no" autoplay="0"] Още със слизането си на Бююкада ще усетите, че има нещо по-различно. Тук няма автомобили. По улиците препускат единствено коне,
впрегнати в писани карети
и колоездачи. Тук-там може се мерне и някое мотопедче, но това е максимумът от МПС-тата с двигател, които ще видите. До Бююкада се стига с корабчета, част от градския транспорт на Истанбул. Билетът струва около 5 турски лири, а самото пътуване отнема около час и половина. Можете да се качите от пристанищата Кабаташ, Кадъкьой, Малтепе, Картал или Бостанджъ. През зимата заради бурните ветрове и неблагоприятното време островът се оказва почти безлюден. В жегата на следобеда обаче можете да се разхладите с прочутия турски сладолед (dondurma), който за разлика от познатия ви леден десерт, се точи като дъвка. Няма как да пропуснете къде се предлага - продавачите на леденото лакомство са сред най-шумната част от населението на острова. Хапнете и прясно уловена риба в някой от крайбрежните ресторантчета с гледка към Мраморно море. Както много страни по света,
Турция също бе ударена тежко от COVID-19
Повече от 12 хил. души са заразени в съседката ни, а по-голямата част от тях се намират в Истанбул. Но това не е първият път, в който мегаполисът трябва да се справя с ужасяваща пандемия. През 540 г. пр.н.е., когато Истанбул все още носи името Константинопол, Черната смърт плъзва из града и причинява гибелта на хиляди хора всеки ден. През XVII век, когато Истанбул е застигнат от още една вълна от смъртоносната чума, много хора решават да избягат от града. Те се качват на лодки и отиват на Принцовите острови недалеч от Истанбул. Преди да се превърнат в безопасно място за онези, които искат да избягат от болестта, островите били място за изгнание на отхвърлени кралски особи по време на византийската епоха. Именно от там идва и името им. След това се превърнали и в убежище на различни религиозни малцинства, най-вече за християните. Когато чумата се появила, именно те се качили на лодките и се отправили към тихите острови. Дори и днес, деветте острова, и най-вече на о. Бююкада и о. Хейбелиада, са любимото място за бягство на много турци от големия и забързан Истанбул. Само едно пътешествие с ферибот
те пренася с цял век назад във времето
А когато Истанбул за пореден път е разтърсван от пандемия, те изглеждат като Обетована земя. Времето на островите се движи по-бавно - колите там са забранени, движат се само файтони, които са и основният начин за превоз на островите. Днес те са по-тихи от обичайното - туристите ги няма заради COVID-19. За щастие, болестта също не е успяла да стигне до бреговете на островите. Някои от местните жители, които живеят в емблематичните красиви дървени къщи, приветстват тишината през тези обичайно натоварени месеци. Но други се страхуват, че това ще се отрази пагубно на икономиката на островите. Жителите на Истанбул все още могат да посетят островите, въпреки че местните ги съветват да не го правят, за да не разнесат заразата и там. На фериботите към райските кътчета се качват едва 20 души на ден. Жителите на острова сега имат една основна задача - да хранят уличните животни, които са свикнали да бъдат глезени с храна от туристите.
