Д-р Магдалена Баймакова стана поредният млад български учен, който получава престижно признание. Талантливата българка бе отличена през тази седмица с награда от ЮНЕСКО.
Всяка година световната организация връчва национални стипендии на жени учени. Една от големите призове тази година е за доктор Магдалена Баймакова. Тя е на 35 г. и вече е една от най-изявените жени учени в България. Избира своя път, водейки се от детската си мечта.
„Още от дете мечтаех да бъда лекар, породено от лична житейска история. Имахме болен в семейството и смятах, че медицината прави чудеса и че може да лекува хората”, сподели д-р Магдалена Баймакова в репортаж на bTV.
Вече 9 години тя се посвещава на изследването на непознати в България вируси.
"Ние се отдаваме повече на работата, отколкото на близките, но пък това е кауза, това сме избрали и няма място за оправдание”, разказва д-р Баймакова, която има малка дъщеря.
Младата жена признава, че се случва да лишава детето си от време в името на науката. "През всичките тези години не съм спряла да работя и да творя и тя го разбира. Надявам се в бъдеще да ме последва", разказва още ученият.
Наградата на д-р Баймакова е стипендия от 5000 евро заради проучванията й в областта на хепатит Е.
„Той е петият от вирусите, атакуващи черния дроб. И съответно се е появил на научното поле последен и затова е малко известен сред нас”, обясни тя.
И може би д-р Баймакова е единственият лекар, който говори за вирусите с любов.
„Хепатит Е се отличава от останалите хепатити с това, че се среща все още и сред животните и това го прави изключително очарователен вирус, който привлича нашия интерес.
Пациентите не са длъжни да познават нашите болести, но е наша отговорността да бъдем откровени с тях и да отделим време и внимание и да ги информираме. Те имат нужда от това”, категорична е д-р Баймакова.
Тя има рецепта за това как се става успешна жена учен:
„Трябва да бъдем гъвкави, адаптивни, страшно упорити и трудолюбиви, за да може да успеем.”
Д-р Магдалена Баймакова е гл. асистент в Клиниката по инфекциозни болести във ВМА. Това не е първата й награда. През миналата година тя печели отличието „Млад медик на годината“, а също и приза “Дигитално активен лекар”.
"Д-р Баймакова успява да помогне на пациентите не само по традиционния за един специалист начин, а и онлайн – чрез професионалните си статии. Тя се отличава и сред колегите си с активната си лекарска позиция", обясниха тогава специалистите, взели решението за връчването на наградата.
60 професионални публикации, над 200 последователи на профила в една от най-големите професионални платформи, активна комуникация с колеги и системно участие в научни дискусии станаха още причина младата лекарка да бъде наградена с престижното отличие.
„Ако някой си мисли, че може да успее бързо и без никакви усилия, няма как да му се получи”, каза по време на награждаването д-р Баймакова. Тя е удовлетворена от начина си на общуване с пациентите, защото публикациите й в дигиталната платформа са станали повод много болни да я потърсят за помощ и съвет.
Още отличия за българки с успехи в науката
Още две българки с успехи в науката впечатлиха ЮНЕСКО и получиха шанс за стипендии. Едната е д-р Мира Бивас, която е едновременно главен асистент във Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Кл. Охридски“ и в Института по математика и информатика на БАН, където развива таланта си в областта на приложната математика. Любовта й към числата датира още от гимназията, а проектът, с който печели, цели да направи нов прочит на класическите теореми, които затрудняват немалък брой ученици в училище.
Д-р Мирослава Недялкова е името на третата българка с успехи в науката, отличена през тази година. Тя е главен асистент във Факултета по химия и фармация на СУ „Св. Климент Охридски“. Печелила е стипендии на Европейската комисия в Барселона и по програма на Швейцарския фонд за наука, както и на фондация „Фулбрайт“. Проектът, с който д-р Недялкова печели, цели обстойно изследване и превенция на човешките алергии и в частност оценка на алергенните протеини. Научните й идеи са с изключителна важност поради нарастващата употреба на модифицирани протеини в храни, лекарства и др., както и поради факта, че 15% от световното население страда от различни видове алергии.
