„Трагедията на живота не е смъртта, а онова, което позволяваме да умре в нас, докато сме още живи.“ Това изрича Норман Казънс - писател, уважаван общественик и дългогодишен редактор на американското списание Saturday Review, човекът, разсмял смъртта, човекът, победил болестта въпреки всичко. Има и много българи, които са победили смъртта, без да мислят или да се страхуват за собствения си живот. Един от тях е българският лекар д-р Стефан Черкезов, пожертвал живота си, за да спаси бедстващи хора от горящ автобус. Роден е на 26 април 1937 г. в село Виноград, община Стражица. От 1 януари 1963 г. работи като участъков лекар в село Стрелец. На 15 август 1963 г.
става тежка катастрофа
близо до Горна Оряховица. Автобус, пълен с хора, е ударен от камион и избухва пожар. Д-р Черкезов, без да се страхува за живота си, спасява 47 души от горящия автобус. На следващия ден, само на 26 години обаче той умира от тежките си изгаряния, които е получил. Днес спасителят в бяло, за когото малцина си спомнят, щеше да е на 84 г., да се радва на порасналата си дъщеря д-р Антония Черкезова, специалист УНГ в Германия, и на внука си Том.
Съдбата обаче повелява друго...
Или пък неизбежният избор е предопределен от едно голямо сърце на един млад лекар...
Трагедията, в която загива 26-годишният д-р Стефан Черкезов, е като филм на ужасите. Денят 15 август е Голяма Богородица. Лекарят се връща от командировка в Горна Оряховица. Качва се на селския автобус, претъпкан с хора, връщащи се от пазара в големия град. Пътува прав, на стъпалата. На излизане от града бетоновоз навлиза в кръстовището и удря рейса, който мигом се запалва. Ударната вълна изкъртва вратите и д-р Черкезов е изхвърлен навън, в канавката. Няма му нищо, без колебание
се връща сред горящите ламарини
влиза в огнения ад и започва да вади подпалените хора – деца, старци, възрастни жени.... Пламва косата му - гаси я с ръцете си. И продължава да спасява хората. Облечен е в бяла найлонова риза - тя се стапя по тялото му и му причинява дълбоки изгаряния. Изважда навън десетки пътници – 47. Пристигат линейки от Велико Търново и Горна Оряховица. И той – най-пострадалият – започва да пренася другите пострадали с носилки до тях. Отказва да се качи в линейката, въпреки че
кожата му виси на парцали
Остава сам... Тръгва под жаркото слънце пеш към близкия град - Горна Оряховица. По пътя го пресреща последната линейка и го транспортира в болницата. В хирургичното отделение обаче отпраща втурналите се към него лекари с безсмъртните по своето себеотрицание и героизъм думи: - Колеги, оставете ме, аз и без това ще умра. Обречен съм. Грижете се за другите пациенти! Рано сутринта на другия ден, 16 август, издъхва
в адски мъки и пълно съзнание
Край леглото ридае младата му съпруга Лидия. Последните думи на д-р Черкезов към нея също са изумителни със своя самопожертвувателен романтизъм: - Кажи на татко, че не изхарчи напразно парите си, за да ме изучи. И нека бъде горд с мен - държах се като истински лекар! По време на катастрофата съпругата Лидия е 23-годишна. Занимава се със счетоводство. Двамата със Стефан имат момиченце на 7 месеца.
След инцидента здравният министър Ангел Тодоров предлага на Лидия да следва медицина без приемен изпит. Тя приема, завършва и става доцент по социална медицина. Дъщеричката им Антония е отгледана от баба си и дядо си. После и тя става лекар. Живее и работи в Германия. Съпругата на д-р Черкезов споделя, че нито един от спасените от съпруга й хора не ги е потърсил след трагедията. И никой от техните наследници
не почита паметта на съпруга й заедно с нея...
Отишлият си от този свят преди година проф. Александър Чирков, както и бившият здравен министър проф. Радослав Гайдарски са състуденти с д-р Черкезов. Двамата му известни приятели винаги са се питали дали сега, в наше време, някой млад колега ще се хвърли в пламъците да спасява съвършено непознати хора, да остави млада вдовица и невръстно дете сами. „Когато научихме за подвига му, се питахме дали и ние бихме постъпили като него. Той никога не показваше мускули, но само един миг го направи герой“, тъжно споделиха преди време двамата лекари. Ревматологът и писател проф. Златимир Коларов пък написа сценария на единствения документален филм за героя в бяло – със „Забрава“ българските медици се надяват никой никога да не забрави едно лекарско сърце, изпълнено с много обич към хората...
Пример за подражание
Д-р Черкезов е истински пример за подражание, макар стажът му като лекар да е бил само 8 месеца. От 2005 г. в негова чест 15 август е обявен за Ден на спасението в България. Отдава се почит на всички лекари, починали при изпълнение на своя дълг, и на пострадалите при всички професии. Идеята за това е на писателя лекар д-р Тотко Найденов, който издирва през годините имената на повече от 125 лекари и 15 медицински сестри, починали при инциденти по време на работа. Неговото име носят Многопрофилната болница за активно лечение във Велико Търново, улицата във Виноград, на която се намира родната му къща, здравната служба в селото, а на лицевата й страна е поставена паметна плоча. А гробът му го плевят баби на Задушница и му палят свещички... И го помнят... скромен и отдаден на професията си.
