„Много години посветих на учене, за да лекувам деца с мозъчни тумори – казва Кристияна. – През 2020-а реших да започна работа в биотехнологичната компания Tempus AI. Там, с помощта на изкуствения интелект (AI) се разработват нови методи и лекарства за лечение на тумори. А те, само в мозъка, са стотици видове. Да не говорим за разновидностите на рака – те са хиляди.“
Д-р Кристияна Кънева не съжалява, че от клиниката се е преместила в изследванията. „Така мога да помогна не само на отделни пациенти, а и на хиляди хора – и деца, и възрастни“, споделя тя.
Позицията й в Tempus AI е Executive Medical Director („изпълнителен медицински директор“). Tempus AI в Чикаго е един от най-престижните изследователски центрове не само в Америка. В него всекидневно се творят чудеса – базирана на данни прецизна медицина чрез практическото приложение на изкуствения интелект. Изследвания на бъдещето, които довеждат до създаването на нови, по-ефективни методи и лекарствени средства, включително и на такива против рака.
До тази позиция 37-годишната д-р Кънева изминава дълъг път на учене, специализации и работа. Родена е в София, тогава родителите й са студенти там. Преди да навърши 3 години, се преместват в Сливен. Там живее до 14-ата си година, когато емигрира заедно с майка си в Чикаго.
Големият град с големите мащаби е смущаващ за един тийнейджър. В България Кристияна е почти завършила VII клас, а в Чикаго започва да учи в гимназия директно в IX клас. „Началото беше доста трудно. Не знаех английски, някои от учителите дори ми се подиграваха“, споделя тя. Амбицира се и само за година успява да бъде преместена от ESL класове (English as a Second Language) в такива за напреднали деца.
Тя решава да стане лекар, докато учи биология в университета „Уеслиън“ в Илинойс. „Още там знаех, че ще следвам медицина. Постепенно се оформи и решението ми да
практикувам детска онкология
Приех го като едно голямо предизвикателство“, казва д-р Кънева.
Сега, като се връща назад, си дава сметка колко много години на учене и специализации й е коствало това решение – цели 15. След 4 години „Биология“ в „Уеслиън“ и 4 години „Медицина“ в университета „Лойола“ в Чикаго, тя специализира 3 години „Педиатрия“ в престижната университетска болница „Тъфтс“ в Бостън.
Следват още 3 години специализации по „Детска хематология“ и „Онкология“ в педиатричната болница в Лос Анджелис, една от най-големите в Щатите. После още година – „Невроонкология“, или онкология на мозъчните тумори, в болница „Лури“ в Чикаго.
Като невроонколог тя работи с неврохирурзи, които правят операции на мозъка. Лекува и деца, при които са невъзможни операции, както и такива, на които трябва да се проведе химио- и лъчетерапия след операцията.
За живота на децата се бори със съзнанието, че не е сигурно дали ще оцелеят.
„Близките преминават през най-тежкото, което може да си представи човек. Виждаш огромната им мъка, че губят детето. Преди това целият процес на борба е тежък, с всичките симптоми, през които преминават тези малки деца – повръщане, болки, не могат да ходят...“
Не приема, че онколозите трябвало да бъдат „с каменно лице и каменно сърце“, за да са максимално адекватни при лечението. „Няма как да бъдеш с каменно сърце пред вида на тези малки деца, които нямат никаква вина, че страдат – споделя д-р Кънева. – Но ако се афектираш емоционално, не може да предоставиш максимална грижа за детето. Не може всеки ден да плачеш с пациентите...“
Плакала е
Стигало се е до моменти, в които лекарите не са могли да направят нищо повече. „Ако си бил с детето и семейството му в продължение на месеци или години в борба с рака, естествено се разплакваш – признава тя. – Но не трябва дотолкова да те разстрои, че да не вземаш правилни решения, особено когато трябва да реагираш бързо... Каквато и да е прогнозата, си длъжен да я кажеш на родителите, но и при малки шансове за оцеляване трябва да им вдъхваш надежда...“
Да се работи в такава тежка област е не само голямо предизвикателство, но и привилегия – да имаш знанието и уменията да се пребориш за живота на едно дете, признава д-р Кънева. Когато е ставала свидетел на безсилието да се спаси неин малък пациент, тя често е мислила, колко недостатъчни са разработените лекарства за рак за деца. Те са много по-малко от тези за възрастни, просто защото случаите на рак при възрастни са много повече и фармацевтичните компании инвестират предимно в лекарства за тях.
Д-р Кънева решава да започне работа в изследователския център Tempus AI, за да
участва в изследванията и разработката на повече лекарства
против рак – както за възрастни, така и за деца.
„Ракът има хиляди разновидности, само туморите в мозъка са стотици видове и за всеки от тях трябва да има по-ефективни лекарства“, казва тя. Затова я вдъхновява идеята на Tempus да се профилират тези тумори. Центърът събира информация от различни пациенти в цял свят, сведения, при кои хора лечението с определени лекарства е ефективно и при кои – не.
Работят с фармацевтични компании, развиват нови лекарства. Тя самата работи върху тестове, показващи, след като се оперира пациент, каква вероятност има ракът да се върне. Според това се преценява, дали си заслужава по-интензивна химиотерапия, с повече странични ефекти, и при кои пациенти има висок шанс за оздравяване и съответно да преминат през по-малко лечение. „Това се нарича прецизна или персонализирана медицина, в нея е бъдещето на медицината въобще, но моят фокус си остава онкологията“, уточнява д-р Кънева.
Правят се изследвания и как да се намали вредното влияние на химиотерапията върху организма, като се прилага таргет терапия. Работи се за създаване на специални лекарства, които, вместо да убиват всички бързо разделящи се клетки в тялото, се фокусират върху специфичните ракови клетки. Така се намаляват страничните ефекти.
Добрата новина е, че медицината напредва с бързи темпове, съобщава с радост д-р Кънева. Всеки ден излизат нови резултати от изследвания, непрекъснато се разработват нови лекарства, включително и против рака. Някои са на фаза клинични изпитания, продължаващи от 2 до 5 години, други вече са внедрени в производството.
„През последното десетилетие сме постигнали невероятен прогрес и той ще продължи, особено с помощта на изкуствения интелект. Той започва да играе голяма роля в медицината – чрез него цялата необходима ни информация може да се събира по-лесно и да се използва по най-бързия начин – казва д-р Кънева. – Ние в Tempus сме сред първите, използващи изкуствения интелект още отпреди 8 години.“
Работата поглъща цялото й време и не може да практикува в клиника, но
провежда виртуална медицина
за пациенти по детски болести и преподава медицина в университета като асистент-професор.
Самата тя и съпругът й Ерик Кейди преминават през голямо изпитание – трудности при зачеването. „Изследвания показват, че жени с професии, свързани с голямо напрежение като моята, са с двойно по-голям риск от безплодие“, казва тя.
С Ерик опитват в няколко клиники и успяват да си родят две здрави деца.
Дъщеря им Изабел, зачената инвитро, вече е на 3 години и половина. Синът Лука, на 14 месеца, също е заченат инвитро. „Не всички имат такъв шанс и с Ерик сме много щастливи, че успяхме – споделя тя. – Съветвам хората да не се отказват и да вземат мерки навреме.“ Благодарна е на Ерик, който е главен инженер по IT, че споделя грижите по отглеждането на децата, и на майка си Нели, която живее наблизо и им помага, когато не е на работа.
Учудващо е как при толкова тежки моменти – деца с мозъчни тумори, трудности при зачеване – 37-годишната Кристияна е запазила свежия си лъчезарен вид и позитивност.
„Имала съм и тежки моменти, когато не съм била толкова лъчезарна – смее се тя. – Но днес съм щастлива със семейството си, с работата, която ми носи голямо удовлетворение – че с изследванията помагаме за по-ефективното лечение на хората, особено на болните от рак.“
Двамата с Ерик харесват живота си в Чикаго. „За нас той е един от най-красивите градове не само в Америка, но и в света“, казва Кристияна. Обичат да излизат, да се срещат с приятели, да пътуват – вече и с децата. Но винаги се връщат с радост в Чикаго.
Двамата си дават възможност всеки да има свое лично време, да се вижда с приятели и да се занимава с любимите си неща. Тя обича да чете книги и споделя, че майчинството и щастливият брак я зареждат с позитивна енергия.
„За мен успехът е като маратон или изкачване до Еверест. Всяка стъпка ме вдига нагоре и е важно да продължавам да се развивам и да допринасям за прогреса в медицинската наука и в лечението на рака“, казва българката.
