Поколението Y - така социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници. Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат.
Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти. Харесват ли ни или не, те са бъдещето и вместо да им налагаме остарели стереотипи на работа и живот, по-добре да се опитаме да ги разберем.
„Почти 20 години търсих успеха в чужбина, а се завърнах в България, да се реализирам тук“ - казва Ленко. Мъгливият и мрачен Лондон депресира пълния с енергия ентусиаст и все повече го тегли към корена.

Преди година Ленко Кабаиванов се завръща окончателно в своя любим Димитровград и създава проекта „Ела си у дома“, който помага на завърналите се от чужбина и желаещите да се завърнат. Всъщност, помага и на самия него.
„Дали ме вдига това? О, ами аз постоянно летя! Аз се чувствам в друго измерение! - смее се той. - Виж какво пише на визитката ми: мечтател, творец, вдъхновител.“
Роден е в Хасково, израснал е в Димитровград. Там завършва Природо-математическата гимназия с математика и усилено изучаване на английски. И още от там у него се заражда интересът към Англия, към чужбината. Следва половин семестър „Електроника“ в Техническия университет в София, но вижда, че не е неговото.

През 2003-а 19-годишен, той заминава за Англия с приятелката си Яна. Отсядат при майка й в малко градче на юг от Лондон. „Бяхме млади, зелени, ентусиасти с приключенски дух“, казва той. Тогава още не знае, че неговата сила е в общуването с хората, в контактите. В началото работи 6 месеца в строителството.
„Бях доста надъхан, беше ми интересно - нова среда, нови хора, нова държава, придобиваш нови знания и умения“, спомня си той.
Когато приключва обектът, той остава без работа и пак, благодарение на таланта си да общува с хората, чрез една агенция си намира интересна работа - в производството на електроника. Първо участва в процесите на почистване на машините, на подготовката, помага на инженери.

През 2008-ма започва кризата, собствениците продават бизнеса си и новите шефове му предлагат да помага на търговците, защото виждат, че има умения много бързо да се адаптира и да поема информацията. Той започва да подготвя презентации на нов продукт.
„В един момент си казах: „Добре, аз правя презентацията, а после друг затваря сделката. А можех и аз да я затворя, да бъда търговец“, споделя той. Вече е разбрал, че има талант да общува с хората и, че обича да го прави.
През същата година с приятелката му Яна се женят, през 2009-а се ражда синът Максим, а през 2015-а - дъщерята Алексия.

Той преминава почасово към търговията, като от Лондон развива българския пазар с оборудване за производство на електроника - машини за насищане, консумативи и резервни части. „Просто виждах потенциала в българския пазар, отключи се една позиция за мен да помагам в търговския отдел и често пътувах до България, посещавах клиенти и така развивах бизнеса на тази компания“, казва той.
Вижда обаче, че не е възнаграден както трябва, не получава един договор, който очаква и през 2013-а напуска компанията и регистрира собствен бизнес в същата сфера. Работи с България, пътува няколко пъти в годината.
„Питаха ме, защо живея в Анлия, а пък работя в България“, казва Ленко. Намерението му в дългосрочен план е да положи основите, за да продължи да го прави, когато един ден се върне в Родината.
Тогава вече усеща, че не е щастлив в Англия, а коренът все по-силно го тегли към родното. „Интуитивно усетих, че трябва да прехвърля бизнеса в България, след Брекзит, и това се случи точно преди пандемията“, спомня си той.

На 31 януари 2020-а Великобритания излиза официално от ЕС. После настават трудни времена с пандемията. Той прехвърля бизнеса в България, започва друга работа, а бизнеса управлява брат му в България. Движат паралелно двете компании - английската и българската. Развиват търговска дейност - доставят материали и консумативи за производство на електроника.
Когато Ленко стартира бизнеса в България, се връща в Англия, защото там са децата му. Едва по-късно осъзнава, че на Острова не е щастлив.
„Реално в Англия си преживях катарзис, там страдах, но не го осъзнавах“, споделя той.
Преминава през няколко форми на депресия. „Това е много характерно за живеещите в държави, където има повече мрак и по-малко слънце“, казва той. Усеща, сякаш „пада в ниското и не може да намери пътя“. Истински силната носталгия започва да усеща след 10-ата си година в Англия.
„Когато по време на пандемията спряха полетите, осъзнах, че невероятно много ми липсват Родината и тези пътувания, че те са ме зареждали и са ме държали месеци след това“, споделя той.
„Имало е моменти, в които ми е било много трудно да се върна в Англия, но за съжаление половинката ми не беше готова и това малко по малко ни раздалечи. Разделихме се и тръгнахме по различни патища: тя остана в Англия, аз се върнах в България“, допълва Ленко.

Той закрива английската си компания и през януари 2024-а се връща в любимия си Димитровград. „Още през 2022-ра - 2023-а в главата ми „бълбукаха“ доста идеи, че трябва да направя нещо мащабно за България, някакъв социален проект - казва Ленко. - Когато се върнах в Родината, целият „коктейл“ от идеи, преживявания и опит малко по малко започна да се „дестилира“ и се оформи проектът.“
Той се случва след едно много вдъхновено изкачване с група приятели на връх Шипка“ на 3 март. „Беше невероятно зареждащо, сплотяващо. Енергията просто беше чудесна! Точно тогава целият пъзел в главата ми малко по малко започна да се нарежда“, споделя той.

На 17 май дава старт на социалния проект „Ела си у дома“ с фейсбук група със същото име. Ленко не крие, че първият голям личен подтик и двигател на проекта е да върне 15-годишния си днес син Максим и 10-годишната си дъщеря Алексия, останали в Англия. Разбира се, когато двамата навършат пълнолетие и имат право сами да решават къде да живеят.
„И не само те, искам всички българчета да се върнат в Родината, защото България има нужда от тях и вярвам, че ще го направим!“, вълнува се Ленко.
Той показва една много символична снимка на деца по време на протестите в София. Момченцето между Максим и Алексия е Анди, едно приятелче от Англия, което вече се е завърнало.

Групата „Ела си у дома“ се разраства светкавично. Само за 8 месеца днес тя събира 16, 400 участници и броят им непрекъснато расте. Включват се вече завърнали се българи, желаещи да се върнат и роднини на българи в чужбина, искащи да върнат близките си.

„Как го правим? Просто разказваме вдъхновяващи истории на успешно завърнали се българи, за да вдъхваме кураж, да покажем на тези, които се колебаят или се боят да се върнат, че е възможно човек да е успешен и у дома“, казва той.
Групата е само част от проекта. Участниците се събират на събития в различни градове, разказват си вдъхновяващи истории и си споделят техните преживявания, подкрепят се, помагат си.
„Това, което ние изграждаме, всъщност е нещо по-голямо - платформа, която да мотивира българите и да им помага с намиране на работа, с контакти. В момента подготвяме много иновативно приложение за работа. Постепенно, стъпка по стъпка цялата тази екосистема ще се развие“, вълнува се Ленко.

Идеята е да помагат и на българи от чужбина, които искат да си купят имот в Родината, или да започнат бизнес. Насочват ги към правилните хора в тяхната мрежа.
Всички в екипа са доброволци. От администраторите, които наричат още „светулки“, защото „носят светлина“, две момичета са завърнали се - Йорданка Танева и Габриела Янева. Елица Колева е мостът между завърналите се, тези които възнамеряват да се завърнат и тези, които никога не са напускали Родината.

В екипа е и Станислава Стоянова, мениджър на събития в проекта и автор на онлайн поредицата „Обратно в България“ (за която BG VOICE вече разказа).
Амбициозната голяма цел на екипа на Ленко Кабаиванов е да се изгради общност, която да посрещне българите от чужбина, особено тези, които дълго време са живели зад граница, и да ги подкрепи да се адаптират по-лесно обратно в Родината.
„Искаме да съберем светлите, будните и дейните хора и да действаме в посока за България; да даваме, да развиваме, да внедряваме нови знания, умения и практики. И това ще направим през нашата платформа https://www.elasiudoma.com/, която непрекъснато ще развиваме“, казва Ленко.

„Поставил съм си лична цел всички заедно да върнем един милион българи в Родината и вярвам, че ще го постигнем!“, вълнува се родолюбецът.