„Не съм имала американска мечта. Не съм си представяла, че ще живея в този край на света“, казва Даниела. „Дълбоко благодарна съм, че от Горе винаги са ми “подсказвали” пътя. И аз съм се вслушвала в този глас.
Ето, днес разговаряме за българската общност в Сиатъл. За мястото на общността в моя живот. За моето място в тази общност. И си мисля, че може би всичките мои предходни опитности са били именно за това - да пренеса събраното тук, да го споделя, да го предам“.
Пред мен стои една необикновена жена - изследовател, фолклорист, хореограф, културолог, филолог, философ, поет, танцьор.
Даниела Найберг е артистичният директор на Българския център за култура и наследство в Сиатъл - едно от най-добрите средища на българщината в Съединените щати. Казва, че е част от колективната душа (ум, сили, енергия), екип, който прави нещата в Сиатъл да се случват.
Даниела беше в България, за да представи стихосбирката си „Под бомбетата на дърветата“, да се срещне с курсистите от Творческа академия „Заешка дупка“ и с много свои почитатели, да прекара дни с майка си.
Пътят на тази изключителна българка преди Америка е толкова богат и интересен, че не може да се каже, че е заминала от желание да се доказва.
Знаците от детството... О, те са толкова ярки! В началото са спомените с баба й Елеонора, една „погражданена шопкиня от Елин Пелин“, живееща в София. Даниела, още „ходи права под масата“, но танцува чудно.
А баба й я подтиква: „Хайде, Цуре“. „Цуре“ в устата на баба й означава „детенце, душичка“. Усеща бабата, че на детето му иде отвътре да танцува. На сватба Даниела, малка като залък, се хваща на края на хорото и шашва всички.
„Ама къде играе това дете? Запишете го в „Росна китка“, казват хората.
Да, обаче родителите й работят, няма кой да я води, годините минават и тя е вече в IV клас и е изпуснала всичко. „Децата тук играят от 6-годишни“, казват на майка й, когато я води в ансамбъла. Рукват едни големи сълзи... „Ами добре, доведете я. Но да знаете, че ще бъде изключително трудно“, казват от ансамбъла.
Година по-късно е на едномесечно турне с представителния състав на „Росна китка“ във Франция. „Това е моят първи изключителен урок и благослов“, споделя Даниела. - Да си следвам пътя. За това съм изключително задължена на родителите си.“
В немската паралелка на 19-а гимназия всичките й съученици са с отличен успех, учили преди това немски. Тя не е. Ходила е на репетиции, вместо на „Алианс“. Чете „цвай“ като „змей“ (Днес като фолклорист се смее на това).
Тръгват подигравките. Решава да се премести, но учителят й по литература казва, че има дарба за езици, литература, история, родителите я подкрепят. „Това беше вторият кръстопът, от който взех вярната посока“, казва тя.
През 1983-а се дипломира като хореограф в Института за музикални и хореографски кадри в София. От 19-годишна е хореограф и преподава български танци на деца, младежи и възрастни.
През 1988-ма постъпва в СУ „Св. Климент Охридски“, където до 1997-ма завършва последователно (и паралелно) българска филология, философия и културология. През 1993-а специализира и фолклористика.
От 1994-а до 1996-а е хоноруван асистент по културна и социална антропология във Факултета по славянски филологии. Преподава в Нов български университет, НАТФИЗ, Театрален колеж „Любен Гройс“, 144 СОУ в София. Лектор е в няколко издания на семинара на Българо-американската комисия за образователен обмен „Фулбрайт“.
Прочети още
Един златен шанс без малко да пропусне – да стане стипендиант на програмата за научни изследвания Research Support Scheme (RSS) в Прага, на Фондация „Отворено общество“. В последния ден от срока трябва спешно да прати апликацията в Централна поща.
Пратката трябва да има печат от този ден. Тя печати до последно с латиницата (пишеща машина) на приятелката си Невяна. Хукват заедно с колата на Невяна и Емил, той буквално скача по пантофи и кара като луд до Централна поща.
Пристигат в 19:55, пощата затваря врати в 20:00 ч. В бързината нито тя, нито Емил са взели пари, а трябва да плати 5 лева. „Не се притеснявайте – казва й служителката, - аз Ви познавам. Вие преподавате на моето дете в паралелката по изобразително изкуство. Сега пускам пакета, а утре ще донесете 5 лева“. Късмет? Благослов?
„След одобрението на RSS през 2000-та година започна проект, който завъртя живота ми на не знам колко градуса“, споделя тя. Със спечелената стипендия от 2000-та до 2002-ра работи по проекта „Фолклорният танц днес. Теренни проучвания в България, Македония, Сърбия и Словения“.
По-късно натрупаният материал става основа на дисертационния й труд „Съставът за народни танци като културно явление в България“ като задочен докторант на Института за изследване на изкуствата – БАН.
В САЩ заминава за първи път през 2003-а по покана на Down Jersey Folklife Center с директор Ивета Пиргова. В периода 2003-а - 2008-ма провежда повече от 350 танцови уъркшопа в около 45 щата.
При пътуване за танцова конференция в Гърция през есента на 2003 г. се случва нещо важно. „На палубата на ферибота оркестърът от Северна Гърция вече е извадил инструментите - разказва тя. - Пайдушко. Трите пъти. Право. Слънце. Синева. Хубава музика.
На хорото се оказвам до Пат, американка. Заговаряме се, Пат разбира с какво се занимавам и казва: „Ти трябва да дойдеш да ги преподаваш тези неща, те трябва да живеят. Ще те свържа с моя бивш студент Барт Карпентър.“
Турнето започва от Източния бряг на САЩ и завършва на Западния бряг, като за Даниела това са „3 месеца живеене в куфар“. Повтаря се на следващата година, и на по-следващата. Пред американска аудитория Даниела представя балканската и в частност българската музика.
Годините от 2003-а до 2007-ма преминават в пътуване до Америка и връщане обратно за учителстване в София, с 50 до 70 полета на всяко турне. Среща американци, за които България е „The Quееn“ („Кралицата“) - като фолклорно богатство.
Пише и докторската си дисертация по етнохореология. По-късно монографията й „Съставът за народни танци като културно явление в България“ излиза като книга. Отделно, от години Даниела преподава и български език на американци, влюбени в българската култура...
В този „луд“ период тя среща професора по музика Гари Найберг, американец от шведски произход, който през 2004-а пристига в България като стипендиант на „Фулбрайт“.
Впечатлен е от Милчо Левиев на концерт в Портланд, Орегон, изумяват го българските неравноделни размери, иска да разбере повече за тази магична музика. Гари е сред слушателите на презентацията върху българската музика, танц и костюми с лектор Даниела.
След година тя получава писмо от него. Пише, че много би се радвал с неговия Symphonic Band да изсвирят пиеса, базирана на българските неравноделни размери.
Даниела осигурява партитурите - Петко Стайновата „Ръченица“ и Дико Илиевото „Дунавско хоро“, които да представят през 2006-а в Лонгвю, щата Вашингтон и Даниела да танцува пред оркестъра.
Прочети още
„Това са класически музиканти, много са се потрудили да не се препънат в тези 7/8, и свирят ръченицата едно широко, внимателно. Аз танцувам най-бавната ръченица на света. Но съм направила хореография, взела съм костюм“, смее се Даниела.
Публиката, никога не видяла такова чудо, е занемяла, а очите на маестрото са все в Даниела... След 2-годишна кореспонденция, тя получава предложение за брак.
Сватбата им през 2008-ма е приказна – до водопад, с квинтета на Гари, свирещ „Музика на водата“ на Хендел, а след това с оркестър „Нестинари“ от Сан Франциско. На сватбата са дошли и много от американците, на които Даниела е преподавала. Някои са облечени с костюми – български, хърватски, други.
Двамата с Гари живеят в Силвър Лейк срещу планината Света Елена, на около 195 км от Сиатъл. От 2013-а тя пътува всяка седмица до Сиатъл. Започва да сътрудничи на Българския център за култура и наследство, (основан през 2011-а година от българи и американци) по покана на Елка Русков, съпрезидент на Центъра.
По това време (2011-а) Мери Шерхард, американка, влюбена във фолклора ни, създава Bulgarian Voices of Seattle Women’s Choir („Българските гласове на Сиатъл“).
Даниела е поканена да ръководи детска фолклорна програма. Тя създава „Медена питка“, в която децата пеят, играят, четат приказки - така усвояват и по-добре езика. Асистент е дъщеря й Ана-Мария, която живее и учи в Сиатъл.
Идеята е колкото може повече деца да бъдат обхванати в „Медена питка“ и „Творилницата“ на художника и дизайнер Мария Апостолова.
През есента на 2013-а канят Даниела да подготви Коледния концерт. Коледарите на сцената (изпълняващи Ямболски буенек) са толкова въздействащи, че тяхното изпълнение става неизменна част от коледните концерти, на повечето от които тя е сценарист, режисьор и художествен ръководител.
Създава „Работилницата“ - фолклорна танцова работилница за любители танцьори през 2014 г.
От нея се „пръква“ формацията „Сиатъл чета“. Даниела се заиграва с двойното значение („сиатълчета“, „чета от Сиатъл“). Групата е за претворяване на традиционен фолклор на сцена. „Четата“ събира и реставрира носии, участва във фестивали, представя своята организация, България.
Голямата радост на Даниела е „Глаголницата“ - Обществото за поезия и литературна проза при Българския културен център в Сиатъл, създадено с цел да дискутира български автори и творби. По време на пандемията „Глаголницата“ приема електронен формат, със съадминистратор Албена Цанкова. Гости на „Глаголницата“ стават водещи поети, писатели, преводачи, издатели, художници.
На 9 октомври, по време на посещението си в България, Даниела Иванова-Найберг беше удостоена с паметен медал „Паисий Хилендарски“ от Райна Манджукова, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ).
Отличието й се дава за „значителен принос в съхраняването на българското езиково и културно-историческо наследство и поддържането на огъня на българския дух и самосъзнание сред нашите сънародници в Сиатъл и региона; за популяризирането на българските културни традиции и непреходни духовни ценности сред приятелите на България на американската земя“.
