Родените извън България деца от началото на Прехода, който продължава вече 32 години, вече са близо 400 000. Това показват последните данни на НСИ, информационната система ГРАО и на различни граждански организации. В световните класации България се води като страната, загубила най-голяма част от населението си след падането на Берлинската стена досега. Най-просто казано, това е следствие от съвпадането времево на икономическия и политически преход с демографския такъв, пише блогърът Боян Юруков. Половината от това намаление се дължи на вътрешни демографски процеси, които може да проследим до 50-те години на 20-ти век. Другата половина обаче е заради емиграцията и именно тя ще има най-силен ефект върху бъдещите поколения.
Колко и къде са децата?
От разделението по държави се вижда, че за тези почти 30 години най-голям дял имат децата, родени в Турция. Те представляват една трета от всички. Това са наследници на жертвите на изселването на български граждани през 80-те в Турция, които са получили паспорт по право след 90-та година. Малка част от тях живеят в България. Мнозинството са все още в Турция и една немалка част ще намерим в Западна Европа. Интересното за Турция е, че броят на децата с българско гражданство, родени там, расте относително постоянно до 2010-та, след което се стабилизира около 5000 на година, изчислява Юруков. Като общ брой следват Германия, Испания и Великобритания. Огромната част от децата в Германия и Великобритания са се родили в последните 12 години. В Испания и следващата държава – Гърция - има силно намаление след пика преди 10 години.
Има стабилен брой през годините от САЩ
който обаче е подценен, тъй като административната тежест заради разстоянието и недостатъчното консулско обслужване прави много трудно за доста да си извадят български паспорт, освен когато не е крайно наложително. Виждаме доста деца в Северна Македония, Молдова и Русия. Това са както деца на натурализирани граждани, така и такива, които са родени през 90-те, но са натурализирани едва наскоро. Предвид колко е бавна и изпълнена с корупция процедурата, последното надали е толкова рядко. В тази връзка може да очакваме все повече деца с българско гражданство, родени в Албания, предвид пика от натурализирани граждани от там в последните години. Дори да имаме такива данни обаче, трудно може да кажем със сигурност кой какъв е. Отново – всичко зависи от дефиницията на „българин“. Има немалко смесени бракове. Ако погледнем още едно поколение назад, практически всички в Турция и Северна Македония ще имат роднини, родени в България. Затова е невъзможно да се направи строго класифициране на данните. Натурализирани българи, емигрирали във Великобритания например, са им се родили деца там, които в България причисляват към броя деца на „емигрирали българи“. Това, което е по-лесно, е разделение по континенти. Виждаме, че мнозинството от българчетата, родени зад граница, са в Европа. В Азия почти всички са в Турция. Очаквано
най-много са в САЩ и Канада
Всъщност, в Канада има учудващо много българчета предвид, че имат аналогични проблеми и предвид заявките на някои в местната общност в щатите, че там е имало стотици хиляди българи. Ако изключим държавите, където има предимно натурализирани българи, виждаме, че силно намалява броят деца в Азия. Има деца, родени в някои интересни страни в последните 30 години – 78 в Нигерия, 4 на Сейшелите, 9 в Хонконг, 42 в Чили, 24 в Судан, 41 деца в Южна Корея и дори едно регистрирано в Северна Корея, към 2020 година.
Приносът на консулствата
Законът за гражданска регистрация задължава всеки българин да извади български акт на детето си, където и да е родено то. Също така задължава дипломатическите и консулските представителства, когато научат за такова дете, да изискват по служебен път чуждестранния им акт за раждане, да го изпращат в България, за да се извади български. По същия закон всеки български гражданин може да даде акта за раждане на детето си, родено там, и да иска по административен път да му се издаде български, който да получи пак в консулството. Оказа се доста трудно да се разбере колко често се случва това. Това е отчасти заради привидното незнание на Министерството на външните работи какво се случва. Основната причина обаче е, че има много различия – в местните условия, във взаимодействието с приемната държава, в самата диаспора и нуждите им, в административното обезпечение и отдалечеността на консулството. По неофициална информация актовете за гражданско състояние, каквито са тези за раждане, следва да се изпращат единствено и само по дипломатическа поща. Тя обаче е скъпа и се случва рядко, особено за по-отдалечените места. Това означава, че ако искате да ви се издаде акт в консулството, почти сигурно е, че ще чакате поне шест месеца, а понякога и година, докато мине пощата.
Служебно регистриране
От събраната информация става ясно, че 4550 акта за раждане са били препратени от консулствата на МВнР между 2015-та и декември 2019-та. По същия начин са минали още 4102 акта за брак и 3247 – за смърт. Това е на фона на 79471 раждания, регистрирани в ГРАО за същия период. Следователно за 94.3% от българите зад граница е било по-лесно да пътуват до България за акт на детето си, отколкото да го направят в близкото консулство. Между държавите също има големи разминавания в тези услуги. Отново – местните условия го предполагат. В Германия, Великобритания, Франция, Белгия и Швеция между 1.5 и 3% от актовете се изпращат от консулствата към МВнР. При някои родителите сами ги изпращат, но в повечето случаи местната страна ги изпраща служебно на консулите, те проверяват дали родителите вече са ги подали в ГРАО и ако не – препращат ги за служебна регистрация. Затова ако дете е родено в тези страни, има вероятност да има българско ЕГН заради законовите изисквания дори родителите му да не са предприели тази стъпка.
Как да получите BG гражданство за роденото в САЩ дете – по пощата
Според българското законодателство всяко дете, на което поне един от родителите е български гражданин, съответно е български гражданин по произход. За да има дете, родено в чужбина, българско гражданство и ЕГН обаче, родителите трябва да го регистрират в Родината. Така е по закон, но все по-малко родители го правят. Процесът по регистрация на новородено в чужбина българче за много родители обаче изглежда тромав и труден. „Според зависи на какъв човек попаднеш, за съжаление. Може да попаднеш на много услужлив, който ще направи всичко възможно, за да ти помогне и ще оцени, че
искаш да изкараш ЕГН на детето си
което е родено в чужбина, но може да попаднеш и на човек, който ще ти създаде пречки“, казва Елица Желязова, чийто син Майкъл е български гражданин, роден в Чикаго. Тя успява да му издаде ЕГН в града си по местоживеене в България през лятото, докато е на почивка там за 2 месеца. Не всеки родител обаче може да си позволи това. За улеснение на българите в САЩ, регистрацията на българче, родено тук, може да стане и по пощата. Нужни са три документа: заверен превод на американския акт за раждане с поставен апостил и молба в свободен текст до дипломатическата ни служба – посолството или консулството. Първата стъпка от процеса е поставянето на апостил върху удостоверението му за раждане. Той се получава в офисите на щатския секретарият по местоживеене. Таксата в Илинойс например е 2 долара. „Това е вид легализация, с която документът може да се използва не само на територията на Съединените американски щати, но и в чужбина“, обяснява консул Евгения Иванова от службата в Лос Анджелис. Oфисите на Secretary of state във всеки щат извършват тази услуга и по пощата. За улеснение на родителите на българчета тук, Консулските ни служби в САЩ също приемат заявления по пощата.