Днес за все повече хора Денят на благодарността е празник със семейството, печена пуйка, пътуване и весели моменти. Но дали сме се замисляли какъв е произходът на ежегодната традиция и каква е истинската история зад нея? И тази година на 25 ноември хората в САЩ се чества един от най-популярните празници. През 2021 г. се навършват 401 г. от официалното му обявяване. Всичко започва през септември 1620 г., когато малкият кораб „Мейфлауър“ напуска пристанището на английския град Плимут. Той превозва 102-ма религиозни сепаратисти, които не подкрепят теологията на новосформираната Англиканска църква. Затова

тръгват да търсят нов дом

където свободно да практикуват вярата си, повлияни и от обещанията за собствена земя, очакваща ги в Новия свят След почти 66 дни в необятния океан „Мейфлауър“ първо пуска котва близо до полуостров Кейп Код, а след месец прекосява Масачузетския залив и най-сетне акостира. Така се създава една от първите европейски колонии в Северна Америка, която кръстили Плимут – в чест на английския град.

Акостиращите пилигрими от „Мейфлауър“.

Първата зима пилигримите, както вече започнали да се наричат помежду си, посрещат на борда на кораба, но едва половината от тях успяват да дочакат пролетта в Новия свят –

мнозина загиват заради суровия климат

 

скорбута и други болести. През март 1621-а, след като акостират на бреговете на бъдещата Нова Англия, са посрещнати от местното индианско племе Абенаки. Двата народа бързо установяват приятелски отношения – индианците научават европейските заселници, вече доста изнемощели от недохранване и болести, как да култивират царевица, да извличат сироп от кленовите дървета, да ловят местни риби и да избягват отровните растения. През ноември същата година, след първата успешно събрана реколта царевица, губернаторът Уилям Брадфорд решава да организира първото честване на Деня на благодарността, въпреки че тогава празникът все още няма официално име

 за да благодари за топлата храна

 

и приятелството на индианските племена Абенаки и Уампаноаг към английските заселници. Второто честване на Деня на благодарността се случва през 1623 г., когато пуританите искат да благодарят за края на тежката суша, която едва не унищожава цялата им реколта. Почти сто години след това, по време на Американската революция, новосъздаденият Конгрес на САЩ решава празникът да продължи поне с още няколко дни, а през 1789 г. Джордж Вашингтон издава първата прокламация на Деня на благодарността. В нея той призовава американците да изкажат своята благодарност за щастливото приключване на Войната за независимост и успешната ратификация на Конституцията на Съединените щати. През 1817-а Ню Йорк става първият щат, който официално приема и започва да празнува тържествения ден, докато за южните щати

той си остава все така непознат

 

Празникът най-сетне става официален за цялата държава през 1863 г., по време на Гражданската война, когато тогавашният американски президент Ейбрахам Линкълн апелира към всички американци да помолят Господ „да закриля всички вдовици, сираци, скърбящи или страдащи в този плачевен граждански конфликт“ и „да излекува раните на нацията“. Тържеството е насрочено за последния четвъртък на всеки ноември и така се празнува чак до 1939 г., когато 32-ият президент Франклин Рузвелт го премества със седмица напред, за да стимулира по този начин продажбите на дребно по време на Голямата депресия.

Ето как изглежда една типична трапеза за празника.

Това обаче не се харесва на американците и още през 1941 г. Денят на благодарността отново започва да се чества в последния четвъртък на ноември. Впрочем по времето на Рузвелт празникът е наричан и „Franksgiving“. Въпреки че все още не е напълно ясно кога и как пуйката започва да се свързва с празника, в днешно време тя си остава един

от най-големите му символи

 

Още повече, че почти няма американец, който да не се угощава с традиционната печена птица. Другите типични блюда, които се сервират на трапезата, са картофено пюре, плънка, сос и сок от червена боровинка, пай от тиква, ябълки или ядки пекан. В документите на Плимутската колония се съдържат доста точни данни за храната на заселниците. Те са яли царевица, ябълки, круши, тиква, картофи, дори ягоди. Единственото месно блюдо на празника било еленското. За пуйки нищо не се споменава, а при археологическите разкопки също не са намерени кости от животното на място, където се предполага, че се е състояло първото тържество.