Невероятно е, че България събира на малката си територия толкова разнообразни и пленителни природни забележителности, вълнуващи архитектурни паметници, запазили историята ни жива до наши дни. Има толкова много красиви места, които си заслужава да разгледаме. BG VOICE ви кани заедно да попътуваме из красотите на Родината. Готови ли сте вече? Хайде с нас на път към една пленително място! Открай време пещерите са привличали човека, били са негово убежище, място за ритуали и обреди, но в същото време са предизвиквали и необясним страх от непознатото. Това усещане преди всичко е свързано с митовете и легендите, според които пещерите са дом на легендарни същества – змейове, самодиви и дяволи. Вече сме по стъпките на Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер и други велики американски актьори, нарушили спокойствието на нашите злощастни прилепи, докато снимат филма „Непобедимите“ в Деветашката пещера до село Деветаки – популярно напоследък място, често обърквано с пещера Проходна. Едно от най-мистичните места в България, пещерата
крие тайни на извънземни цивилизации
разказват посветени в свръхестественото. Мистериозните отвори по нея, за които от десетки години изследователите не могат да намерят обяснение, всъщност са причинени от летящи чинии, които кацнали там много отдавна, твърдят уфолози. [su_image_carousel source="media: 118943,118942,118941,118940,118939" crop="none" align="center" dots="no" autoplay="0"] Според легендите величествената галерия, която се разширява и образува най-голямата пещерна зала на Балканския полуостров, всъщност от хилядолетия е притегателна сила за извънземни пришълци. Големите размери на пещерата, осветена от седемте необикновени отвора, са привличали хората от дълбока древност. Открити са доказателства, че пещерата е била населявана от хора от седем епохи – от старокаменната - преди около 70 000 г. - чак до Средновековието. Домовете на предците ни там били изградени от дървен плет,
намазан с кал и покрит със слама
В жилищата имало огнище, както и разнообразни глинени съдове. Открити са и много различни погребения, характерни за съответните епохи. На една от дръжките на амфора е открит печат, който доказва, че хората, които са живели в тази пещера, са общували и търгували с остров Родос, като най-вероятно са си доставяли вино от там. През римската епоха в централната част на пещерата над малко естествено изворче е било изградено светилище. Сред останките от него е намерена оброчна плоча с изображение на Артемида, яздеща сърна. Деветашката пещера оцелява въпреки военните, кинаджиите и туристите. Горда, могъща, величествена – тя по-скоро извиква представата за грандиозна постройка с купол, през чийто грамаден вход светлината влиза в изобилие, но жегата не успява.
Лястовици се стрелкат под свода,
светлината прониква през отворите в него като прозрачни стълбове. Реката се влачи мързеливо в коритото си, мирише на влага и пръст. Местните хора наричат Деветашката пещера Маарата (от турски език – означава пещера) или Окната заради седемте различни по големина отвора на тавана. Местни разказват, че германците складирали в пещерата боеприпаси, но през есента на 1944 г. им се наложило да се изтеглят набързо и нямали време да ги изнесат, затова решили да ги затрупат, като я взривят. Опънали дълъг шнур, за да я гръмнат от разстояние. Но местен овчар се препънал в кабела и без да знае за какво е там, срязал голямо парче от него и си го прибрал. Така, без да иска, спасил пещерата.
Крушунските водопади –
една синьо-зелена приказка в царството на елфите - са едно от най-красивите места за посещение и туризъм в България и само на 30 км от Деветашката пещера. Цяла водна феерия от прагове, басейни, водоскоци, редуващи се, докъдето погледът ви стига. Падащи от 15-метрови карстови скали, Крушунските водопади са неповторими по красота и въздействие.
Системата от водопади, които се спускат от карстови тераси и образуват „синя“ водна каскада с много прагове и басейни, се намира в близост до ловешкото село Крушуна и е уникална за България. Мястото е леснодостъпно – изградени са парапети и тераси, от които могат да се наблюдават водните струи. Екопътека достига и до пещерата,
от която извира самият водопад
Водата на Крушунските водопади е оцветена в ярко синьо, което се дължи на разтворения травертин вътре. Това е вид варовик, който е пясъчен на цвят, но когато е пуснат във вода, отделя син цвят. Среща се в топли минерални води или води, богати на калций, тъй като се получава чрез отлагане на калциев карбонат, характерен за такива извори. Водопадите „работят“ през цялата година и разходката покрай тях почти винаги носи свежест и приятно изживяване, а и лек мирис на скара в някои части на парка. За да се обходят всички забележителности покрай екопътеката, са необходими около час и половина, без да се бърза. Периодът на пролетното пълноводие е най-добър за посещения. Реката на водопадите се нарича Маарата и извира от пещерата в горната част на екопътеката. Тя е дала името на цялата местност, която е обявена за природен парк. Наоколо ви обгръща гъста растителност, през която трудно се вижда дори пенливата река, покрай която криволичи пътеката.
