„В Тайван съм в момента, обичам да си почивам тук - казва Димитър. - Връщам се в Китай, за да посрещна с приятели китайската нова година. После летя към остров Бали, където съм си уговорил срещи с българи.“
И тази зима Димитър Владиков използва дългата си ваканция като университетски преподавател в Китай, за да пътува до Родината, където всяка година уважава рождения ден на майка си на 31 януари. А после отпрашва по следите на голямата си страст - да посещава острови.
Той е един от най-успешните университетски преподаватели зад граница, но това далеч не е всичко. Животът на този весел, забавен и самоиронизиращ се 46-годишен мъж е изтъкан от контрапункти.
Прочети още
Той е адвокат по инвестиционно право, преподавател по различни дисциплини в Хуанджоу и Шанхай,
основател и първи директор на българското училище в Шанхай,
автор на 8 книги... Освен това е 6-шесткратен шампион на България по таекуондо, треньор по кикбокс и муай тай на китайци, авантюрист, пътешественик и луда глава.
Една жестока лична трагедия го запраща на другия край на света. Скоротечен рак му отнема голямата му любов - съпругата Мария. Макар да е много успешен юристконсулт в Агенцията по инвестиции, сериозно се замисля да замине за чужбина, да се откъсне от местата, които го свързват с трагедията. Има амбицията да продължи успешната си кариера като юрист.
„Желанието беше да изляза не само от България, но и от Европа, колкото се може по-далече - казва той. - Подадох 50-60 CV-та, но отвсякъде ми писаха, че не се интересуват от моето европейско право.“ Спира се на 3 оферти. От САЩ - работа като фитнес инструктор, от Катар - пак за спорт. Единственото предложение за университетски преподавател идва от Китай, с готов договор, който го чака само да подпише. И вече 10 години Димитър Владиков е там.
В азиатската страна той пристига след солидно образование: английска гимназия в Благоевград и „Право“ и „Българска филология“ в Югозападния университет в Благоевград, като второто завършва с отличие.
През годините в Китай е преподавал „Международно търговско право“, „Бизнес английски“, „Публична реч“ и „Международна логистика“ в Хуанджоу и Шанхай. Сега преподава „Бизнес комуникации“ в бизнес колежа в Хуанджоу, където са му предложили по-добри условия от тези в университетите в Шанхай.
Димитър дори се е преместил да живее от Шанхай в Хуанджоу -
най-хубавия туристически град с мек климат.
Той е и една от 5-те бивши столици на Китай, а също и градът на милиардерите. Петима от най-богатите хора в страната живеят там.
Като преподавател Димитър Владиков е взискателен. Твърди, че е непреклонен пред смелите ухажвания на студентките. „Виж, връзки с преподавателки може“, шегува се той. Тази зимна сесия пак е писал двойки. „След мен обаче асистентът ми китаец ги пусна на поправителната сесия“, смее се професорът.
През 2019-та е приет с пълна стипендия за докторантура в катедра „Медии и комуникации“ на университета „Джаотонг“ в Шанхай, който е на 60-о място сред 100-те най-добри университета в света. Разбира, че не може да бъде с виза и като докторант, и като преподавател. А като преподавател ще получава 5 пъти повече. „Не държа на титлата „доктор“, така че избрах работата в университет“, споделя той.
Развил е докторанта си в книга - учебник. Темата е национално брандиране, или как може една малка държава като България да стане по-популярна и да се конкурира с големите сили като Щатите, Русия, Китай.
Един от многото таланти на професор Дими, както с любов го наричат китайските студенти, е да бъде сладкодумен лектор, събеседник и разказвач. Осемте му книги са във всички жанрове – разкази, учебници, роман и пътеписи, на български и английски.
Последната му книга - Islets of Heaven („Райските острови“)
е с пътеписи от 16 острова и е двуезична - на английски и български. „Знаех, че във варианта английски и китайски щеше да е в огромен тираж в Amazon, но реших книгата да бъде двуезична на английски и български, като подарък за рождения ден на майка ми“, споделя той.
Книгата е много близка на сърцето му, защото отразява голяма негова страст - да „колекционира“ тропически острови. Към тях потегля на почивка, когато започнат дългите му ваканции като университетски преподавател, и след като е изпитал 300-400 студенти и се чувства „изстискан като лимон“, с пресипнал от говорене глас.
„Защо острови? Защото от дете ми се иска да съм повече на топло. Израснах в Благоевград, в подножието на Рила и Пирин, зимите там бяха доста студени. Затова сега от 8 години, от 2016-а, прекарвам отпуските си на екзотични острови. Просто си сбъднах една от детските мечти - да си карам зимата на топло“, споделя той.
От Китай му е много лесно да лети до която и да било екзотична дестинация, тъй като има много директни полети. „Качваш се на самолета и след час, час и половина си където пожелаеш в тропиците около екватора“, казва той.
Колкото по-див и забутан е островът, толкова по-добре за него. „Предпочитам такива тихи места, нали 10 месеца в годината съм обкръжен от студенти, постоянно говоря, плащат ми, за да говоря и когато си почивам, искам да не се налага да бърборя постоянно“, споделя Димитър.
„Не било интересно по плажовете? Ама как да не е интересно, супер е - смее се той. - Пред теб океанът, спокойствие. Запалиш една пуричка, пийнеш си коктейлчето...“ Но задължително съчетава почивката си с тренировки, за да поддържа форма, защото е и треньор по кик-бокс и муай тай.
Пътешествията му далеч не са само „размазване по плажовете и баровете“. От 16 до 24 февруари ще е на остров Пукет - „Перлата на Адаманско море“, на много интензивен тренировъчен лагер. Сутрин тренира много рано, преди жегите, храни се здравословно, после плаж и отново 4 часа тренировки с боксовите ръкавици и спаринги с местни състезатели по муай тай. После тайландски масаж. Със спорта има интересни преживявания навсякъде - в Патая и Банкок, в Саня, Пукет.
Едно от най-любопитните пътувания е до Джеджу - най-големия остров край бреговете на Южна Корея - „Островът на любовта“. Основната му забележителност е „Паркът на любовта“, с еротични скулптури, излезли сякаш от „Камасутра“. Голи мъже и жени в различни пози, и всичко представено много натурално. „За туристите е по-голяма атракция от вулкана Фукушима, който също е на острова“, смее се Димитър.
„Джеджу е една от основните точки на южнокорейската K-Pop култура, която подлуди света. Там може да срещнеш много високи и слаби момчета, обезкосмени, гримирани, с червило, с прически“, разказва той. От Джеджу лесно може да се стигне до остров Окинава в Япония, с уникален плаж, на който вместо пясък има съвсем мънички морски звезди.
В Тайланд много му харесва остров Патая. Там е най-големият парк на тигрите и едно от любимите му занимания е да ги гали и да храни малко тигърче с биберон. В Патая е видял и Светилището на истината, където бездетни жени се молят за деца. „В този будистки храм всичко е направено от дърво, няма метал и камъни. Впечатляващо“, казва той.
Любим му е китайският остров Хайнан,
където ходи често. Много гъсто населен, цял Китай е там на почивка. Но той намира място без тълпа от туристи. От едната страна е Южнокитайско море, от другата - джунгла.
„Беше толкова гъсто населен с палми, други дървета и тропически растения, че решихме с двама приятели да вървим пеша - от плажа до върха на един хълм в джунглата. И лееекичко така се поизгубихме, защото там няма покритие на джиесемите, ориентираш се само по едни пътеки. Вървим ние, вървим, около нас - змии, маймуни, разни отровни паяци. Но поддържаме весело настроение. Като стигнахме върха, видяхме статуя на дракон... Почувствахме се като покорители на острова“, разказва той.
Най-отдалечен от България остров, който е посетил, е Уайкики на Хаваите. „Там имат много интересни обичаи с танци, даже правят и като нашите нестинарки - танцуват върху огън или въглени“, споделя Димитър.
„Не съм си и помислял да спирам да обикалям по острови. Бях до началото на февруари в София, точно когато заваля сняг и имаше студ. Още в самолета за Тайван се съблякох по къси панталони и все едно си отивам вкъщи, на топло, на 30 градуса“, смее се Димитър.
Приключенецът е посетил над 40 страни, но островите си остават голямата му любов и страст. Планира и втора книга на тема „Райските острови“ и сега трупа впечатления. Обмисля дали да я издаде и на китайски.
От София през Истанбул е кацнал в Тайпе, оттам в Тайнан. Връща се, за да посрещне китайската нова година - „Годината на дракона“ в събота, на 10 февруари. После лети към остров Пукет, където очаква с нетърпение срещите с вдъхновяващи българи, чиито истории е чел в BG VOICE.
