сн. Уикипедия
Асцитът (събиране на свободно подвижна течност в коремната кухина) е симптом на цяла група заболявания. В повечето случаи се асоциира с чернодробна цироза, състоянието обаче често се среща и при хора с хепатит В и С. Асцитът може да бъде и следствие от сърдечно-съдови, бъбречни и злокачествени заболявания в по-напреднала фаза. Първоначалните симптоми на асцит са свързани с раздуване на стомаха, което пациентите най-често отдават на газове или напълняване. Болните обикновено са хора на възраст и в повечето случаи не обръщат голямо внимание на факта, че коланът им отеснява. В повечето случаи решават да потърсят лекарска помощ едва когато видимо наедреят в коремната област и започнат да им отичат краката.
Пациентите с асцит обикновено намаляват приема на храна, тъй като при прехранване усещат тежест от притискането на вътрешните органи. Въпреки това слабеят, защото в повечето случаи черният дроб е увреден и не произвежда достатъчно белтъчини. Основното тегло се поема от корема, а крайниците отслабват. В крайни фази по самия корем на болния се появяват характерни съдове, при мъжете изчезва окосмяването и се увеличават млечните жлези. Възможно е обаче при съвсем здрави жени да има свободно подвижна течност (20 мл до 50 мл), която не е патология и не е повод за притеснение.
Асцитът в началната си фаза не боли и е труден за диагностициране. Може да се открие само при ехографски преглед. Той регистрира дори малки количества течност и донякъде помага на лекаря да се ориентира за основното заболяване. Втората степен е видима (коремът е наедрял и в легнало положение течността отива по страничните флангове) и дори обикновен преглед може да установи наличието на течност. След установяване на асцит се прави коремна пункция, с която се взема течност за изследване. Тя дава представа на специалиста за характера на асцита (дали е възпалителен или не) и помага да се открият евентуални злокачествени клетки.
Срещат се доста тежки случаи на пациенти с над 20 литра свободна течност в корема. Към тях не бива да се подхожда грубо - тоест да се източват наведнъж или за кратък период от време големи количества течност. Максимумът е 6-7 литра за една седмица, като паралелно се провежда заместително лечение с белтъчни препарати. Това се налага, тъй като коремната течност е белтъчна смес (албумин) и нейното източване вреди на организма.
Съществуват и т. нар. шънтови операции, които се правят при повишено налягане на съдовете на черния дроб, но предпочитаният метод за лечение на асцита е медикаментозна терапия с обезводняващи средства.
Пациентите с асцит трябва да знаят, че могат да живеят комфортно дори с малко течност в коремната кухина, стига да си вземат лекарствата и да спазват диетата. Приемът на сол при тях трябва да бъде снижен до максимум 2 г гневно (една трета чаена лъжичка). Препоръчително е да приемат повече белтъчна храна - извара, месо. Да се избягват мазни и газообразуващи храни. Приемът на вода трябва да бъде нормален. Не е нужно пациентите да се лишават от прием на течности, тъй като водата няма отношение към натрупването й в корема.
Д-р Никола Станчев