Дончев говори за Айн Ранд, либертарианството и демокрацията – момичките около него си плюскат
Сашо Дончев е емблематична фигура в българския политически и бизнес живот. Но още по-емблематична фигура е в българския преход. В момента той е издател на вестник „Сега", собственик на газовата фирма „Овергаз" и председател на Българската стопанска камара. По няколко пъти в годината присъства на някое мило мероприятие с много публика, на което се плюска и пие, а той между другото изнася лекция за демокрацията. Нарича я беседа, но никой не трябва да остава с погрешното впечатление, че там тече дискусия. Тече единствено монолог на Дончев, подобен на моноспектакъл, дълъг близо два часа и половина. Като конструкция той е един и същ - г-н Дончев обяснява какво е демокрацията и кое куца на българската такава, но винаги изпуска и по нещо пиперливо. Невинаги около него има камери, които да го документират.
Последната му среща обаче се оказа паметна. Този път там имаше не просто камера, а самият Сашо Дончев бе участвал като режисьор на снимките. Той лично е организирал заснемането на речта си, лично е санкционирал обработката на материала и публикуването му по различни интернет страници и в YouTube.
Срещата е била стъкмена от организация със забележително име - Институт за свободен капитализъм „Атлас". Но да не си помислите, че негов шеф е някой крупен капиталист или поне бизнесмен! Нищо подобно! В България по традиция всичко е с главата надолу - журналисти правят партии, политици се правят на журналисти. Та и този „институт" е основан също от журналист - репортера в телевизията на групировката ТИМ-„България он еър" Калин Манолов.
На 30 март въпросният „институт" срещнал г-н Дончев с Дамския бизнес форум, където газовият бизнесмен се развихрил с различни словесни абракадабри за прехода, демокрацията и каквото се сетите друго. Записът все още може да бъде видян в YouTube, затова тук предългата му лекция как да изглежда световната - и българска в частност - демокрация и как следва да се държи демократичният човек няма да преразказваме - всеки може да си я изгледа, ако има съответното търпение. По някое време г-н Дончев включва в теоретичната част и примери от практиката. Разказва как в унисон с демократичните практики членът на Изпълнителното бюро на БСП Георги Гергов, който е и крупен бизнесмен, реално милионер, му посредничил за тайна среща с главния прокурор Сотир Цацаров, която се състояла в ЦУМ, собственост на г-н Гергов.
На нея Сашо Дончев поискал нещо от главния обвинител на държавата (какво - никой не казва). В отговор пък г-н Цацаров му заявил: Да, ама ти защо финансираш партия „Да, България" (създадена от приятелския кръг „Капитал" около медийния бос Иво Прокопиев - един от основните получатели на грантове от „Америка за България"). Според Сашо Дончев прокурорът му бил казал също, че финансирайки тази партия, „поведението му става нетърпимо и непоносимо". Основателят на „института" с гръмкото име Калин Манолов обясни, че никой от участниците в срещата не е задавал въпрос в тази посока към Дончев. Шефът на „Овергаз" направил това изявление по собствена воля. „Защо господин Дончев направи това изявление в контекста на срещата, аз не знам", каза журналистът.
Г-н Манолов признава, че срещата била уговаряна повече от месец и имала за цел домакините да бъдат запознати с философията на Айн Ранд, която Институтът за свободен капитализъм „Атлас" разпространява. Айн Ранд е рускиня от еврейски произход, която бяга в Америка. Тя е позната по света със своята философска теория „Обективизъм", дала основите на либертарианското движение.
Колкото души в България знаят що за движение е либертарианството, толкова са чували и за Айн Ранд. Провеждането на среща, чиято основа са идеите на отдавна починалата философка, в България е ни повече, ни по-малко демонстрация на елитен фасон и търсене на начин присъствалите да заявят принадлежността си към по-висшето общество в страната. Самото мълчание на зрителите, никой от които така и не знае какво да попита „лектора" Дончев нито за демокрацията, нито за либертарианството, нито за Айн Ранд, чието име мнозина от присъствалите може би са чули на вечерята за първи път, е красноречив. Още по-красноречив е фактът, че докато текат мъдрите слова Дончеви, някои момички на две кълки разстояние от него плюскат, та пушек се вдига, без да ги вълнува ни Ранд, ни демократичната същност на вечеринката.
Извън тази случка, която, поради нищожността на българския обществен живот напоследък, предизвика буря из медиите, има много по-стряскащи неща, които правят впечатление. Нито един вестник, нито едно радио, нито една телевизия, още по-малко пък нито една онлайн медия - в България онлайн медиите са символ на дребнотемие и повърхностност - не написа нито един свестен анализ на случилото се. А имаше какво да се напише и то трябваше да започне с проследяване на кариерата на Сашо Дончев още от зората на демокрацията. Защото той не се е появил като нейна пътеводна светлина сега. Той е неин продукт.
Та кой е Сашо Дончев?
Роден в Ямбол, г-н Дончев попада във водовъртежа на висшето общество веднага след като няколко комунисти от БКП решават, че вече ще се строи капитализъм. Неговата фирма „Овергаз" се появява за първи път в общественото пространство в момента, когато единият от тези комунисти - Андрей Луканов, все още смята, че в България ще има капитализъм от китайски тип. Управляващата класа ще си останат хората от Политбюро на ЦК на БКП и техните деца и роднини, а частният бизнес ще се контролира от тях под формата на огромни монополи. Луканов виждаше като такъв монопол всички нефтени и газови компании и до смъртта си положи неимоверни усилия да ги наблъска в руско-българския монопол „Топенерджи". Една от фирмите в него трябваше да е и „Овергаз", част тогава от „Мултигруп". Днес никой от големите играчи около Сашо Дончев не е между живите. Любителят на държавни капиталистически монополи Луканов бе убит. Шефът на „Мултигруп" Илия Павлов бе убит. Но Сашо Дончев е жив и изнася лекции по либертарианство.
Дълги години издаваният от Дончев вестник „Сега" заемаше откровено проруски позиции. Дори убийството в Лондон (вероятно от дългата ръка на Кремъл) на дезертьора от КГБ Андрей Литвиненко в „Сега" бе отразявано като едва ли не дребна битова драма. И това бе така, понеже до миналата година „Овергаз" бе единственият посредник между „Газпром" и България. Всички газови доставки преминаваха през тази фирма, а винаги по време на преговорите между българските власти и руския газов гигант Сашо Дончев стоеше от страната на руснаците. В началото на 2016 г. обаче нещо между Дончев и руснаците се пречупи и те го отрязаха от газовия и финансовия поток. Именно тогава и нещо в душата на Дончев се пропука, та той изведнъж стана либертарианец и поклонник на западните демократични ценности.
