сн. архив BG VOICE Джулиана Борелли бе легендарна личност в Бургас. Не само заради екзотичното си име, разкрепостения си характер и провокативното си поведение. Тя бе дъщеря на първата знайна проститутка в морския град, за която се носеха митове по времето на комунизма. Животът на майка й Славея бе толкова невероятен в онези сухи и скучни времена, колкото невероятна бе и смъртта й. Около нея витаеха най-различни предания - че била приближена на най-първите комунисти, някои от които дори си я поръчвали, и така избягвала трудовите лагери. Че работела за ДС, откъдето я насочвали към по-специални клиенти, които да обслужи и проучи. През 1985 г. обаче късметът не бе на нейна страна. В една есенна вечер някой подпали дома й, който се намираше в самия център на града до почти единствения сносен тогава хотел „България". На следващата сутрин сред останките намериха обгорялото й тяло и овъгления труп на малкия й осемгодишен син. Разследването не откри кой знае колко. Личеше си, че властите нямат интерес да разкрият случая Очевидно Славея бе стъпила накриво пред комунистическата управа и това е струвало живота й. Джулиана, родена от кратка авантюра на майка й с италианец, оцеля в този пожар, за да продължи по пътя на Славея. В средата на 90-те години на нея й предстоеше едно запознанство, което щеше да бележи живота и смъртта й. Тя се сближи с 22-годишния Георги Орешков и неговата приятелка Ирена, все още ученичка. Тримата бързо си паснаха. Харесаха се и защото имаха общи разбирания за живота и разкрепостения секс. Ирена, също както и Джулиана, бе бисексуална. Георги пък бе опитвал всичко и с момчета, и с момичета. Постепенно тримата си станаха толкова близки, че споделяха общо легло и общи сексуални фантазии. До 22 април 1997 г.
Тази вечер обещаваше да е като всяка друга. Георги и двете момичета отново се бяха събрали в апартамента му, недалеч от Висшия химико-технологичен институт в края на Бургас. Първоначалният им замисъл бе да хапнат, да пийнат и след това да правят любов, но събитията се стекоха не точно по план. Тримата започнаха да пият водки, а вместо безалкохолно използваха бяло вино. Джулиана и Ирена междувременно ходиха до банята да се къпят, после продължиха да пият с Георги и така вече не можеха дори да преброят колко чашки са пресушили. По някое време тримата се озоваха в едно легло Орешков, който досега никога не бе имал нищо против да споделя приятелката си и с Джулиана, изведнъж реши, че отношенията между тях двете са се задълбочили. Отнякъде в главата му се загнезди ревност, която ставаше по-силна и по-силна. Накрая той вече нямаше власт над себе си. Ревността преля в гняв, който отприщи най-необузданите му и дълбоко скатани особености в неговия характер. Разбира се, зад всичко това стоеше алкохолът, който понякога кара човек да е по-директен в действията си и откровен в разговорите си от всякога. Без сам да осъзнава как, Георги извади от едно чекмедже шило с 40-сантиметрово острие и като се надвеси над вкопчените женски тела, го заби в Джулиана. От тялото й избликна като гейзер кръв, това сякаш отприщи още повече агресията и той замахна отново. Забиваше острието още и още. Джулиана вече агонизираше, а Ирена най-невъзмутимо стана от леглото, отиде в банята, за да се измие от кръвта й. След това си поръча такси и се прибра в квартирата си, все едно просто е била на някакъв филм на ужасите, който е изгледала докрай и по време на финалните надписи е напуснала киносалона. Георги Орешков не реагира. Дори не се опита да я спре. Останал сам с трупа, той изведнъж изтрезня. Започна да умува как да се отърве от тялото и да заличи следите от убийството. Точно в този момент в апартамента през незаключената от Ирина врата влязоха двама негови приятели. Вместо да се опита да прикрие кървавото престъпление той им разказа какво се е случило и поиска съвет от тях какво да прави с трупа. „Мислех, че мога да им се доверя, защото знаех, че братът на единия от тях беше убил и нарязал тялото на жена си", ще каже дни по-късно Георги пред следователя. Приятелите му обаче побързаха да си тръгнат, а след около час единият от тях се обади в полицията. Орешков взе един макетен нож, с който преди време бе разкроявал балатум, и започна да разчленява трупа на Джулиана. Отряза краката и ги опакова в черни найлонови торби. Отнесе зловещия товар до един от страничните корпуси на института. Там той зарови частите от тялото и се върна за следващите. С удивителна вещина той успя да транжира тялото, все едно го е правил стотици пъти преди това. Отряза главата, а след това и ръцете. Започна да ги опакова в найлонови торби, но тук нервите му не издържаха, прилоша му. Той се опря на една от стените в хола и запали цигара. Точно така го завариха полицаите. По-късно съдебните медици обясниха в съда, че Джулиана е агонизирала не по-малко от един час. Смъртта е настъпила от кръвозагуба от дълбоките прободни рани, които са засегнали жизненоважни органи. Три от тях са в гръдния кош и една в корема. Петата била по-плитка и не е била смъртоносна. Убийството е извършено по особено мъчителен за жертвата начин, с особена жестокост, реши съдът и определи за Георги най-строгото наказание - смърт чрез разстрел. Орешков обаче имаше повече късмет от жертвата си и нейната майка. Точно по това време в България вече бе в сила мораториумът върху изпълнение на смъртните присъди, които в края на 1998 г. и нацяло бяха отменени. Така той оцеля и вече 14 години е в бургаския затвор
