За личния живот на една от най-успешните и красиви владетелки в Европа през миналия век днес се знае малко. Мария Румънска е родена през 1875 г. в графство Кент и е внучка на легендарната английска кралица Виктория. На 18 години тя става кралица на Румъния чрез брака си с румънския принц Фердинанд I Виктор, който се възкачва на румънския престол, но тъй като Първата световна война вече е започнала, коронацията на кралската двойка се отлага за 1922 г. Въпреки това Мария показва силен характер на патриот и управник, както историци пишат. Оказва силно влияние върху политиката на страната си, като именно тя настоява Румъния да се включи във войната на страната на Антантата. Кралицата се записва като медицинска сестра на Червения кръст и се грижи с голям любов и всеотдайност за ранени войници. Даже по това време успява да напише и книгата си „Моята страна“, като със средствата от продажбата й

финансира Червения кръст

 

Винаги усмихната, със златисти коси и сини очи, Мери или Миси, както са я наричали нейните поданици, е била любимка на всички. Като кралица тя събира овации, но в личния си живот е дълбоко нещастна жена. Тя обича Фердинанд и е силно привързана към него и към шестте си деца, но истинската любов непрекъснато бяга от нея. В имението на своята приятелка Марта Бибеску Миси среща румънския аристократ Барбу Щърби. Той е красив, привлекателен и най-вече изпитва силни чувства към своята кралица. Готов е да й помогне с всичко и дори да жертва живота си за нея.

През 1918 г. Мария се запознава и с 51-годишния военен летец, канадеца Джоузеф Бойл. Бойл е собственик на спортни клубове, има бизнес с животни и организира експедиция до Клондайк. По време на Първата световна война той е доброволец летец. И Щърби, и Бойл имат съпруги, но и двамата

 се съревновават за любовта на Мария

Една година след смъртта на Бойл (1923 г.) Миси изпада в тежка депресия и предприема едно спасително пътуване до Южна Добруджа. Четиридесет и деветгодишната Мария била пленена от балчишките бели скали и морето, от вековните дървета, полските цветя, от водопадите и ручеите, които се стичали по земята. Тогава Мария взема решение, което й помага да се лекува от духовните си рани. По-късно ще напише за мястото, което е зърнала заедно със сина си принц Николай през 1921 г.: „Цял живот съм мечтала за такова място, представяйки си, че то може да бъде открито само в Италия, а ето го тук в Балчик". Дава му турското име „Tenha Yuvah“, което ще рече самотното гнездо.

И построява легендарния си Дворец

През годините обаче той и градините му остават запомнени като „Тихото гнездо“. Едновременно с градежа на вилата, тече и оформянето на градините около нея. Създаден е ансамбъл от сгради, парк, цветни алеи - едно миниатюрно стопанство, което разполагало със собствена охрана, електроцентрала, поща, столова, разсадник за зеленчуци и цветя, овощни градини и лозя.

В библейски стил - от камък с изсечени върху него кръстове, Миси изгражда Сребърния кладенец. Нарича го така заради кристално чистата ледена вода с прекрасен вкус, която утолява и в днешно време всяка жажда. Строителството на Двореца и градината приключват през 1936 г. Две години по-късно, на 18 юли 1938 г., Миси умира. Погребана е до съпруга си в манастира „Куртя де Арджеш“, но съгласно последното й желание сърцето й е погребано

в любимия й дворец в Балчик

Дворецът на румънската кралица сега кротува под слънцето на брега на морето сред спокойствието на разкошния си парк. Бившата лятна резиденция на кралица Мария е разположена на около 2 км югозападно от Балчик.

Годината е 1924-та. Кралицата на Румъния се влюбва от пръв поглед в малкото късче българска земя, разположено на брега на Черно море. Местността, в която е издигнат „Двореца“, се криела между балчишките бели скали и морето - една истинска частица от рая. На това място, в уединение и покой, кралицата прекарала най-хубавите си мигове. Вековните дървета, полските цветя, ручеите и птиците, дори заглъхналите стари воденици и пресъхналите каменни чешми омагьосали първата дама на Румъния и тя пожелала след нейната смърт сърцето й да остане завинаги тук... В нейната вълшебна приказка от камък и цветя... Две години Дворецът в Балчик пази сърцето на Миси. След връщането на Южна Добруджа на България обаче сърцето й е пренесено и препогребано в замъка Бран.