Поколението Y - така социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници. Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат. Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти. Харесват ли ни или не, те са бъдещето и вместо да им налагаме остарели стереотипи на работа и живот, по-добре да се опитаме да ги разберем.
„Ифлуенсър... Не харесвам тази дума за себе си. В новата си книга „Обратни мисли“ обяснявам защо“, казва Емил. Дава пример с певците, някои от които също са инфлуенсъри. „Те в повечето случаи пеят песни, написани от друг, докато аз публикувам видеа, които са изцяло авторски.“
„Думата „инфлуенсър“ придоби у нас негативна конотация, заради хора, които просто се стремят да трупат лайкове в социалните мрежи - добавя той. - Единствената им цел е да бъдат популярни. Докато във видеата си и в книгите, които пиша, аз съм това, което съм.“ Определя се като създател на видеосъдържание, автор на 8 книги (в огромни за България тиражи - б.а.), рекламно лице на много големи брандове и едва след това - като инфлуенсър.
Прочети още
От поне 10 години чакам това интервю... „Аз наистина много рядко давам интервюта“, казва Емил. Не са му нужни медиите като платформа, защото от собствените си платформи той може да изразява посланията си.
Та кой, ако не Емил Конрад, може да се нарече инфлуенсър? От зората на YouTube през 2005-а, та до днес, със своите стотици видеа той не просто забавлява, но и въздейства, и то позитивно, макар понякога да изглежда скандален, показвайки среден пръст например. „Скандален - зависи за кого. За себе си не съм, но виж, ако питаш Изи, според нея съм скандален“, коментира Емил.
Като споменава Изи Овчарова - любимката на поколението на милениумите, става интересно... С нея са в пряка конкуренция в YouTube и Instagram, но са най-близки приятели още от 2017-а, когато тя е в XI клас. Обичат да прекарват времето си заедно, снимат се и вместо да се плюят един друг, се защитават и хвалят. И на двамата им пука за феновете.
Днес с Емил - първия автентичен и най-популярен инфлуенсър от „зората“ на YouTube, разбулваме една по една тайните и митовете около неговия живот, които все още витаят около него, въпреки че нищо не скрива във видеата и книгите си.
През 2005-а излиза YouTube, а през 2006-а започва да прави видеа вкъщи - просто се снима с приятели и съученици и ги качва, за да ги има някъде. Преди това, когато е на 15-16 години, става много популярен в MySpace.
За пръв път разбира, че влияе на хората през 2012-а, когато негово видео за по-малко от 24 часа събира 100, 000 гледания в YouTube - „Кифлите във фейсбук“. Ясно за кого говори... Свалил го е, както и много други, защото „расте и се развива и други неща му стават по-важни“.
Своята светкавична популярност в мрежата той си обяснява с начина, по който разказва истории - че най-вероятно е увлекателен за хората. И с това, че „като споделя самия себе си, хората припознават себе си в тези видеа“.
А цифрите са наистина са впечатляващи, не само за България. YouTube: 420, 000 абоната, 414 клипа, 33 милиона гледания общо. TikTok: 433, 000 последователи, някои видеа - с над милион гледания. Instagram - 363, 000 последователи. X (Twitter): 122, 000 последователи, вече „поизоставен“.
Най-гледаното видео - пародията на клипа „Момиче като мен“ на Гери Никол, или „Правя мусака“ в неговия вариант, с над милион гледания, го е свалил. Озадачен е, че най-гледано в TikTok е видео как реновира кухнята си - милион и 200 хиляди гледания и в Instagram също около милион. „Баща ми беше архитект, занимаваше се с интериорен дизайн и покрай него открих, че имам талант за това, както и за рисуването“, споделя Емил.
Вторият му канал в YouTube - подкастът „В леглото с Емил“, е също с над 100, 000 абоната, като и за двата канала той е получил сребърен бутон от платформата за видеосподеляне. Заглавието на подкаста загатва за секс, но всъщност означава по-скоро душевно разголване на гостите му, а той наистина се снима с тях в собственото си легло.
Роден е в София, в училище учи италиански и испански. Завършва семестриално бакалавър по „Международни отношения“. Не знае дали някога ще си напише дипломната работа. Не го смята за нужно, защото това, което прави успешно, е повече от хоби и професия. То е начин на живот.
Емил от малък не харесва училището. Не просто бяга, а направо не ходи на училище, за което родителите му знаят. Не счита, че начинът на обучение в България е достатъчно атрактивен, и че включва нещата, които са важни за бъдещето.
Най-тежкият удар в живота му е, когато губи баща си на 19 години. На 13 разбира от родителите си, че е осиновен като 7-месечно бебе. Когато остава без баща, моли близка семейна приятелка, адвокат, да му помогне да намери биологичните си родители. Тя му казва да не избързва. Тръгва да ги търси, когато е на около 30 години. Прави си ДНК тест, от който разбира, че е много голяма вероятността баща му да е италианец.
„Знам, че това е болезнен въпрос за много хора, но не е реалистично да търсят биологичните си родители, особено ако разберат, че името на майка им е банално, като Мария Иванова например. В такъв случай е малко вероятно да я намерят“, казва той. При него майка му е с рядко име, наполовина българка, наполовина гъркиня и сравнително лесно я намира в Гърция. За намирането на баща му помага общината в Италия, в която той е регистриран.
И с двамата не се е виждал наживо, само си пишат. „Намирането им внесе в душата ми успокоение, разбрах защо и как се е случило. Но нямам особено желание да ги виждам, за мен те са просто хора, чужди хора“, казва той. Най-близък е с леля си Елиза, която е прибрал да живее с него, има и дакел. Майка си, осиновителката, не е виждал от 15-годишен и не желае да говори за това.
Всичко това той разказва открито и честно във видеата си и публикациите в социалните мрежи. Както и обявява през 2017-а, че е гей. Приятеля си Боби среща в мрежата и до момента са заедно.
Най-честото определение за него е „момчето, което живее в мрежата“, но той разбива напълно представата за някакъв отшелник, който само виси пред компютъра и смартфона. „Нищо подобно, излизам много често, непрекъснато - казва той. - Нямам проблеми да се движа сред хора, да се кача в метрото, да разменя няколко думи с непознати, често ме разпознават, говорим си. Зарежда ме това, да ми се случват неща, да съм навън, да правя нещо...“
Много цени приятелите си, с които е заедно от VI-VII клас, до днес. „Това много ме е формирало да съм такъв, какъвто съм сега“, споделя той.
Всеки негов ден протича по различен начин. В Instagram и TikTok се включва всеки ден, а в YouTube - когато има вдъхновение или е провокиран от конкретна идея и тема. Железен е по отношение на работата си като рекламно лице на много брандове. С „Кока-кола“ работи от години. Пътува и в чужбина, годишно обикаля по 6 страни, често по работа. Посетил е „може би 50 държави, а може и да са повече“, не ги брои.
Той опровергава и мита, че куп „джуджета“ шетат из акаунтите му - всичките поддържа лично. Отговаря на свои последователи предимно в Instagram. Работи с инфлеунсър агенция, която урежда договорите му. Не си спомня да му е писвало да прави това, с което си изкарва хляба - реклама, продажби на книгите. Не помни също да е преживявал някога бърнаут.
Прочети още
През 2014-а написва първата си книга - „Нещата, на които не ни учат в училище“. Тиражът е главозамайващ - 70, 000 екземпляра. Следват „#Сподели“ (2016 г.), като проектът включва и безплатно мобилно приложение и конкурс за млади творци. По книгата „Изкуството да бъдеш мързелив“ (2016 г.) прави и спектакъл в Зала 1 на НДК.
„Книгата на Силвето“ (2017 г.) е по името, станало „събирателен образ на хора, не само на жени“, и появяващо се във видеата му от 2014-а до 2018-а. „Иронията на живота ми“ (2019 г.) е автобиография. „Нарисувай“ (2020 г.) е книга за разтоварване - с рисуване и оцветяване. „Хаос в кухнята“ (2022 г.) пише по време на пандемията, когато „започва да готви най-сетне“. Книгата с негови снимки съдържа рецепти - лични и на леля му Елиза.
,,Обратни мисли" излезе през февруари 2024-а. „Обратен“ се употребява повече като обида към хора като мен, гей - казва той. - За мен обаче „работи“. Мненията, които изказвам в книгата, са доста често не най-популярните, по много въпроси. Обратен е начинът, по който реагирам на ситуации, хора, събития, теми в попкултурата. Дали съм разбивал шаблони? Не знам, аз по този начин живея“, казва той.
Емил Конрад е нарисувал и корицата, нестандартна както съдържанието. При съединяването на първата и последна корица се получава цяла човешка фигура. Илюстрациите вътре също са негови.
В момента работи по 9-ата си книга - с по-лични неща. Иска тя да помогне на повече хора, да им даде съвет, да им посочи начин, по който да се справят с живота си, защото „нещо, от което всички се учим, са грешките на другите“.
Признава, че е много емоционален. На 24 май ще навърши 35, чувства се „млад, макар за някои хора това да не е така“. За 12-те си най-продуктивни години, в многото си различни амплоа, в които се явява, като най-голям свой успех той определя това, че се е запазил, че е останал себе си.
