От седмици светът говори за спиране на руската война в Украйна, но тя продължава. На фронта се водят брутални сражения на изтощение. Русия диктува темпото, но Киев удържа. Защо мирът изглежда далече?

Разговори между САЩ и Русия с високи залози, дискусии в Европа за потенциално прекратяване на огъня - дебатите около евентуален край на войната в Украйна напредват с бързи темпове. Основната причина е президентът на САЩ Доналд Тръмп, който се стреми да изпълни обещанието си от предизборната кампания за бързо прекратяване на сраженията.

Но въпреки дипломатическия импулс напрежението се разпали във Вашингтон на 28 февруари, когато разгорещена размяна на реплики между Тръмп и украинския му колега Володимир Зеленски разкри дълбоките разногласия за начина за постигане на тази цел.

Великобритания стана домакин на европейска среща по темата през почивните дни с участието на Украйна.

На този фон анализатори казват, че конкретно споразумение, да не говорим за траен мир, остава недостижимо, а тригодишната вече война изглежда ще продължи да се точи.

Има разминаване между ситуацията на място и политическите разговори

Янис Клуге

„Има разминаване между ситуацията на място и политическите разговори, които чуваме, за прекратяване на огъня, за миротворци и дори за разрешаване на ситуацията. Всички тези неща са още далеч“, каза пред Радио Свободна Европа Янис Клуге, експерт по Русия в Германския институт за международни отношения и сигурност в Берлин.

На терен руските и украинските сили все още водят брутална война на изтощение с малки териториални придобивки и големи жертви.

В последните седмици студът забави сраженията, тъй като руските сили се стремят да попълнят оборудването и войските си след месеци на съкрушителни битки, които доведоха до постоянни, но незначителни успехи.

В същото време украинските военни продължават да са притиснати и да се борят с недостига на човешки ресурси, но се адаптират, като използват нови тактики и технологии, за да отбият руските атаки.

По данни на базирания във Вашингтон Институт за изследване на войната (ISW) през последните дни руските сили са постигнали малък напредък срещу украинските позиции в Курск - малка част от руската територия, завзета от Киев през август 2024 г.

Украинските военни съобщават и за нови руски атаки във всички посоки на фронта, като например край град Покровск и село Надиевка в западния край на Донецка област, както и за върнати под техен контрол села.

„Основната ситуация на бойното поле не се е променила и тя е, че Москва все още е в относително силна позиция. Русия напредва, макар и много бавно и на висока цена“, каза Клуге.

Как стоят нещата на фронта

Мащабните териториални завоевания на украинските или на руските военни в първите дни на войната костваха голям брой жертви, тежка артилерия и безпилотни самолети. Понастоящем руските сили контролират около 20 % от украинската територия и твърдят, че са анексирали четири области - Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска, въпреки че някои части от тези области остават под контрола на Киев.

В момента украинските сили удържат над 1500 км фронтова линия срещу руските войски, както и около 400 кв. км в Курск на територията на Русия.

В последната година Русия държи надмощие на фронта и до голяма степен контролира темпото на сраженията. Ограничените ѝ териториални придобивки обаче идват на много висока цена.

Джордж Барос, който ръководи екипа, който следи развитието на бойното поле в ISW, казва, че операциите на Русия на терен са се забавили значително, особено след като превзе източния украински град Авдийвка през февруари 2024 г.

Това настъпление дойде, след като Украйна защитаваше града от началото на инвазията, но се оттегли, тъй като вълна след вълна от руски атаки остави изтощените ѝ сили почти обкръжени.

По данни на ISW през 2024 г. руските сили са спечелили 4168 кв. км земя, като това е станало с цената на много жертви както от руска, така и от украинска страна.

Трудно е да се установят точните загуби на бойното поле. Наскоро Володимир Зеленски каза, че от февруари 2022 г. насам Украйна е загубила 46 000 войници в сраженията и 380 000 са били ранени. Според анализатори общият брой на загиналите и ранените е по-висок.

Оценките на руските жертви варират между 600 000 и 750 000 убити или ранени войници от началото на войната, а според изчисленията на ISW Москва губи около 25 000-30 000 войници месечно, или около 1000 войници на ден.

От института казват, че руската армия е загубила около 1400 танка само през 2024 г., но въпреки това е успяла да удържи настъплението си благодарение на големият запас съветско оръжие и увеличено производство.

Те не успяват да трансформират превъзходството си в значителен резултат на бойното поле

Майкъл Кофман

Според Майкъл Кофман от института „Карнеги“ Русия вероятно е „разочарована“ заради липсата на съществен пробив.

„Те не успяват да трансформират превъзходството си в значителен резултат на бойното поле“, казва той.

Какво ще стане на фронта през 2025 г.

Въпреки разговорите за прекратяване, бойните действия не спират. Данни на групата за наблюдение DeepState показват, че от началото на годината Русия концентрира почти половината от ударите си срещу Покровск в Източна Украйна.

При липсата на съществен пробив на фронтовата линия, експертите казват, че сраженията се превръщат не толкова в битка за територии, колкото в принуждаване на другата страна да понесе големи загуби - оборудване, боеприпаси и войници.

Основните слабости на Украйна са недостигът на хора за фронта, които да заместят убитите и ранените, както и несигурните доставки на западна военна помощ, особено предвид съобщенията от администрацията на Доналд Тръмп.

По данни на базирания в Германия Килски институт за световна икономика европейските правителства, включително Великобритания и Норвегия, са предоставили почти 64 млрд. долара военна помощ на Украйна до края на 2024 г. САЩ са предоставили 66 млрд. долара помощ за същия период.

След тежкия си разговор в Белия дом Володимир Зеленски получи много по-топло отношение на срещата с европейските лидери в Лондон.

Юлия Фридрих, изследовател в Института за глобална обществена политика в Берлин, казва, че европейските армии ще се нуждаят от време, а може би и от години да увеличат производството си, за да осигурят адекватни доставки за Украйна. По думите ѝ подпомагането на производството на оръжие на украинска територия може да помогне, но и за това ще са нужни средства и време за запълване на „голямат дупка“ между нуждите и наличното.

В същото време обаче боевете продължават.

„Руските преговарящи са опитни и ще се стремят да получат всичко, което могат. Москва е заложила всичко в тази война, така че ще е необходимо много повече от приятелски телефонен разговор и среща, за да бъде накарана Русия да спре.“

Анализ на Рийд Стандиш за Свободна Европа.