До сравнително скоро комбинацията от светла кожа, сини очи и руса коса е била рядкост сред европейците. Според нови изследвания тъмните черти може да са били стандарта чак до желязната епоха, което е значително по-късно, отколкото смятахме.
Произхождайки от Африка, хората първоначално са имали тъмна кожа, коса и очи, а чак след като са се разпространили в по-хладните северни части на Евразия, са придобили по-светли тонове. По-светлата кожа поглъща повече ултравиолетова слънчева радиация, която е необходима за производството на витамин D, и по този начин осигурява еволюционно предимство
в региони с по-малко слънчева светлина
„От предишни изследвания знаехме, че първите случаи на светла кожа са преди около 15 000 години в района на Кавказ“, казва авторът на изследването професор Гуидо Барбуджани, пише chr.bg. Той обяснява още, че най-ранните светлокожи индивиди са анадолски земеделци, които се разпространяват в Европа през неолита и заместват съществуващите тогава популации на ловци-събирачи.
„Идеята досега беше, че това е феномен, подобен на намазването на хляб с масло – става на вълни“, казва той. Новото изследване обаче – което предстои да бъде рецензирано – показва, че „не е било така. Било е по-скоро като леопардова кожа – от време на време тук-там са се появявали светли и тъмни кожи“.
Авторите на изследването анализират ДНК от 348 древни хора, живели на различни места в Евразия, и проследяват колебанията в
пигментацията на кожата, косата и очите
през последните 45 000 години. „Преминаването към по-светли пигментации се оказва изцяло линейно по време и място и по-бавно от очакваното, като половината от индивидите показват тъмен или междинен цвят на кожата и през медната и желязната епоха“, пишат те.
„Вече имахме някои доказателства, че тъмните кожи са се задържали в Европа по-дълго от очакваното“, казва Барбуджани. Например известно е, че известният Човек от Чедър (открит в пещера в каньон близо до село Чедър, Съмърсет, Англия), живял през мезолита преди около 10 000 години, е имал тъмна кожа и сини очи. „Това, което не знаехме, беше, че тъмните кожи са останали до желязната епоха“.
„Желязната епоха означава основаването на Рим. Тя означава Троянската война“, продължава Барбуджани.
В своя анализ изследователите установяват, че тъмните черти са били почти повсеместни по време на палеолита, който е продължил приблизително от преди 45 000 до 13 000 години. През последвалия мезолит обаче се наблюдава пик на синеокото лице в Северна Европа, Франция и Сърбия.
През тази епоха е открита и първата известна светла кожа, руса коса и сини очи в генома на 12 000-годишен ловец-събирач от Швеция.
По време на неолитния период – който е продължил от преди около 10 000 до 4 000 години – изследователите откриват изключително тъмна кожа в по-голямата част от Евразия, въпреки че в Северна Европа са идентифицирани
малък брой светлокожи индивиди
Едва през бронзовата епоха авторите на изследването установяват „увеличаване на съвместната поява на сини очи, руса коса и светла кожа“, като четирима души от Англия, Унгария, Естония и Чехия показват тази комбинация.
Прочети още
Накрая те обясняват, че геномите, датирани отпреди 3 000 до 1 700 години по време на желязната епоха, показват смесица от тъмна, междинна и светла кожа в различни райони на Европа и Западна Азия.
„Открихме първия случай на светъл цвят на кожата в шведския мезолит, но той идва само от една проба от над 50“, пишат авторите на изследването. „След това нещата се променят, но много бавно, така че едва през желязната епоха честотата на светлите кожи се изравнява с тази на тъмните; през по-голямата част от праисторията повечето европейци са били с тъмна кожа“, заявяват те.
Като обяснение за неочакваната дълголетност на тъмната кожа, Барбужани казва, че „светлите кожи са благоприятни в среда, в която се нуждаете от UV радиация, за да произвеждате витамин D, но ако диетата ви се основава на риба, например, тогава нямате нужда от толкова много светлина, защото си набавяте витамин D с храната.“
„И така, хората с тъмна кожа, ако са имали подходящ хранителен режим, са могли да живеят доста добре, дори в европейския климат“, казва той.
