Малко след като Чарлз Дарвин публикува своя труд „Произход на видовете“ през 1859 г., той започва да чете малко известен 100-годишен труд на богат френски аристократ, пише „Гардиън“. Съдържанието му било доста изненадващо.
„Цели страници (от книгата му) са смехотворно подобни на моите“, пише Дарвин на свой приятел, „Удивително е колко искрен е човек, когато вижда своето мнение в думите на друг човек.“
В по-късните издания на „Произход на видовете“ Дарвин признава Жорж-Луи Леклерк, граф дьо Бюфон, за един от „малцината“ хора, които са разбрали, че видовете се променят и еволюират, преди самия Дарвин. Сега една нова книга ще се опита да хвърли светлина върху изключителните постижения и революционните идеи на френския естествоизпитател, които датират от 40-те години на XIX век.
„Бюфон е един от първите хора, които постулират промяната на видовете с течение на времето“, казва Джейсън Робъртс, автор на новата книга, „Всяко живо същество“, която ще бъде публикувана на 11 април.
„Той не го нарича еволюция
– тази дума е измислена по-късно – но е един от първите хора, които говорят за това и предполагат, че има някаква система.“
В Histoire Naturelle, 36-томна книга, върху която Бюфон работи в продължение на 50 години, той излага и идеята, че животните изчезват по време, когато повечето естествоизпитатели вярват, че „Бог никога не би допуснал някой вид да изчезне или да се появи с течение на времето“, според Робъртс. „Концепцията за промяната и изчезването на видовете е била много противоречива“.
По същия начин наблюденията на Бюфон за възпроизводството изпреварват откриването на ДНК: „Той предполага, че трябва да има някакъв вътрешен механизъм за оформяне – че животът съществува на органично клетъчно ниво и че трябва да има някаква рецепта или „вътрешна форма“, която възпроизводството следва, за да сглоби градивните елементи на клетките в определен вид организъм.“
След като наследява богатство от далечен роднина, равняващо се на около 28 млн. паунда днес, Бюфон използва част от богатството си, за да превърне 100-акровия парк, който притежава в Бургундия, в „екологична лаборатория“, където „оставя нещата да се развихрят и след това наблюдава какво се случва“, казва Робъртс.
„Всъщност той е определян като първия еколог в света, защото е първият човек, който наистина изучава даден вид в неговата собствена среда, а не просто екземпляр от мъртъв организъм.“
Бюфон е наблюдавал всичко,
което се е случвало в неговия парк – от размножителните навици на лисиците до моделите на птиците и дърветата, които са избирали за гнездене.
„Той е първият учен, който изучава живота в неговия контекст и прави живи контекстуални наблюдения“, казва Робъртс, „Плащал огромни суми пари за екземпляри от живи животни, за да може да ги види и да взаимодейства с тях.“
Вместо еволюция Бюфон използва термина „дегенерация“, за да обозначи естествен процес „извън обичайния процес на възпроизводство“, който води до промяна на даден вид. По онова време терминът не е имал отрицателна конотация. Но Бюфон така и не разбрал как всъщност се извършва тази промяна на вида: Дарвин и неговата теория за естествения подбор хвърлили светлина върху този процес.
Дори без това ключово прозрение Бюфон постулира, че трябва да се появяват нови видове и да се променят с течение на времето, докато някои видове трябва да са изчезнали.
Прочети още
„По онова време това е била много, много радикална идея и Бюфон е бил порицан за нея от Сорбоната: той е трябвало да напише декларация, в която публично да се откаже от всичко, което е написал“, казва Робъртс.
По-късно Бюфон е официално обвинен в ерес заради предположението, че Земята е по-стара от библейските записи.
