Габрово се намира в северното подножие на Шипченския Балкан, там, където е географският център на България, отбелязан със специален знак. Разположен на двата бряга на река Янтра, историческото му начало е от средните векове като стратегическо селище в близост до старопланинските проходи. Символ на Габрово е паметникът на Рачо Ковача – легендарният основател на града. Заради пословичната си пестеливост габровци са го поставили на скала насред реката. Преданието разказва, че скоро след падането на България под османско владичество от село Боженци по тези земи слязъл Рачо Ковача и започнал да подковава конете на керванджиите и да ремонтира каруците им. Пак според легендата името на Габрово произлиза
от голямото габърово дърво
намирало се над работилницата на майстора. Още в годините на робството селището е голям занаятчийски и търговски център. През XIX в. се наброяват 26 занаяти - ковачество, ножарство, чаракчийство, грънчарство, гайтанджийство, кожарство, бубарство. През 1882 г. Иван Калпазанов построява първата текстилна фабрика. През 70-те години на XIX в. пътешественикът Феликс Каниц го нарича „голяма работилница“, а габровци с гордост твърдят, че живеят в Българския Манчестър. В исторически план оживление по тези места настъпва през Средновековието.
Развиват се търговията и занаятите
възникват производства, свързани с опазването на планинските проходи. В края на миналия век тук се учредяват акционерни компании от европейски тип, строят се фабрики, установяват се връзки с големите стокови борси. Иван Хаджиберов пък въвежда електричеството в производствената си дейност и още много други нововъведения, заради което е наречен Японеца на Балканите.
Тук развива своя предприемачески талант и именитият Пенчо Семов, определен от съвременниците си като Българския Рокфелер. Той е акционер в над 26 дружества и предприятия в България и създава
над 10 хиляди работни места
Заради цялата си индустриална мощ и концентрация на промишлеността, англичани пък наричат града Българския Манчестър. Габрово се смята за един от екологично най-чистите райони в България заради богатата флора и фауна, което е създало предпоставки за обособяването на няколко ловни резервата. Те предлагат едни от най-добрите ловни трофеи в Европа - от мечка, благороден елен, муфлон и др. Духовно будни и находчиви, през 1835 г. габровци откриват днешната Априловска гимназия, първото новобългарско светско училище, което се превръща в модел за образование по българските земи. Името на дарителя Васил Априлов се носи с гордост от поколенията учители и ученици, следовници на възрожденската традиция.
В годините на националното пробуждане габровци не само произвеждат и търгуват, строят в
красив ренесансов стил къщи и черкви
мостове, чешми, часовникова кула, но и активно участват в освободителните борби - във въстанието на Капитан Дядо Никола, в Търновското въстание от 1862 г., в четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на Цанко Дюстабанов. Никола Войновски е военният ръководител на Ботевата чета. През 1868 г. Левски създава тук комитет. Габрово е родно място на възрожденските будители Васил Априлов, Цанко Дюстабанов, Поп Харитон, композитора Емануил Манолов и много други. Този град ражда именити българи и в по-новата ни история. Тук са родени световноизвестният скулптор и художник Христо Явашев-Кристо и виртуозният цигулар Минчо Минчев. Габровец е и забележителният със своите идеи карикатурист Христо Комарницки. Габровци са пестеливи и находчиви, остроумно използват силата на водата за задвижване на механизмите в работилниците си още преди два века. Габровецът
е пресметлив и с чувство за хумор
Събира в книжка анекдотите за себе си и ги продава на света. С умението да иронизира и да се надсмива над грозното, успява да наложи града като столица на хумора и шегата.
Тук ще научите всичко за прословутата котка с отрязана опашка. Според габровските лакърдии местните режели опашките на домашните си любимци, за да се затваря по-бързо вратата след тях и да не изстива собата. Това е само една от шегите, които илюстрират смятаната за основна черта на габровеца –
неговата спестовност и прагматичност
„Слагат кранчета на яйцата, та да си източат толкова, колкото им трябва - зер цяло яйце е много за една чорба!“, „Пият само червено вино - от него остава поне боята, а от бялото - нищо“, „Играят хорото по терлици, за да се чува музиката от Севлиево“ са други анекдоти за тях. Националният музей на образованието е в сградата на Априловската гимназия, в която са учили много известни българи като Алеко Константинов, Емануил Манолов. Байов мост, строен през 1855 г., черквата „Успение Богородично“, часовниковата кула са шедьоври на ренсансовата архитектура, дърворезба и иконопис.
