Тази година се навършват 110 години от гръцкия геноцид над българите в Егейска Македония. През 1913 г. гръцката армия заедно с гръцките свещенослужители извършва едно от най-жестоките престъпления в началото на ХХ век. Родният град на Гоце Делчев е напълно унищожен и там не е останал камък върху камък, се казва в репортаж на БГНЕС. До Междусъюзническата война град Кукуш е един от центровете на българщината в Егейска Македония. Местното българско население, предвождано от фамилията Станишеви – дала на България цяла плеяда от интелектуалци, след които проф. Александър Станишев и Константин Станишев, повежда борба срещу гръцкия духовен гнет. Българите са готови на всичко само и само да не са под някаква форма на гръцка власт – по тази причина част от населението се обръща към Ватикана и приема униатството. От семейство на униати е и бъдещият водач на българското национално-освободително движение в Македония и Одринска Тракия Гоце Делчев.
За духовното пробуждане на града голяма заслуга имат и българските учители и сред тях на първо място Димитър Миладинов и Райко Жинзифов, които учителстват в Кукуш в средата на XIX век.
За чисто българския характер на град Кукуш свидетелстват както османските документи от онази епоха, така и авторитетните етнографски изследвания. Според „Македония. Етнография и статистика“ на Васил Кънчов през 1900 г. населението на Кукуш наброява 7750 души, от тях 7000 българи и 750 турци. В града има две основни и едно прогимназиално българско училище. Един от символите на града е манастирът "Свети Георги", който днес е паметник на културата.
Събитията в началото на ХХ век се развиват с главоломна скорост – Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., Хюриета през 1908 и Балканските войни през 1912 и 1913 г. Дългоочакваната свобода настъпва на 23 октомври 1912 г. с влизането на четата на Тодор Александров. В града е установена българска администрация. Но свободата трае само броени месеци. С избухването на Междусъюзническата война за града се води прословутата битка за Кукуш от 19 до 21 юни 1913 г., след която градът изчезва … Той е напълно изгорен: 1846 къщи, 612 магазина и 6 воденици са напълно заличени от гръцката армия, българското население бяга в старите предели на Родината. Елинската жестокост е документирана най-подробно от Карнегиевата анкета, в която участват водещи световни интелектуалци и експерти от всички Велики сили. Те са единодушни, описвайки престъпленията на гърците. Тяхното заключение е:
Кукуш е подложен на системно унищожение заради българския му характер
Днешният Килкис е построен на друго място, за да няма и спомен от града на българското Възраждане, който е дал фамилиите Станишеви, революционерите Гоце Делчев и Тома Измирлиев, брат на нашия голям поет Христо Смирненски, военният деец полк. Петър Дървингов – началник щаб на 11 пехотна македонска дивизия, в която се сражават българите от Вардарска и Егейска Македония по време на Първата световна война.
В нито един музей на днешния град не се споменава за това, че в Кукуш някога са живели българи. Опитите да заговориш уредниците или свещениците срещат мълчалива стена и лоши погледи. И за да бъде пълен геноцидът над българите, през същата година, в която е унищожен град Кукуш, е заличено и село Баница, където е убит Гоце Делчев. Днес там е останала само една камбанария като зловещ символ на престъпната политика на етническо прочистване на Атина.
