Димитров вече в мавзолея
Ваня Панкова
Проф. д-р Георги Цеков е легендарна личност в „Съдебна медицина" и главен опонент на намерения обесен негов колега проф. Стойчо Раданов. Двете светила цял живот се разминават в изводите си - така става и след аутопсиите на Людмила Живкова, тв говорителката Татяна Титянова и други ВИП-ове. В катедра „Съдебна медицина" са извършени аутопсиите на най-известните БГ трупове, а Цеков развенчава доста от митовете покрай загадъчната смърт на известните. Той разказва някои от историите с летален изход, останали без ясен край.
Бил ли е убит в България синът на Луис Корвалан, генсек на Чилийската компартия през 1975 г.? Според слуховете, които не престават и до днес - да. Проф. Георги Цеков обаче извади истинските факти. От тях става ясно, че смъртта на Корвалан-младши не само не е насилствена, но не е и за разказване в известен смисъл. Това е един от най-трудните и политизирани случаи. 28-годишният красавец Алберто Корвалан наистина умира при странни обстоятелства в София. Слухът за убийството се разнася по целия свят, медиите на Запад го подемат с твърдението, че България крие истината за загадъчната смърт. Разпорежда се аутопсия. Проф. Цеков се захваща с трудната и опасна задача. Опасна, защото трябва да се угоди на партийното ръководство. Трудна, защото никой друг не иска да се докосва до ВИП тялото на младия мъж.
В доклада на следователя пише, че в деня на смъртта си - 26 октомври 1975 г., Алберто размествал мебели в жилището си в Студентския град в кв. „Дървеница". Никой не знае да се е оплаквал от болести, не е приемал лекарства. Жена му Рут признава, че страдал от сърце. Губел равновесие и залитал. Това се случило, след като бил подложен на изтезания в превърнатия в концлагер Национален стадион в Сантяго. Само защото е син на укриващия се генсек Луис Корвалан. По-късно бащата е заловен, а синът пратен в пустинята Атакама, докато с намесата на Червения кръст е освободен и пратен в „изгнание в България". Той пристига в София с Рут Воскович, също изтезавана до смърт, и със сина им Диего, на годинка и половина, който е укриван дълго от съседи в Чили. В София им предлагат всички салтанати, включително и дипломатически апартамент. Скромният Алберто обаче предпочита веселата атмосфера на общежитията в Студентския град.
Той следва агрономство. На 26 октомври съсипаният от глад в лагерите Алберто се наобядвал повече от добре, разказва проф. Цеков. Натъпкал се с телешко печено, пюре и червени чушки. Легнал си и внезапно почувствал главоболие. След час съпругата му го намерила мъртъв с лице, забито във възглавницата. У нея възникнали съмнения, че е задушен, разкрива подробности съдебният медик. Аутопсията категорично доказва, че синът на Луис Корвалан не е починал от насилствена смърт. Тя се дължи на хронични изменения в клапанния апарат на сърцето, довели до сърдечен порок и хипертрофия, които не били лекувани, а голямото плюскане и липсата на режим били противопоказни. Особено като се прибави и фактът, че Алберто не се е лекувал и не е пиел никакви илачи за порока. Открито е кафяво уплътнение на мускула, оток на мозъка и белия дроб. В експертизата не е вписано количеството поет алкохол въпреки свидетелите на обилно полетия разточителен обяд. Все пак става дума за „наше момче", няма да го излагаме!
Докато трае напрежението около смъртта на Алберто Корвалан, в България се разиграва и друга история с международни усложнения. Любовта между турски дипломат и известна балерина, съпруга на прочут лекар, завършва фатално. Проф. Цеков не желае да споменава имената на любовниците, но разказа трагичния случай. Голите тела са намерени в гаража на турското посолство на тогавашната ул. „Толбухин" в 5 ч. призори. Дипломатът лежи на пода, балерината - до вратата. По чудо палавата мацка оживява. За да разкаже за нещастния инцидент, от който без малко да се разрази политически скандал. Всъщност влюбените гълъбчета влезли в гаража, затворили вратата и се отдали на луд секс в работещия на пълни обороти автомобил. Когато започнали да се задушават от въглеродния окис, хукнали да бягат. Зашеметеният от газовете дипломат - навътре, а балерината - навън. Паднала до вратата и там я свестил чистият въздух, проникващ от пролуките. Съдебномедицинската експертиза показала категорично, че страстният турчин е умрял от отравяне с въглероден окис. Турските медии направо истеризират. Българските пък публично ги заплашват, че ще разкрият грешната любов с факти и снимки. Случаят приключва като нещастен. „Въглеродният окис бе смъртоносен за тайната любов през 70-те и 80-те години", казва проф. Цеков. През този период той прави и аутопсия на шофьор на финансовото министерство, любил се със секретарката нимфоманка, гъркиня. Те загинали в гаража на министерството по време на секс. „Още помня две красиви лица, стройни фигури, от които смъртта нищо не бе успяла да отнеме освен оксихемоглобина, без който дори любовта е невъзможна", разказва професорът.
Вождът Георги Димитров е отровен, а не е починал от цирозата, от която е боледувал. „Някои смятат сведенията за недостатъчни за окончателна диагноза. Но аз я приемам въз основа на химическите анализи, защото данните за болестното състояние, клиничната картина и лечението на Димитров са неизвестни - твърди проф. Цеков, изследвал смъртта на държавния ръководител и направил над 3 хил. аутопсии в кариерата си. - Не стига, че сринахме мавзолея, без да изследваме останките, но и витаят страхливи догадки за безспорно намерения живак в кръвта му."
Съдебният медик се позовава на секретно изследване на МВР и НИКК от миналия век. Поради липсата на аутопсия на тялото на вожда изследването е извършено въз основата на комплексни данни - предварителни сведения за болестно състояние, проведено лечение, както и химически изследвания на части от органите. Предварителните сведения дават някой си доц. Гълъбов и анонимен полковник от ДС. Също и химик, който „скромно" не иска да се афишира. Тези данни са само ориентировъчни, смята професорът. Официалното съобщение в комунистическата преса е, че Димитров е починал след продължително и тежко боледуване в санаториума Боровиха край Москва на 2 юли 1949 г. на 67 г.
В историческия брой на в. „Работническо дело" от 8 юли 1949 г. младият Радой Ралин написва двусмислена и малко известна епитафия (професорът пази броя): „Изправи се, траурна Родино, не навеждай в тежък плач глава. Твоят първороден син почина в нежните прегръдки на Москва." Повече от иронично! Малко известен и засекретен факт е, че косата и мозъкът на Димитров са изследвани в МВР и в тях е открит живак. Проф. Цеков узнава аутопсичните данни с много връзки и еквилибристики и прави следните изводи: „Косата и мозъкът на Георги Димитров са изследвани от НИКК на МВР по авангардна методика. Ясно се вижда, че в органите на Димитров се открива живак много над обичайната доза за нормални процеси - около 48 мг/кг при норма 2.33 мг/кг. Често поемането на живак е с цел убийство или самоубийство и много рядко, практически никога, случайно. А когато е с цел лечение, няма летален изход", обясни експертът. Експертиза и аутопсия не са правени в България, а само в СССР, откъдето не идва никаква точна информация.
