Армията няма кадри, техника и средства. Това бе констатирано за пореден път от заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) към президента в понеделник, на което бе обсъдено състоянието на въоръжените сили в контекста на ескалиращото напрежение около Украйна. КСНС излезе с общи препоръки за решаване на проблемите в армията, които през последните десет години многократно са били формулирани. Въпреки общото съгласие за преодоляване на дефицитите, те изискват милиардни инвестиции, които държавата трудно осигурява. Освен това военното министерство не разполага и с необходимия административен капацитет да реализира и да управлява успешно милиардните военни проекти. “Темпът на модернизацията на Българската армия не съответства на съвременните предизвикателства. Проектите за модернизация на видовете въоръжени сили не се развиват балансирано“, каза президентът Румен Радев.
Прочети още
Нова програма и обсъждане на финансирането й
На заседанието на КСНС е било взето решение правителството да разработи обезпечена инвестиционна програма до 2032 г., съобразена с целите на въоръжените сили на България. Такива програми регулярно се изготвят, но практиката е да остават предимно на хартия. Правителството трябва да анализира и възможностите за увеличаване в най-кратък срок на парите за отбрана до 2% от брутния вътрешен продукт.
Тази година бюджетът ще е около 1.7% от БВП
Oбща е позицията, че има и нормативни уредби, които забавят процеса по модернизация. Отново излиза на преден план идеята за създаване на целеви фонд за модернизацията на армията.
Да не се допуска забавяне по големите проекти
Правителството и парламента ще търсят начини да не се допуска забавяне по вече сключените договори за доставката на нови изтребители F-16 и два патрулни кораби. Вече стана ясно, че заради пандемията се очертава около две години забавяне на доставката на самолетите, които България закупи за над 2.1 млрд. лева от САЩ. Има съгласие да се ускори и работата по закупуването на нови бронирани машини за Сухопътните войски. Проектът е за близо 1.5 млрд. лева, но процедурата бе прекратена, тъй като офертите надвишаваха тази сума, и правителството трябва да реши как да го реализира.
Пак ще се обсъжда как да бъдат привлечени войници
Правителството отново ще търси как да направи по-привлекателна военната професия. Към момента дори според официални данни около 5000 места са незаети. Основният проблем са относително ниските заплати, неясното кариерно развитие и ограниченията, които налага военната професия.
Предложенията на КСНС
- Изпълнителната власт да предложи, а законодателната да обсъди промени в нормативната уредба, позволяващи:
- ускоряване на процедурите, свързани с модернизацията на Въоръжените сили и поддръжката на наличното въоръжение и техника. - преодоляване на некомплекта от личен състав и издигане на престижа на военната професия.
- Изпълнителната власт да разработи приоритизирана, ресурснообезпечена и съответстваща на тенденциите в развитието на съвременните технологии "Инвестиционна план-програма до 2032 г.“, съобразена с целите и плановете за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2032 г.;
- Министерският съвет да анализира възможността за актуализиране на приетия през 2017 г. "Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г.“ така, че крайната цел да бъде постигната още през 2023 г.
- Министерски съвет да осигури финансови ресурси за поддръжка на съществуващото въоръжение и техника, с приоритет недопускане загуба на способности за контрол на въздушното и морско пространство на Република България.
- Изпълнителната власт да предприеме действия за преодоляване на изоставането и ускоряване на придобиването на нова техника по вече сключени договори за модернизация на Военновъздушните и Военноморските сили, както и за стартиране на проекта за модернизация на Сухопътните войски.
- Министерски съвет да оцени възможността за създаване на Целеви инвестиционен фонд за модернизация на Въоръжените сили, в който да постъпват както неусвоени в предходни години средства по инвестиционните проекти за модернизация, така и средства от приходната част от бюджета на Министерството на отбраната.
- Изпълнителната власт да предприеме стъпки за включването на България като пълноправен член във фонда на НАТО за иновации и пълноценно използване участието в акселератора на иновации на НАТО, наречен DIANA (NATO’s Defence Innovation Accelerator for the North Atlantic).
Позицията за Украйна
Ден преди срещата на военните министри от НАТО, България остава на позицията, че допълнителни сили на съюзниците могат да бъдат разположени у нас само в рамките на батальонна бойна група на Алианса под българско командване. Идеята на България засега е да разчита на съюзниците за "дефицитите" в Сухопътните войски, така че вероятно се очаква помощ с бронирани машини и друга модерна техника, с която те не разполагат. Практиката, обаче, е рамкова страна да е някоя от големите армии в НАТО, която разполага с възможности. Преди ден премиерът Кирил Петков съобщи, че българската позиция се приветства от съюзниците на НАТО. Позицията на президента Радев от последните дни е, че най-важната гаранция за националната ни сигурност е боеготовността на Българската армия, нейната модернизация и мотивацията на личния състав. Президентът заяви, че най-големият риск за сигурността на България е да се неглижират проблемите на въоръжените сили. Кризата в Украйна създава заплаха за сигурността не само на България и нашия регион, а на цяла Европа, коментира президентът Радев.
