Високо на скалите в Тетевенския Балкан се извисява гложенският манастир „Св. Георги Победоносец“. Основан е в средата на 13 в. от киевския княз Георги Глож.
Според най-разпространената легенда, през 1230 г. той със своята войска е взел участие в легендарната битка при Клокотница, където помогнал на българския цар Иван Асен II да разгроми епирския владетел Теодор Комнин. След благоприятния изход от битката българският цар разрешава на киевския княз да се засели трайно в тези земи. Самото село също носи името на фамилията – Гложене. Скоро след това князът решил да построи там манастир, посветен на иконата“Св. Георги Победоносец“. Малко след завършването на строежа, стените на манастира започнали да се рушат, а
иконата на Свети Георги изчезнала
и дълго не могли да я открият. Накрая я намерили сред клоните на едно дърво на един висок и стръмен връх. Върнали я в манастира, но за жалост на другия ден установили, че отново е изчезнала. Това се случило точно три пъти и тогава киевският княз го приел за знак и решил да премести именно там основната сграда на манастира и да го нарече „Свети Георги Победоносец“.
Така за кратко време съществували паралелно два манастира (в селото и на хълма) свързани помежду си с изсечен в скалата тунел. Тунелът наречен „Просечник“, е единственият останал от времето на изграждане на манастира и само чрез него може да се стигне до терасата му. Този проход е използван многократно от Васил Левски за бягство от турците. Тунелът е затрупан от земетресение през 1928 г. Забелязват се и останките на една малка четвъртита сграда с неправилни очертания, определяна като кула.
По време на османското нашествие Гложенският манастир продължил да функционира, но изпаднал в тежко финансово състояние, тъй като изгубил собствеността си върху селата Малък извор и Гложене, дарени му още от княза. В началото на 18 в. бил изграден нов манастир – „Св. Георги Победоносец“. За да избегнат посегателствата на турците, монасите издигнали своя обител на висока, труднодостъпна скална тераса.
През Късното средновековие Гложенският манастир съхранявал религиозните и духовни постижения на българщината, но от многобройните старинни книги, пазени и преписвани в него, не оцеляло почти нищо, тъй като били унищожени от ловешките гръцки владици. В днешно време, освен ръкописа със сказанието за манастира, е известен един „Апостол“, писан в 1689 година.
През 18 и 19 в. монасите от Гложенския манастир допринесли много за
развитието на училищното дело
Освен откритото още през 17 в. манастирско килийно училище, били поддържани училища и в метоси в с. Малък извор и Ловеч.
Гложенският манастир се превърнал в сигурно убежище за революционните дейци, особено след 1864 година, когато игумен станал хаджи Евтимий Симеонов от Сопот, близък съратник на Васил Левски. В манастира все още се пази скривалището на Апостола, намиращо се в тунела „Просечник“. В близост до обителта в с. Голям извор е създаден и първият революционен комитет.
През 1893 г. в Гложенския манастир от княз Фердинанд
бил заточен Митрополит Климент
(Васил Друмев), който прекарал там 15 месеца. В днешно време килията му е превърната в музей.
Тежко се отразили на Гложенската обител двете земетресения от 1904 г. и 1913 г., когато била и разрушена първоначалната манастирска църква.
Днес Гложенският манастир е действащ и се състои от църква и двуетажни жилищни сгради, които образуват затворен отвсякъде двор, което придава на манастира вид на замък.
Сегашната манастирска църква е построена през 1931 г. на мястото на разрушената при земетресение от 1913 г. стара черква и представлява сравнително тясна и висока постройка. Старата църква е датирала от 14 в. и е била богато украсена със стенописи. Монашеските жилища са издигнати през 1858 г.
В Гложенския манастир е
изложено копие на старинната икона „Св. Георги Победоносец“
донесена от Георги Глож при заселването му в местността през 13 в. Оригиналът й се пази в Ловешката митрополия.
Към писмените паметници, произлизащи от манастира, се числят едно Киевско-печорско евангелие от 1716 г. и редица месецослови, пролози, жития на светии, кондики и други, между които и два бронзови печата с определението на манастира като киевски.
Интересен факт, който малко хора знаят е, че Гложенският манастир е по-стар и е разположен на по-високо от манастирския комплекс Метеора, Гърция.
