Ще има ли трети кандидат за гуверньор на Българската народна банка, или предложението на „Има такъв народ“ Любомир Каримански ще бъде подкрепено от опозицията? Това е поредната тема, която разделя управляващата четворна коалиция, и така вместо един кандидат, изведнъж се появиха двама - един на „Продължаваме промяната“ Андрей Гюров и един на „Има такъв народ“ Любомир Каримански.
Мандатът на сегашния управител на БНБ Димитър Радев изтече още през лятото на 2021 г., но остана на поста почти година след това.
Изборът на шеф на БНБ създаде напрежение в коалицията през последните седмици и в крайна сметка се стигна до там, че Гюров оттегли кандидатурата си в неделя. В късния следобед пък премиерът Кирил Петков на брифинг каза, че ще информира коалиционния съвет за това решение, но бе категоричен, че
ПП няма да подкрепят другия кандидат
за поста Каримански заради притеснения, свързани с неговата професионална биография, които партията е споделила с ИТН „неведнъж“. Същото намерение изразиха ДБ и БСП. Единствената възможност Каримански да бъде избран е с гласовете на опозицията от ГЕРБ и ДПС.
Гюров призова опонента си Каримански да прецени дали иска да остави този „важен и отговорен избор“ в ръцете на опозицията. През март ИТН предложиха процедурата по избор на шеф на БНБ да бъде ускорена и получиха подкрепа от трите партии в опозицията - ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“. Трите коалиционни партньори на ИТН - ПП, „Демократична България“ и БСП - настояваха за още време. Премиерът дори подчерта, че няма пречка пред това настоящият гуверньор на БНБ да остане на поста си до обединяване на коалицията около общ кандидат.
Нова процедура за БНБ или избиране на гуверньор от ГЕРБ и ДПС
Премиерът Кирил Петков прогнозира, че вероятно ще се стигне до нова процедура за избор на управител на БНБ. Преди седмица на коалиционен съвет премиерът е предложил на ИТН и двете кандидатури да бъдат оттеглени, но от ИТН и тогава са отказали. През последните дни напрежението в коалицията се засили и така се стигна до публичните призиви на БСП и ДБ от последните дни да се върви към нова процедура.
Засега единственият вариант да се стигне до нова процедура за БНБ е Каримански да не бъде избран при гласуването в пленарната зала, а за целта трябва да се разгледат възможните сценарии и да се направят прецизни сметки на кворума и наличните в деня на гласуването депутати. ИТН официално отрича да е търсила подкрепа за Любомир Каримански от ГЕРБ и ДПС, но представители на партията многократно са казвали, че не отказват тяхната подкрепа. ИТН, ДПС и ГЕРБ събират 118 гласа, но към момента ГЕРБ и ДПС отказват да кажат дали ще гласуват за Каримански, проруската партия „Възраждане“ все още не е обявила позицията си. Председателят на Народното събрание Никола Минчев пък каза, че Гюров бил кандидат на коалицията, а не Каримански. Малко след това зам.-председателят на ИТН Тошко Йорданов обвини Петков в политически рекет, а депутатът Ива Митева заяви пред БНР, че Каримански ще „заведе дело и ще си търси правата по съдебен ред“ заради изказването на Асен Василев, че кандидатът на „Има такъв народ“ за БНБ е участвал във финансова измама.
Каримански със заплаха
Каримански в петък в Народното събрание на брифинг съобщи, че е бил заплашен с телефонно съобщение. Тошко Йорданов тогава намекна, че вероятно тя е от „отсрещната страна“. Заплахата бе коментирана и от премиера, като той каза, че е разговарял лично с вътрешния министър Бойко Рашков за случая, който е „най-висок приоритет“ за разрешаване.
По-късно бе открита и SIM картата, от която е била изпратена заплахата, и стана ясно, че тя е регистрирана на името на румънски гражданин. Той е влязъл в България на 1 април и е напуснал страната на 7 април.
2024 г. България влиза в еврозоната
На фона на тези разногласия времето до влизането в еврозоната тече. Процедурата бе задвижена преди точно две години по времето на управлението на Бойко Борисов. В края на април 2020 г. България подаде молба за влизане във валутно-обменния механизъм ERMII, наричан още „чакалнята на еврото“. Година по-късно, когато финансов министър бе Асен Василев, България потвърди първоначалната си цел за въвеждане на еврото от началото на 2024 г.
