Harland & Wolff е корабостроителницата, построила легендарния „Титаник“. Крановете й са наричани с библейски имена заради размера им, производителността и историческата им стойност за корабопроизводството в световен мащаб.
Harland & Wolff Heavy Industries е северноирландска компания със седалище в Белфаст. В началото на XX век печели популярност като корабостроителницата на всички кораби, предназначени за не по-малко легендарната транспортна компания White Star Line. Освен „Титаник“, други известни кораби, построени от Harland & Wolff са „Олимпик“ и „Британик“.
Harland & Wolff е създадена през 1861 г. от Едуард Джеймс Харланд (1831–1895 г.) и роденият в Хамбург Густав Вилхелм Волф (1834–1913 г.). През 1858 г. Харланд, тогава генерален мениджър, купува малката корабостроителница на Куинс Айлънд от своя работодател Робърт Хиксън и прави своя помощник Уолф партньор в новата компания.
Харланд постига успех в бизнеса
чрез няколко нововъведения
а именно – подмяна на дървените високи палуби с метални, увеличавайки силата на корабите и давайки на корпусите по-равно дъно и по-квадратно напречно сечение, което увеличава капацитета.
Harland & Wolff постепенно изкупуват малки корабостроителници и се превръщат в нещо като монополисти. През 1918 г. компанията открива нова корабостроителница в източната част на канал Мъсгрейв.
По време на Втората световна война Harland & Wolff са ангажирани в изграждането на шест самолетоносача, два крайцера (включително HMS Belfast) и 131 други военни кораби, както и с ремонта на много други плавателни съдове.
В този период работната сила на компанията достига около 35,000 души.
С възхода на реактивните самолети, който започва в края на 50-те години на ХХ в., търсенето на океански лайнери намалява. Това, заедно с конкуренцията от страна на Япония води до затруднения за британската корабостроителна индустрия. Последният лайнер, който компанията Harland & Wolff започва да строи е Arlanza за Royal Mail Line през 1960 г., като в същото време последният завършен лайнер е „Канбера“ за P&O, през 1961 г.
Компанията Harland & Wolff
е купена от британското правителство
през 1989 г. и се появява нова компания, наречена Harland & Wolff Holdings Plc. През следващите няколко години тя се специализира в изграждането на петролни танкери и продължава да се концентрира върху плавателни съдове, за добив на нефт и газ.
Архивите, свързани с Harland & Wolff Heavy Industries, днес се поддържат основно от университета в Глазгоу.
Това накратко е историята на една от емблематичните корабостроителници и компании от тежката индустрия, които постепенно, но напълно целенасочено „завладяват“ Атлантика и въобще световния океан и се превръщат в истинска легенда.
Harland & Wolff е известна не само заради злополучния „Титаник“, но и с редица други параходи, които кръстосват моретата и океаните и които остават в спомените на цели поколения емигранти, включително и от Балканите.
Параходите са все по-модерни, по-луксозни, като предоставят на пътниците си условия, каквито няма дори и в най-престижните хотели на сушата. Целта е пътуванията, основно между Европа и Северна Америка, но и не само, които продължават около и не повече от седмица, да бъдат приключение, а не просто едно обикновено пътуване.
Тази цел се постига с редица нововъведения, не само в техническите характеристики на корабите, но най-вече в битовите условия, които те непрекъснато усъвършенстват и модернизират в полза предимно на пътниците.
Така компаниите се конкурират, но безспорен лидер в изграждането на презокеанските лайнери е именно Harland & Wolff.
В онези години все повече хора имат финансовите възможности да си позволят луксозно пътуване и те го предпочитат, когато им се налага да пътуват за седмица през океана.
Когато се появява реактивният самолет, корабите естествено постепенно
минават на заден план,
единствено защото със самолет същото разстояние може да се измине много по-бързо. Днес пътуването с кораб през океана е по-скоро атракция, отколкото необходимост и неизбежност и именно поради тази причина този тип придвижване вече се нарича пътешествие, а това, естествено, се отразява и на цената му…!
Самолетът е безалтернативен тип транспорт в новия век, но корабът си остава онази романтична атракция, актуална до средата на миналия век, когато хората не са имали други възможности за придвижване до Новия свят, освен с плавателен съд през океана.
Това е една цяла епоха, която оставя своите трайни следи в историята на транспорта и в условно-частната история на емиграцията към Северна Америка.
