На 19 юни 2014 година един талантлив младеж от Пловдив изчезва безследно и оттогава до днес от него няма и следа. Художникът Стефан Маринов сякаш се е опитал да заличи изцяло себе си и своето съществуване - преди да изчезне, изгаря всички свои рисунки, оставя личните си документи и напуска работното си място. И сякаш потъва вдън земя. Мотивите за внезапното му решение остават неразгадани и досега. И подхранват догадките...
В деня на изчезването си Стефан е бил на работа в павилион за вестници на ул. „Царевец" до студентските общежития на Медицинския университет в пловдивския кв. „Христо Смирненски". Павилиончето е съвсем наблизо до дома му - на ул. „Иван Гешев". Към 9 ч. в злополучния ден майка му била при него на работата. Впоследствие заявила, че той се държал спокойно и всичко било нормално. Когато обаче станало време да затваря павилиона, Стефан приготвил бракуваните вестници, подредил ги и си тръгнал. Оставил вътре бележка, че е решил да напусне работа. До бележката поставил портфейла с личните си документи и парите от оборота. Оттам следите му се губят.
Според разследващите решението да изчезне мъжът е взел спонтанно, защото почеркът върху бележката е доста разкривен. За намерението си не е споделил нито със семейството си, нито с приятелите или колегите си. „Скоро ще станат две години, откакто нямаме никаква информация за Стефан", споделя с болка в гласа брат му близнак Веселин. Той е и основният организатор на издирването, продължило ефективно повече от година. „Вече почти изгубихме надежда, че ще го открием. Последно ходих в полицията преди около месец, но тогава ми казаха, че стачкуват и не могат да ми обърнат внимание. Преди това също съм ходил на няколко пъти, ала никога не мога да получа конкретен отговор как точно го издирват. Казват ми: Да не мислиш, че само твоят брат е изчезнал. Аз знам, че има и други подобни случаи, но мен ме интересува Стефан и какво точно предприемат, за да открият нещо за него", каза Веселин.
„Нямаме надежда дори, че можем да открием тялото му, защото ако е паднал отнякъде от високо, например в гората, кой ще го намери... И дали някои диви зверове отдавна не са го разкъсали", разсъждава Веселин.
Повече от година той и негови приятели обикалят целия град - по тепетата, около река Марица, парковете, околните градове и села, но и досега не са открили нищо. Беше създадена и страница в социалните мрежи, където всеки можеше да подаде сигнал, ако е попаднал на някаква следа. На няколко пъти имаше податки, че изчезналият е бил засичан тук и там, ала в крайна сметка от младежа и досега няма и следа.
Стефан и близнакът му били седмачета. Художникът обаче още от малък боледувал от церебрална пареза, имал и увреден слух, заради което чувал с апаратче, имал и леки увреждания в говора. Болестите не попречили на момчето да завърши Художествената гимназия, а след това да учи сценография в Академията за музикално и танцово изкуство. Често обикалял сам по река Марица и близките села, за да рисува. Макар че бил много талантлив и имал много награди за творбите си, през последните години Стефан бил отхвърлян отвсякъде за работа. Не го искали и в хипермаркетите, където бил принуден да предлага труда си. Заради недъзите му никъде не го вземали и накрая опрял до будката за вестници.
Седмица преди да изчезне, изпаднал в депресия. Негов приятел споделя, че художникът изгорил етюдите си, рисувани в гимназията. Нещо му станало и той го направил. Казал също, че смята да рисува пейзажи оттук нататък.
Стефан рисувал и комикси. Няколко дни преди да изчезне, кандидатствал за работа като аниматор, ала не бил одобрен. Организаторът на конкурс за комикси му казал, че рисунките му не стават, но все пак да ги изпрати. С това чашата преляла - Стефан получил нов удар по самочувствието си и объркал сметката, та не могъл да изпрати 20-те лева за участие. Ироничната забележка наранила психиката му, разказва майка му. Тогава отчаяният художник подпалил най-красивите си рисунки.
Братът близнак споделя, че полицията отказва да пусне данните му за издирване в чужбина с довода, че той е без лични документи и не може да премине границите. „А това не е така, има толкова канали и начини", казва Веселин.
„Родителите ми се опитват да преодоляват огромната драма по свой начин. Всички вкъщи сме отчаяни, рядко говорим за тази драма, но тя винаги присъства в мислите ни. Аз всеки ден се питам какво ли е станало с брат ми. Преди живеехме, разкъсани между надеждата и отчаянието. Надеждата обаче все повече се стопява", казва с болка в гласа Веселин.
Една от версиите, която се появява дни след изчезването на художника, е, че може да е станал жертва на имотната мафия. От това се страхували приятели на 30-годишния тогава пловдивчанин, които не вярвали на опасенията на близките, че се е самоубил. Тия хиени сто на сто са се възползвали от неговата безпомощност и са му дали да подпише документи, с които след това да си правят далаверите, предполагали другарите на художника.
Близките му обаче търсят причината за изчезването му в депресията заради липсата на подходяща работа. Той неведнъж заплашвал, че ще посегне на живота си, тъй като отвсякъде го отхвърлят.
Когато изчезва, Стефан е на 30 години. Сега би трябвало да е на 32 и да не се е променил кой знае колко. Висок е около 1.60 м, с къса кафява коса и кафяво-зеленикави очи. Бил е облечен с черно кожено яке и светъл панталон. Младежът е с намален слух и лека пареза. Често го бъркат с брат му Веселин, защото са близнаци, но Стефан не носи очила. Отличителен белег е бенка над лявата вежда.
