Безкрайно е човешкото любопитство и склонността ни към приключения. Може би едно от най-странните хобита на съвременния българин е броденето по пещерите. Алпинистите подмятат за своите „подземни“ колеги, че те били щастливи два пъти - веднъж като влизат в пещерата и още веднъж - като излизат от нея. Пещерняците са алпинистите на вечния мрак. Подземен свят, царство на мрака, влажно, кално и тъмно място. Това са първите асоциации, които изникват при думата пещера. В България обаче има 10 пещери, които са достъпни за всеки. Те са осветени с мощни прожектори, а слизането става по големи каменни стъпала под надзора на екскурзовод. Човек, който никога не е влизал под земята, едва ли може да си представи каква

красота се крие в недрата й

На всичко отгоре осветените пещери са сред най-красивите у нас. Три от облагородените пещери спорят коя е най-красива. Ягодинската и Леденика са прекрасни, но ако ви стиска веднъж завинаги да попаднете във властта на подземната магия, изберете Магурата.

Ягодинската пещера: Светът на непрогледната тъмнина

Родопа планина е с многовековна култура и традиции. Първите следи от човешко присъствие са от старокаменната епоха. Останки от тези епохи - предмети и рисунки, са намерени в Ягодинската пещера. Тя е бисер в короната на

неповторимата родопска красота

Известна е още като Имамова дупка. Намира се до Буйновска река, на 3 км от с. Ягодина, и е част от неповторимия карстов комплекс на Буйновското ждрело. Пещерата е дълга 10 км, пететажна, лабиринтна и пропастна. Влизаме през прокопания изкуствен отвор, докато естественият е 30 м по-нагоре. Специална пътека, минаваща през пещерата, ни предоставя възможност да видим красивия подземен свят, формиран в продължение на милиони години. Електрическото осветление ефектно осветява причудливи образувания: драперии, цевични сталактити, пещерни бисери, „леопардовата“ кожа, сталактони и много други. Някои от образуванията наподобяват

Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета

Дева Мария и Младенеца, Пижо и Пенда, други носят имената Слона, Крокодила. По желязна стълба се изкачваме до зала, наречена „Разломна“, където истинското дъно на подземната река е покрито от огромни блокове. Интересно е да се види и т.нар. Новогодишна зала с украсената елха. Тук всяка година местният пещерен клуб посреща новата година.

Ягодинската пещера: Светът на непрогледната тъмнина

Пещерата е най-дългата от всички пещери в Родопите. Представлява сложна многоетажна система от подземни тунели и е интересен археологически обект. Горният етаж е бил обитаван в бронзовата и желязната ера. Тук са намерени глинени съдове, високи 50 см

изрисувани в черно, жълто и зелено

Най-горният етаж е бил добре познат на древните енеолитни обитатели, чиито следи са открити до 30-метровата пропаст. Ако желаете, можете да посетите енеолитните жилища, намиращи се на десетина минути от изкуствения изход. До пещерата се стига по шосето, идващо от разклона при с. Настан и след това вдясно на разклона при с. Тешел. Може да се върви и по туристически пътеки, най-известната от които идва от с. Триград.

Ягодинската пещера: Светът на непрогледната тъмнина

Ако така и така сте стигнали до Ягодина, грехота е да не се отбиете и до близкото с. Триград.

Дъхът ви ще секне

А ако сте и от хората, обичащи силните емоции, то обезателно трябва да слезете в бездната на пещерата, наречена не без основание Дяволското гърло. С името на тази страховита пещера са свързани много митове и легенди, които ще научите по време на своята разходка из нея, емоционално пресъздадени от вашия водач. Едва ли може да се мери с най-красивите пещери, но за сметка на това спускането е най-екстремно. Водите на Триградска река образуват няколко водопада в нея, най-големият от които се спуска в голямата зала на пещерата от 42 м височина. Легендата разказва, че от пещерата Орфей проникнал в подземното царство на Хадес, за да спаси своята любима Евридика.