През 60-те години на миналия век САЩ и СССР се надпреварваха за господство в Космоса и на Луната. Сега в космическата надпревара се включва нов играч – Индия, която се бори за развитие на науката, но и за престиж.
Миналата седмица Делхи успешно изпрати своята роботизирана сонда Chandrayaan 3 на повърхността на Луната. Спускаемият апарат кацна близо до южния полюс в 15:34 ч. българско време. Така Индия стана четвъртата държава в света, извършила „меко прилуняване“, след САЩ, СССР и Китай, както и първата, достигнала лунния Южен полюс.
Кацанията на Луната напоследък се оказаха сериозно предизвикателство за космическите агенции на различните страни. Пак миналата седмица руската сонда „Луна 24“ претърпя катастрофа заради погрешно зададена траектория.
Аналогична беше съдбата на частната японска мисия Hakuto-R 1, израелската Beresheet, както и на предишния индийски спускаем апарат Chandrayaan 2, който се разби през септември 2019 г. заради софтуерна грешка.
„Ако Индия успее там, където Русия се провали, това ще е нов световен ред в Космоса“, коментира Питър Гаретсън, старши сътрудник в American Foreign Policy Council, цитиран от Politico. Изданието припомня, че Индия все още не е разглеждана като фактор в този сектор.
Южният полюс на Луната – новата космическа надпревара
Космическата надпревара, която Индия откри, е свързана не само с науката, но и с политиката на национален престиж и един нов аспект – парите.
Ако Chandrayaan 3 успее, анализатори и ръководители очакват незабавен тласък за зараждащата се космическа индустрия на южноазиатската страна, пише Reuters.
Привидно внезапното съревнование за достигане до неизследван досега район на Луната напомня за старата битка между Съединените щати и Съветския съюз. Но сега Космосът е бизнес, а южният полюс на Луната е значителна награда заради намиращия се там воден лед, който според учените може да подпомогне бъдеща лунна колония, минни операции и евентуални мисии до Марс.
Освен това в своята мисия до Луната Ню Делхи похарчи едва 74 млн. долара – нищожна сума на фона на милиардите, които инвестира Китай в своите космически програми (12 млрд. долара само за 2022 година) или SpaceX – проектa на Илон Мъск. НАСА също има забележително финансиране за мисията Artemis, която има същата цел – южния полюс на Луната. Американската космическа агенция ще плати 93 млрд. долара до 2025 година.
„В момента, в който тази мисия завърши успешно, тя повишава авторитета на всички, свързани с нея“, казва Аджей Леле, консултант в Института за отбранителни изследвания и анализи „Манохар Парикар“ в Ню Делхи.
Кризата в Русия
Въпреки санкциите на Запада заради войната в Украйна и нарастващата изолация, Русия успя да стартира лунната си мисия, но някои експерти се съмняват в способността й да финансира наследник на „Луна-25“, посочва още информационната агенция, като добавя, че Москва не е разкрила какви разходи е направила за мисията. Но Вадим Лукашевич, независим космически експерт, базиран в Москва, е категоричен: „Разходите за космически изследвания систематично се намаляват от година на година“. Той добавя, че поради приоритета на руския бюджет по отношение на войната в Украйна повторението на „Луна-25“ е „изключително малко вероятно“.
Прочети още
Русия обмисляше да участва в програмата на НАСА Artemis до 2021 г., когато обаче заявява, че вместо това ще си партнира с китайската лунна програма.
През 2019 г. Китай осъществи първото в историята си меко кацане на далечната страна на Луната и има планирани още мисии. Компанията за космически изследвания Euroconsult изчислява, че през 2022 г. Китай е похарчил 12 млрд. долара за космическата си програма.
Наставления от НАСА
Но отваряйки се за частно финансиране, Индия следва наръчник, предоставен й от НАСА. SpaceX на Илон Мъск например разработва ракетата Starship за бизнеса си с изстрелване на сателити, както и за превозване на астронавти на НАСА до повърхността на Луната по договор за 3 млрд. долара. Освен този договор SpaceX ще похарчи около 2 млрд. долара за Starship тази година.
Американските космически компании Astrobotic и Intuitive Machines пък изграждат лунни спускаеми апарати, които се очаква да бъдат изстреляни към южния полюс на Луната до края на годината или през 2024 г.
А компании като Axiom Space и Blue Origin на Джеф Безос разработват частно финансирани наследници на Международната космическа станция.
