В Мароко ислямистите спечелиха от раз, но твърдят, че ще са кротки и благи
Само допреди половин година Facebook-революциите в Арабския свят вдъхваха надежда за радикална промяна и прогрес. Но днес, когато в повечето от тези страни вече протекоха или в момента се провеждат демократични избори, резултатите им могат единствено да озадачат страничния наблюдател. Навсякъде гордо печелят ислямистки партии, чиито виждания за прогрес и свобода се различават кардинално от посланията и стремежите на младежите, благодарение на чиито протести бяха изгонени диктаторите и бяха постигнати дълго чаканите свобода и плурализъм.
В зависимост от нивото на еманципация на обществото в съответната държава тези ислямистки партии си пробиват път с различни послания. В Тунис, където жените притежаваха права почти колкото във всяка европейска държава, ислямистката партия „Ан нахда" спечели изборите с обещания за демокрация и прогрес. „Ние искаме да представим модел на обществото, в което
ислямът не е синоним на тероризъм
фанатизъм, екстремизъм или неприязън към демокрацията", заяви лидерът на партията Рашед Ганучи, който вече е и новият премиер на страната. Макар така благи и галещи ухото, думите на Ганучи не са нищо повече от словесна еквилибристика. В миналото той бе лидер на консервативната и нетърпяща прогреса ислямска опозиция в Тунис, поради което доскорошният диктатор Бен Али го бе прогонил от страната. Ганучи твърди, че по време на емиграцията си във Франция се е променил и е възприел умерени възгледи за исляма. Но хората, които познават тази религия, знаят за една нейна особеност. Тя се нарича „такийя" и представлява лицемерна традиция, при която вярващият може да скрие истинските си убеждения, когато е под заплаха. В най-общ превод от арабски „такийя" означава „преданост". Но мюсюлманите разбират думата като позволение, дадено от Аллах, да лъжат колкото си искат, за да прокарат правата вяра.
Използването на лъжа при християните е забранено от едната от десетте Божии заповеди. Но при исляма традицията „такийя" произлиза от два аята в Корана, които разрешават на мюсюлманите да лъжат. Класическият текст за измама е сура 16, аят 106: „Който отрече Аллах, след като е повярвал, освен който е бил принуден, но сърцето му е спокойно с вярата." В сура 3, аят 28 пък пише: „Вярващите да не взимат неверници за ближни вместо повярвалите. А който направи това, той няма нищо общо с Аллах, освен ако не се страхува от тях."
Именно "такийя" е това, което разиграва в момента Ганучи в Тунис. Там почти няма да видите забрадени жени. Те са еманципирани и свободни. Работят в почти всички сфери на обществото. Законите ги бранят, а освен това им дават равни права с мъжете при развод. Многоженството е забранено. В Тунис има заведения, специализирани за шоупрограми на травестити. И понеже законите насърчават наемането на местна работна ръка пред чужденци,
тези травестити са тунизийци
Проституцията в страната е легализирана. И всичко това съществува в тази държава не от вчера, а от дълги десетилетия - Кодексът за личния статут - най-революционния закон за равни права на жените и мъжете, е още от 1956 г., по време на управлението на първия тунизийски президент Хабиб Бургиба. Няма как да излезеш пред такова общество с мракобесни послания от Средновековието. Единственият шанс да го залъжеш е да му разиграеш „такийя".
Впрочем светският елит на Тунис едва ли е гласувал за „Ан нахда". Резултатите вече показаха, че партията е набрала бюлетини благодарение на избирателите в бедните села и в берберските региони, където Ганучи най-вероятно е бил доста по-откровен в посланията си и надали е говорил за прогрес и демокрация.
Нещо подобно се разигра и в Мароко. Там почти нямаше протести, а рехавите опити на младежите да излязат на улицата бяха осуетени от бързата реакция на краля Мохамед VI. Управлявал дълги години като едноличен господар, тази година той прокара бързи промени в конституцията на страната, с които прехвърли много от пълномощията си на министър-председателя. Така бе дадена зелена улица за повече демокрация и съответно за предсрочни избори. На тях обаче дефилира ислямистката Партия за справедливост и развитие (ПСР). Мароко е
с една идея по-малко еманципирано
общество от това в Тунис, но и там жените разполагат със значително повече права от посестримите си в останалия арабски и мюсюлмански свят. Ето защо лидерът на ПСР Абделила Бенкиране също разигра една „такийя", описвайки себе си и формацията си като първи защитници на демокрацията. Хората в Мароко обаче помнят негови изказвания от миналото, когато Бенкиране бе далеч по-откровен в средновековните си съждения за мястото на жените в обществото и за светския начин на живот. Точно заради това САЩ приеха изчакващо поведение спрямо него и партията му, която вече се готви да състави правителство, след като спечели най-много места в парламента. „Смятам да изчакаме и да видим как действа всъщност тази партия и нещата, които казва в общественото пространство, също както и нейния начин на управление", заяви говорителят на Държавния департамент Марк Тонер.
Нещо по-различно са вече изборите в Египет. Те започнаха този понеделник и се очаква да продължат дълго. Окончателните резултати ще излязат чак през март. Но още отсега е ясно кой ще ги спечели - ислямистите от партията „Мюсюлмански братя". Египет съвсем не е толкова секуларирана държава като Тунис и Мароко. Свободно облечените жени там са в малцинство, и то основно в големите градове. Населението е консервативно, а в голямата си част и неграмотно. Затова лидерът на „братята" Мухамад Мурси въобще и не се прикрива. Още от първите дни на революцията в страната във всичките си изявления той обобщава, че на жените ще бъде забранено да се разхождат из градовете, ако не са закрили лицата си, че в юридическата система ще се въведе ислямското право шариат и че изобщо
Египет трябва да живее по нормите на Корана
Засега Мурси все пак се налага да е леко предпазлив и също отчасти да разиграва „такийя", но не пред избирателите, а за пред военните, които още управляват страната. Те заявиха, че Египет ще е светска държава и че няма да допуснат крайни ислямисти на власт. Това принуди Мурси да създаде нова Партия на свободата и справедливостта, от името на която участва в сегашния вот. Преименувани или не, с лъжи или с директни послания ислямистите уверено завземат властта навсякъде, където уж е дошла свобода. Докъде ще ги доведе „такийята", която разиграват, тепърва предстои да видим.
